По-долу следва малко теория за окачването през 2 и през 3 точки, както и отговор на въпроса "Защо 'онзи' ъгъл трябва да е остър и какво става ако е тъп?"

Окачване през 2 точки:

От горната формула (12.20) могат да се направят следните изводи:

1. Когато ъгъл ACB (фиг. 12.7а) клони към нула - натоварването (върху всеки от клиновете) клони към F/2 отгоре (винаги е по-голямо от F/2), т.е. колкото по-малък е ъгълът - толкова по-добре.

2. Когато ъгъл ACB клони към 180° - натоварването (върху всеки от клиновете) клони към безкрайност!

3. Ако въпросният ъгъл е по-малък от 90°  (остър) - тогава натоварването  (върху всеки от клиновете) е по-малко от F и колкото по-остър е - толкова натоварването е по-близо до F/2. Когато е по-голям от 90° (тъп) - тогава натоварването е по-голямо от F и колкото по-голям става ъгълът, толкова натоварването се увеличава неограничено!

4. Ако ъгълът ще е тъп (нямаме достатъчно дълга примка) по-добре да се закачим само за един от двата клина или най-добре въобще да не се закачаме и да търсим друго решение.

Окачване през 3 точки:

От горните 2 формули:

1. Ако ъгъл ACB (фиг. 15.1а) клони към нула - натоварването (върху всеки от клиновете) клони към F/3 (за T отгоре, а за T₁ и T₂ - отдолу).

2. Ако ъгълът клони към 180° - тогава натоварването на средния клин клони към F, а на двата странични клина - към нула.

3. Тук на пръв поглед няма ситуация, в която натоварването върху клиновете да отива към безкрайност, но трябва да се има предвид, че ако средният клин (натоварването върху който е най-голямо и варира от F/3 до F) се откърти ще попаднем в предишния случай (през 2 точки) и поради тази причина е по-добре ъгъл ACB отново да е остър за да се предотврати откъртването на двата странични клина веднага след евентуалното откъртване на средния.