Снимката

Снимката

Замислих се вчера за доста неща относно откриването, огласяването и запазването на новите пещери. Бяхме в Пепелянката, пещера която ще остане трагичен пример за това че ние спелеолозите не сме съумели да запазим една невиждана красота.  Имах щастието да видя Пеплянката запазена преди повече от 20 години, мога донякъде да си представя дори как са се чувствали откривателите, когато преди повече от 25 години са я открили и са попаднали на това чудо на природата.

Видях я и след като я обезобразиха на няколко пъти и се бях зарекъл да не влизам там, защото ми ставаше гадно да гледам изравнените тавани, където преди това имаше огромни прозрачни кристали.

Знаете за явлението при което някой някъде открива нова пещера и след това цяла София се изсипва там като лешояди, които се стремят да превърнат красотата в мърша и пещерата в състезателен стадион на който да покажат величието си като пещерняци.

 Видял съм доста нови пещери замърсени и опустошени точно от пещерняци. Примерите са много – не е за това темата.

Става дума за друго. Мислех си за описанието на непознатото, за това възможно ли е да надникнем някъде без да влизаме и да носим със себе си цялата кал на тая цивилизация и на дребните ни човешки глупости. Мислех за това и когато копахме няколко месеца на новата пещера наречена “Честито”, където успяхме да разширим галерия около 3 метра дълга с ширина едва 10 см. Успяха да влязат само няколко от най-слабите в групата, ние които изкопахме всичко гледахме само снимките отвътре. Можеше да го разширим за да влезем и ние, но не го направихме. Вътре беше красиво, пещерата около 100-на метра дълга – от нас дебелите вътре полза нямаше да има. Не знаете за тази пещера нали? И аз незнам – входа е затрупан и е слят с пейзажа както беше когато го открихме. Не сме дорасли още да опазваме красотата на природата. Няма действаща система за опазване на пещерите. В Япония е чисто, защото хората не цапат. Те не могат дори и да си го помислят като вариант. А нас не ни интересува. Днес цапаме тук – утре там.

 Ще попитате защо този материал се казва “Снимката”.
Открихме преспективно място за продължение което изглежда ще е доста красиво ако продължи. Копахме досега 2 дена там, след които Деси (от курса) успя да се промъкне наи-напред в тесняка и с протегната ръка да снима какво има зад него. Това е снимка на място, където никой преди това не е бил.  Това е все едно да гледате снимка от Луната или от най-далечната част на Вселената. Така че вижте снимката и знайте че има безброй нови неизследвани пещери и красоти, които очакват нас изследователите. Само че е нужно малко усилие от наша страна след като открием това непознато да го съхраним непокътнато.

 

  (Благодаря на Деси, Ванката, Меги, Митко, Снежка, Сашо, Слав, Жоро и Иван за усилията и помощта при копаенето и за това че са навитаци.)