Снимката

toltec's picture

Снимката

Последните няколко седмици заедно с курса направихме посещение на няколко пещери в района където работим – Боснешкия.  Има много интересни места и очаквам новини, но ще напиша подробности, когато успеем да проникнем значително на някое от местата.

 

Замислих се вчера за доста неща относно откриването, огласяването и запазването на новите пещери. Бяхме в Пепелянката, пещера която ще остане трагичен пример за това че ние спелеолозите не сме съумели да запазим една невиждана красота.  Имах щастието да видя Пеплянката запазена преди повече от 20 години, мога донякъде да си представя дори как са се чувствали откривателите, когато преди повече от 25 години са я открили и са попаднали на това чудо на природата.

Видях я и след като я обезобразиха на няколко пъти и се бях зарекъл да не влизам там, защото ми ставаше гадно да гледам изравнените тавани, където преди това имаше огромни прозрачни кристали.

Знаете за явлението при което някой някъде открива нова пещера и след това цяла София се изсипва там като лешояди, които се стремят да превърнат красотата в мърша и пещерата в състезателен стадион на който да покажат величието си като пещерняци.

 Видял съм доста нови пещери замърсени и опустошени точно от пещерняци. Примерите са много – не е за това темата.

Става дума за друго. Мислех си за описанието на непознатото, за това възможно ли е да надникнем някъде без да влизаме и да носим със себе си цялата кал на тая цивилизация и на дребните ни човешки глупости. Мислех за това и когато копахме няколко месеца на новата пещера наречена “Честито”, където успяхме да разширим галерия около 3 метра дълга с ширина едва 10 см. Успяха да влязат само няколко от най-слабите в групата, ние които изкопахме всичко гледахме само снимките отвътре. Можеше да го разширим за да влезем и ние, но не го направихме. Вътре беше красиво, пещерата около 100-на метра дълга – от нас дебелите вътре полза нямаше да има. Не знаете за тази пещера нали? И аз незнам – входа е затрупан и е слят с пейзажа както беше когато го открихме. Не сме дорасли още да опазваме красотата на природата. Няма действаща система за опазване на пещерите. В Япония е чисто, защото хората не цапат. Те не могат дори и да си го помислят като вариант. А нас не ни интересува. Днес цапаме тук – утре там.

 Ще попитате защо този материал се казва “Снимката”.
Открихме преспективно място за продължение което изглежда ще е доста красиво ако продължи. Копахме досега 2 дена там, след които Деси (от курса) успя да се промъкне наи-напред в тесняка и с протегната ръка да снима какво има зад него. Това е снимка на място, където никой преди това не е бил.  Това е все едно да гледате снимка от Луната или от най-далечната част на Вселената. Така че вижте снимката и знайте че има безброй нови неизследвани пещери и красоти, които очакват нас изследователите. Само че е нужно малко усилие от наша страна след като открием това непознато да го съхраним непокътнато.

Снимката
 

  (Благодаря на Деси, Ванката, Меги, Митко, Снежка, Сашо, Слав, Жоро и Иван за усилията и помощта при копаенето и за това че са навитаци.)

 

Comments

toltec's picture

Продължението

И така на 21 Януари, събота, 20 човека от клуба с 6 коли отидохме на Боснек за да довършим работата. Бяхме добре екипирани с един генератор и бормашина, 150 метра кабел и доста хъс.

Пристигнахме и започнахме да ремонтираме генератора, защото предишната вечер го бях взел доста късно вечерта и не искаше да запали. Заедно с Краси, Сашо, Хогана и още няколко помощника изследвахме почти всяка бурмичка и ток по него, но той все пак не искаше да запали. След час и повече стигнахме до карбуратора, помислихме го малко и след 10 минути се чу ревът му.

Групата се раздели и за мое учудване всеки си зае мястото сам без да му се казва и обяснява. Група отиде да разпъва кабела, Краси и Иван се заеха със сложната задача да носят генератора до входа. По едно време Крис и Ванката им помогнаха.

И така - работата започна.

Пред нас имаше около 2 метра тясна около 10 см. висока фурна в основна скала. Отдолу пода беше дебел калцит, който доста трудно се разбиваше. Нямахме пиратки което доста усложняваше нещата, но все пак - като направите 10 дупки и после със сериозен чук и длета и най-вече със сила - падаха добри парчета от скалата.

Друга доста голяма група, която се сменяше непрекъснато, отидоха на друго място в пещерата, където бяхме копали и миналия път (около 4 метра напред в една много интересна широка фурна.)

Измислихме и доста добра техника за махане на калцитния под с помощта на лостчето подарено ми от Жалов. (Ползвам го активно и не ръждясва). След няколко дупки в пода - здраво го набивахме в някоя от тях ... и след примерно 20 минути яко чукане по него, се откъртваше доста голямо парче. Тавана също беше на дневен ред, но там беше доста неудобно... Тесняка беше около 2 метра дълъг и някак си в един момент достигахме крайните му точки само с върха на бормашината.

Тук копахме със Слав, Краси и Калин. В заличката ни чакаха Деси, Меги, Ванката, Снежка, Митака и някои от другите които непрекъснато идваха и отиваха да копаят на фурната.

В доста сериозно копаене минаха около 4 часа без никакво прекъсване. Тогава Деси беше поканена да пробва тесняка за да ни каже къде да разбиваме. Тя влезе почти докрая и каза че точно там трябва отново да махнем пода.

Започнахме яко в тази насока и след 40 минути пода го нямаше. Бяхме като някакви зъболекари на които пациента им е на 2 метра от тях. През тази дупка на мен ми минаваха само ръцете точно... не знам за Деси... дето минаваше от там.

Нямахме вече време. Деси трябваше да пробва за последен път. Съблече доста дрехи от себе си но не всички. Бавно започна да се промъква напред. Беше ужасно тясно. Давах и инструкции как да преминава и за какво да внимава. От там нямаше измъкване ако се заклещеше. Стигна до края на тесняка и раменете и преминаха от другата страна.

Всеки трябва да знае че има един преломен момент при тесните тесняци в който трябва да решиш дали да преминеш или не. Това е един праг, истински праг, който много често е извънредно труден за преодоляване и слава богу, защото понякога грешното решение прави невъзможно връщането назад. Моя съвет е: имайте резерва.

Тесняка в който беше Деси не предлагаше никакви резерви, а напротив беше супер екстремен. Тя нито веднъж не се уплаши, а имаше за какво.

Разказваше какво вижда след това. Според нея навсякъде задънваше без да може да види какво има нагоре. На около 2-3 метра напред беше тунелчето от миналата снимка, но каза че не може да се разбере без да се стигне до него, защото то сякаш се изкачваше на горе.

Не исках да я карам да влиза. Можеше после да не може да направи завоя в тесняка или да намести тялото си както на влизане.  Дадохме и апарат за да снима по-отблизо тунелчето, което според мен беше единствения шанс за продължение.

След още 20 минути излизане и наместване обратно в тесняка, Деси, заклещена в тесняка, направи няколко много трудни снимки, за нас - дебелите изследователи на карста.

Снимката !
 

 

 

 Е какво според вас има ли нещо?

Закрих копането, вече нямаше време. Митака и Ванката започнаха да събират кабелите назад с помощта на другите. Ние взехме торбите и техниката и назад.

На фурната бяха изкопали още около 10-на метра като напред се виждали още поне 10, но малко по-широки. Доста интересно според мен като знам посоката накъдето върви - перпердикулярно на всички галерии в пещерата.

Към 5.30 всички бяхме навън. Сваляне на генератора и всичко друго, хапване и тръгнахме да се прибираме. 

Какво има след тесняка? Честно казано незнам. Но според мен има шансове да има нещо. Защото има няколко неща които предполагам и ми се искат само по снимката ;). След тесняка имаше няколко кости, които не са дошли там където бяха от нашата посока, а от друга. Докато копаехме на няколко пъти усетихме завихряне на течението в тесянка, иначе не се усеща нищо. Тунелчето което се вижда на снимката предполагам че е начало на някаква галериика или пукнатина съдейки по профила му и забележете вдясно на снимката как дясната стена е кацнала върху калцитния под и има една малка дупка там. Предполгам че тунелчето ходи нагоре след това и влиза е една чудно красива зала.... хахаха - поне в мислите ми е така ;).

И така, за мен беше празник да видя че 20 човека имаха желание да открият нещо ново и неизвестно, и положиха големи усилия, за което им благодаря горещо. Знайте от мен - който се труди - сполучва ;).