Боснешки открития – (през последните 2 месеца) - Затрупаните входове - 2

toltec's picture

След наблюденията които извършихме в студа и особено първото проверено място, у мен се зароди една хипотеза която се оказа вярна впоследствие.

 

Става дума за системата на Пепелянката и предполагаемите огромни части в неоткритите и долни етажи. Преди около 17 години, заедно с Академици, по това време – Андро, Юли, Верка, Пешко, Жиката и други се опитвахме многократно да разберем откъде духа в голямата пукнатина под Пепелянката, която е много добре видима от пътя. В продължение на седмици разкопавахме пукнатината по цялото и протежение от около 15 метра и се надявахме най-сетне да зейне малката дупка откъдето духа за да знаем накъде. Всичко беше безрезултатно. До деня през януари тази година, в който отидохме с курса да разбиваме един тесняк в Пепелянката (Виж предишните материали).

 

Тогава паркирахме колите отстрани на банкета, беше навалял малко сняг навсякъде и тъкмо се топеше. До задната част на колата, в самия банкет, едно петно без сняг веднага ми направи впечетление и след леко разкопаване установихме че духа много силно оттам. То точно съвпадаше с пукнатината под Пепелянката, която се опитвахме толкова време да отвори врати. Не копахме там много време, защото исках да се убедя отново че духа.

В големия студ  (виж предишния материал) – това беше първото място на което спряхме. Оттам излизаше пара и вече всичко си идваше на мястото.

 

ice
 

 

Деатайлното разглеждане на това място направихме заедно със Слав, Илиян, Жоро, Деси и Ванката на края на работния ден в който започнахме да разкопаваме духащите входове намерени при големия студ.

За около 30 минути установихме 9 места в банкета на пътя от който силно духаше и имаше лед и скреж на входовете. Тяхното разположение е от пукнатината под Пепелянката до “Дупката под асфалта” и след нея. Всичките се намират в банкета на пътя и това е било причина никой да не ги забележи. Дори да не предполага за наличието им. Хипотезата ми си идваше на мястото си – най-важното доказателство беше Дупката под асфалта, под пътя имаше основна скала и тази пещера влизаше под пътя. Едно наблюдение на наклона на склона над пътя ясно показа че основната скала минава и от другата страна на пътя, но при строежа му, част от баластния материал е бил изхврлен по склона и е образувал насипа на пътя, който според мен е с дебелина 2-4 метра. Под него е основната скала. На стара топографска карта ясно се видя склона докъде е стигал. При сторежа на пътя склона е бил взривен.

 

Каква е тъжната истина? При строежа на пътя са били прекъснати/затрупани поне 9 големи пещерни галерий в този отсек на пътя (около 150 метра протежение), които определено са водили в една нова пещера, която е част от Духлата, но която пещера може да е по-голяма от самата пещера Духлата.  Предполагам че преди строежа на пътя на това място е имало няколко отворени входа в самата основа на склона до реката, но за това да кажат тези, които са излседвали района преди строежа на пътя??? !!!

 

На следващата седмица на 26 февруари, заедно с Жалов, Магда, Меги и Ясен отидохме да разкрием тези нови входове в банкета на пътя и да видим какви са преспективите. Един по един ги разкопахме, но на всичките стигнахме до блокажи и срутвания и установихме че работата там без наличието на багер е невъзможна. Колкото по-навътре влизаме, толкова повече пада склона над нас и затрупва. Не стигнахме до основната скала на никое от местата, но и не сме копали повече от метър навътре поради невъзможността.

 

Така премина целия ден и точно преди да си тръгнем влязохме в Дупката под Асфалта. По време на големия студ отстрани на Дупката, към основната скала, от една стара дупка която бяхме разкопавали на времето, излизаше пара, а от самата пещера не. Решихме че това място е най-надежно, защото основната скала беше само на метър от нас. Но нямаше време и си тръгнахме.

 

Върнахме се след 3 дена на 1 март. Бяхме заедно с Меги, Слав, Жоро и Илиян. Започнахме да копаем надясно от входа в Асфалта и копахме около 4 часа. Попаднахме на един дъждовник и точно преди да си тръгнем установихме че духа от малка галериика, която влиза направо в основната скала, но тя се падаше по-надолу и само с главата надолу можеше да се погледне в нея.

 

След 2 дена на 3 март се върнахме пак на това място но този път бяха с нас и Ванката и Деси.

Малко по-рано отидохме от Слав, Жоро и Илиян и докато Деси и Ванката бяха в дупката под Асфалта аз започнах да копая сам. Беше валяло и беше много топло и на няколко пъти се срути пръст в изкопаната дупка. По едно време излязох от изкопа – напълно необяснимо, започнах да се моткам около него без да мога да определя защо.  Точно тогава видях едно малко парче пръст да се отлепва и не с целия си акъл бързо влязох в изкопа и поднесох една кофа под пръста за да не пада надолу. В този момент цялата стена, около 40 см широка и около метър и половина дълга се срути и ме зари до над кръста в дупката. Срутването не беше малко и пак извадих страшен късмет, големите камъни силно ми затиснаха краката и ме удариха в кръста. Бързо се разкопах и изкочих навън и известно време дишах доста учестено...

 

След малко пристигнаха и другите и започнахме да разкопаваме срутването. Отне ни близо 4 часа да стигнем дотам докъдето бяхме стигнали, но сега вече беше доста по широко.

 

asf
 

 

На дъното започнахме да вадим образувания от глината и големи калцитни кори. Оказахме се на върха на някаква затрупана галерия. Тясната напречна галерия се оказа тясна и се налага разбиването на калцитния под или да копаем в дълбочина.

 

asf1b
 

 

Междувременно Жоро и Слав докато почиваха започнаха да копаят по протежението на Дупката под асфалта но в другата посока. Там също се оказа че има погребана галерия, но покрита с огромни камъни.

 

След една оценка да прокопаното стана ясно че строителите на пътя тук са пропаднали в голяма кухина, която са затрупали с огромни камъни и пръст и от нея е останал само едната част където е Дупката под асфалта. Какво има в другите посоки и доколко е затрупана кухината ще стане ясно по-натам.