Изследването на Горния Извор, с. Боснек, част 6, 2 сезон, S02E06

Проникването след 4-то езеро и какво стана на 5-тото … ноември 2011

Заедно с Тони при предишното проникване бяхме успели да преминем зад 3-тото езеро, а Тони дори успя да премине и 4-тото езеро – едно изключително екстремно и опасно соло проникване в 40м дълга фурна-полусифон при източено състояние на водата висока едва 50-60 см. Накрая беше видял тесняк за ракопаване, след който във височина имаше зала и вероятно продължение. Бяхме отдавна преминали границата на нормалното и за следващото проникване трябваше да бъдем поне 5 човека като трима сме напълно екипирани и проникваме във вътрешноста.

Измина само седмица и на 26 ноември вече сформирахме много бойна група за проникването напред. Бяхме взели няколко вида радиостанции с калъфи, бяхме направили боен план и започнахме да го изпълняваме. Бяхме Тони, Ставри, Калин, Иво, Вили, Валдеса и аз. Ударната група щяхме да сме Тони, Ставри и аз като аз щях да седя в 4-тото езеро, докато Ставри и Тони копаят на края на 4-тото тесняка – след като преминеха щяхме да мислим какво да правим според това което имаше след това. Калин щеше да отговаря за 3-тото езеро, а Валдеса да гледа генератора и външната помпа. Иво и Вили трябваше по-рано да си тръгват и помагаха в началните етапи на мисията.

Малко закъснях за Боснек, защото си бях загубил ключовете на колата предишния ден, както и си бях забравил телефона на едно място и когато стигнах по обед групата беше организирала помпите да работят и 1-то и 2-ро езеро бяха почти източени. Вътрешната помпа я бяха включили още от началото както се бяхме разбрали. След малко спряхме бензиновата помпа защото вече нямаше какво да източваме с нея и тогава се замислихме за варианта да ускорим източването като включим изходната тръба на електрическата помпа, която лежеше в 3-тото езеро към външната бензинова помпа, с което да увеличим дебита. Пробвахме и се получи – дебита се увеличи с около 30-40% по това което измерихме – което беше добре дошло защото иначе ни чакаха поне 12 часа източване. Беше по обед и се надявахме към 18-19 часа вечерта да видим въздух и по-мътна вода в смукателния маркуч – знак че 3-тото и 4-то езеро са донякъде доста свалени. Дебитът беше постоянен и всичко работеше както трябва. Калин отиде по едно време да вземе още бензин – защото сметнахме че може да не ни стигнат 20 литра.
И така стана 18 часа, преди това се стъмни и стана студено… но всичко беше без промяна. Стана и 20 часа – водата се източваше вече 10-и час със среден дебит 30м3/час (около 300м3). Без промяна. Като си помислих беше нормално – все пак предишния път бяхме около 5 часа в пещерата с Тони и през цялото време източвахме …(тогава около 15-16 часа) – така че сега при по-големия дебит който постигахме вечроятно след час-два щеше да е ок. Така и стана – към 22 часа забелязахме първите признаци на въздух в тръбата.

Започнахме да се стягаме – всеки взе по една пакетирана радиостанция, обялкохме се и първи през Новия вход влязоха Тони и Ставри, след тях Калин, после аз – в първата заличка спрях да се преобличам с неопрените, през това време Тони и Ставри отидоха между 3-то и 4-то езеро, Калин на помпата. Но нивото беше още високо и трябваше да се чака. Валдеса седеше отвън и се грижеше за генератора и външната помпа. Радиостанциите работеха, и се чувахме поне за момента. Мина около час но нивото на водата не спадаше. Слязох при помпата и забелязах че звука и е друг – имаше някаква колизия, която трябваше да разберем – от време на време помпата връщаше вода наобратно и се получаваше бълбукане. Решихме Калин да излезе при Валдеса и да махнат бензиновата помпа от системата. През това време аз влязох при Ставри между 3-то и 4-то езеро, а Тони се върна при помпата. Исках да погледна какво има в галерията вдясно на 4-тото езеро докато чакаме. Минах през тясното във водата веднага в началото на 4-то езеро и започнах да лазя в галерията, минах 10 метра и Ставри извика че всичко се пълни с вода! Помпата не работеше както трябва. Веднага се върнах, минах през тесняка с вода и се оказах при него. Тръгнахме да излизаме при Тони… но след малко помпата пак заработи както трябва…

След 20 минути Калин се върна и каза че бензионовата помпа е правила проблемите – калта от последния час я беше задръстила – сега бяхме само на електрическата, която досега се беше проявявала много добре при всички ситуации. Кабела за тока минаваше от генератора – по 50 м трасе през Новия вход и още 10м кабел на самата помпа.

Нивото на водата започна да спада, аз отидох при Ставри и Тони в началото на 4-тото езеро, Калин си застана на помпата в началото на 3-тото, проверихме станциите и беше 23.40 когато Ставри и Тони тръгнаха да преминават през 4-тото езеро.
След 7-8 минути казаха че са на края на 4-тото езеро и че почват да копаят в тесняка. Радиостанциите вече не работеха (после се оказа че тясната фурна – 4-тото езеро – прави няколко завоя, които пречеха на сигнала да пробие… Викахме си – имаше слухова връзка и се разбирахме… След 10 минути викнаха че тесняка е изкопан, Тони каза че минава напред… викнаха ЗАЛА !!!… и галерия след това. Тони каза че и Ставри ще влезе с него за поддръжка – викнах им да се върнат до 10 минути да кажат какво става а и да сме наясно с нивото на водата. С Калин непрекъснато си говорехме как работи помпата, и гледахме маркерите които си бяхме направили – той при него – аз при мен. Тони и Ставри се чуха отново – извикаха че са стигнали до ново езеро-сифон. Аз им извиках че отивам при тях за да огледам и да решим какво да правим…

Казах на Калин да бди над помпата… и се стегнах да влизам в 4-тото езеро. Имах доста резерви за влизането, защото Тони ми беше казал че минава точно през някой места – бях по-голям от Тони поне с 15 килограма и можеше и да не мога да мина ако беше тясно – но щях да проверя… В едната ръка държах камерата и се опитвах да не я топя, защото и се каляше обектива и трябваше да го облизвам за да го изчистя… Така тръгнах напред. На 2-ия метър пийнах вода за 50 см., след това беше по-широко, на 6 метър беше доста тясно и с доста вода, около 2 метра устните ми бяха във вода, след това пак беше ок… Залазих напред – лявото ухо надолу – не знаех че докрая на тесняка-полусифон няма да мога да си обърна главата… Лазех напред и като бързах ставаха вълнички и пийвах вода… така 5, 10, 15 метра без край – нямаше ли край ??? По едно време отново стана много ниско и тясно, пак завой и фурната продължаваше.. още 10, 15 метра, пак тясно, пак пийване на вода и след 10м видях че май свършва – вече си мислех да се връщам – беше ми тясно, врата ми се беше схванал.. нямаше къде да се обърна обаче хахаха – това се казва – играеш. Стигнах до края на езерото – отляво идваше една река на която дебита и беше в пъти повече от дебита който източвахме навън – разбрах че няма как това зад мен в момента да не се пълни. Надясно и нагоре следваше разлята фурна с пясък и тесняка и напред след 3-4 метра се виждаше залата. Вратът ми вече беше изтръпнал и на спринт минах заклещвайки се в тесняка и след 2 метра се изправих в залата. Най-сетне. Тук си беше направо широко – заличката беше около 6м висока, 5м широка и около 10-на метра дълга – най-важното – беше на около 2-3 метра над нивото на водата и реката която се вливаше. Тръгнах през нея бързо, следваше широка галерия по която си ходех изправен и след 20-на метра стигнах до Тони и Ставри. Галерията завиваше наляво и там се виждаше началото на ново езеро-сифон. Тони и Ставри казаха че са пуснали водата от него – и аз рабрах защо реката която идваше беше толко голяма. Веднага им казах да го спрат, защото зад нас всичко се пълнеше в моемнта – и Ставри направи бент. Преди да стигна до тях бяха успели да влезат около 10 метра по езерото и казаха че са стигнали до нов сифон – широка но ниска фурна – като предишното 4-то езеро…

Събрахме се пред 5-тото езеро и започнахме да умуваме какво да правим по-натам. Единствения вариант в момента беше отново да пуснем 5-тото езеро в 4-тото и оттам през 3-тото постепенно да го източим. От 5-то езеро до там където беше помпата имаше около 80 линейни метра, 55 от който вода в тясната фурна-полусифон. Само че сега вече не ставаше да пуснем 5-то и да тичаме назад през 4-тото за да излезем на сигурно пред 3-тото – костваше едно 10-на минути поне ако сме 3-ма… а само 5-10 см вода нагоре правеха фурната само за риби – за резервни бутилки и маневриране с тях и дума не можеше да става…
Така че идиотията започна. За бързина остават 2-ма. Тони и Ставри – аз се връщам в началото на 4-то езеро като най-дебел за да гледам нивото и да викам. Ставри пуска вода от 5-то езеро, Тони седи на 30м от него в края на 4-то и комуникира с него и с мен – аз съм на 35-40м от Тони… В случай на авария – аз викам – Тони вика на Ставри и за 4-5 минути трябва да излязат от капана на 4-то езеро. Ставри дозира водата от 5-тото езеро. Пълна идиотия… Но там просто го решихме – не знам с кой акъл – сега като се замисля…

Тръгнах наобратно през 4-то езеро. Взех и едната прониквачна торба с мен за да им е по-лесно ако трябва бързо да се изнасят. Преминах го за 5 минути бързо лазене с пиене на вода на 5-6 места… Застанах в началото на 4-тото езеро и викнах на Тони че всичко е ок – Калин каза че при него всичко е точно. Той седеше на помпата и в момента в който тя останеше без вода я гасеше с поплавъка за да не изгори…

Тони викна че почват и след 5 минути каза че Ставри пуска малко вода от 5-тото езеро. Видях нивото леко да се покачва по маркерите, но само за минута помпата го възвърна и за след 15-на минути викнах на Тони че сме източили това дето са подали. Тони каза че отива при Ставри за втора серия с малко … повече вода. Викна че пускат, казах ОК и вече не го чувах (беше отишъл при Ставри да му помага…) По видеята установявам че е било към 12.35 – 12.40 през нощта на 27 ноември…

Видях по маркерите как нивото във фурната започва бавно да се вдига, викнах: “-Тони!” – никакъв отговор. Вдигаше се бавно – вероятно помпата щеше да го компенсира.
Но точно в този момент… 15 метра по-назад от мен просто чух как помпата спря!!! Извиках на Калин какво става? Каза че е спряла – няма ток !!!
В този момент видях как нивото във фурната започва да се покачва бързо. Икзрещях на Калин да гледа и да каже при него вдигат ли се маркерите и да ми каже кога остава една педя въздух за да мога да излазя 15-те метра до него… след което влязох във фурната на 4-тото езеро до първия тесняк в него и започнах да крещя като обезумял: – Тониииии!!! – Ставрииииии!!!!! Виках непрекъснато накрая на гласа си и гледах как тясната фурна напред постепенно се затваря, а приятелите остават там някъде да 40 метра напред зад тонове вода… Идваше ми да спринтирам във фурната напред – (голяма глупост която добре че не направих… но в тези моменти не знаете какво става). Калин непрекъснато викаше че нивото се качва, аз крещях неистово – страшен зверилник.. След няколко минути погледнах назад към 3-тото езеро – и то се затваряше зад мен – имаше къде да ида временно, но по-добре беше да се измъкна при Калин за да видим какво да правим по-натам, Калин извика че вече трябва да излизам ако искам да излеза… И аз виждах същото – но исках да креща до край – имах още минута вероятно – така си дадох… и продължих да креща накрая на гласа си…

И точно в този момент помпата заработи… нивото застана на едно място за 5 минути – нямах вече глас да креща – легнах в калта… маркерите леко започнаха да се показват от водата… 5-10-15 минути – нивото се сваляше… Чух далечни гласове – Тони и Ставри – дори не можех вече да им викна – опитах – но се чу само някакъв хрипав глас – затраях си… Чух ги че викат че се връщат… Отдъхнах си – гледах само маркерите и кога ще им се появят светлините. След 5 минути видях първия челник и Тони който коментираше: “- Хм нивото е по-високо – доста вода се пие…” Казах си на акъла – щото нямах глас – “добре че не видя преди 10 минути кво беше…” Така стигнаха до мен – дори не бяха разбрали нищо – тихичко им казах (силно не можех хахаха) за помпата и какво е станало …

Тони каза че иска да излизаме и отиде до помпата, Калин излезе навън… Ставри остана при мен да си бъбрим – трябваше нещо да направя да ми мине напрежението и му казах че отивам да видя дясната 20м галерия в началото на 4-тото езеро която Тони беше казал че задънва при предишното проникване. Казах на Тони да гледа помпата, Ставри да ми викне ако помпата спре – защото и 3-тото езеро си се пълнеше както трябва като спреше помпата ;)… Източвахме си река а не езера…

Наврях се в галерията и веднага забелязах че това всъщност си беше приток – т.е. река, която в момента едвам цъцрцореше… Като ниво беше около 2 метра над нивото на водата в 4-тото езеро, с размери височина около 1-1.5 метра и 1.5 метра широка, пода кал и рядка глина с езера – явно и това си е било под вода преди 10-на часа. Стигнах до края – пред мен блокаж от големи камъни в нещо като езеро… но много свеж въздух… Погледнах блокажа – стори ми се че надясно камъните са по-малки и че ще мога да ги разместя… Казах на Ставри че почвам да копая в блокажа – беше доста лабилен. Вадех едни големи камъни и ги слагах отляво на блокажа – леко погледнах зад тях по едно време – на пода имаше вода – веорятно посоката беше ок – защото водата идваше от там… Беше доста лабилен блокаж и както лежах ми беше малко терсене ама … Напред се отвори около метър в който можех да вляза – напред естествено нищо – задъдена улица отвсякъде – но си мислех дали нагоре няма нещо – набутах се в блокажа по гръб с лицето нагоре и какво да видя! Над мен и назад, над блокажа имаше нещо като галерия – но не се виждаше много добре – въздушното течение обаче беше много свежо – явно напред имаше нещо! Нямаше как да вляза нагоре – беше тясно – но може би Ставри можеше да мине без проблеми.

Извиках му че вече има продължение и че може да дойде да пробва да мине през тесняка – разбрахме се да излезна, защото .. нямаше къде да се разминем – връщането става наобратно както си влязъл и по-скоро приличаше на кален бобслей отколкото на нещо друго – много яко – просто се пързаляш в калта и водата и излизаш и с теб още един тон рядка кал…
Излязох при Ставри и той влезе. Стигна до блокажа, напъха се … но каза че има един голям висящ камък който е добре да се счупи и тогава да се минава за да не се срути и да затвори пътя за връщане. Дойде при мен. По-скоро изтече… Каза че натам се вижда галерия 2х2м която влиза нанякъде!!! Това беше единствения приток отдясно (вероятно води към Академик) – така че е много интересно – особено с това въздушно течение…

Решихме да излизаме – беше към 1.30 през нощта. Тони беше пръв – с неопрена трудно излизаше през вертикалния тесняк на входа… Ставри се качи след него. Аз се преоблякох естествено преди това за да мога да мина…


Навън бяхме към 2 часа през нощта. Валдеса каза че по едно време е спрял генератора – липса на бензин … сещате се кога …
Прибрахме генератора, помпата и другите работи при Роската, тръгнахме си, закарах Валдеса до Перник и към 3.30 се прибрах у нас. Не знам точно кога и къде заспах…

В момента пещерата при Горния Извор е около 180 м. дълга. Като характер 3, 4 и 5-то езеро се развиват по направлението на пластовете и за това характера им е фурна – това означава завой наляво около 80 линейни метра гледано от входа на Горния Извор и на още 40 м от него…
3-тото и 4-то езеро представляват 55м ниска фурна-полусифон при източено състояние широк около 2-5 метра, но едва 50-60 см висок…
Изследването продължава – нови планове са в действие ;)))) само че в момента като гледам какъв дъжд се изля ще трябва малко да почакаме…
В момента пещерата на Горния Извор е сумарно около 180 м дълга, като по оста си представлява при най-голямото маловодие – сифон дълъг около 100 м – абослютно незъзможен за преминаване с бутилки …
Докато стане пак маловодие сме се насочили към Долния Извор, на който галерията се развива по налкона на пластовете и представлява тип канъон – тук водата е свързана директно с Горния Извор, но фурната на 3 и 4-то езеро очевидно е най-ниското място в целия масив. Когато ги източим с 1.5м – нивото на водата в Долния Извор пада с около 30 см…. Освен това главната галерия в Горния Извор върви като посока към евентуални галерии достъпни след сифона на Долния Извор…

Благодаря на всички приятели които помагат!

следва 😉