Отново на Платото

toltec's picture

На 3 март 2007 отново отидохме на Платото на Витоша. Бяхме в състав: Меги, Ачо, Кольо, Ангел, Серго и аз.

Когато стигнахме на нашето място условията бяха перфектни. Слънчево и топло време, духаше зпаден вятър около 12 - 15 м/с, който влизаше много чисто на платото, а снега беше абсолютно равен и всичко беше покрито.

Започнахме да опъваме 7-цата Switchblade, заитснахме я с раница когато беше готова.

Приготвих се, както обикновено като форлайфер, дигнахме кайта и ааааайдееее.

Условията този път бяха наистина перфектни. Снега беше леко фирнован и борда не оставаше почти никаква следа. Около мен на километри само бели полета и вятър. Времето беше топло и наистина това беше супер защото при този вятър ако беше по-студено нямаше да може да се стой камо ли да се кара.

Направих едни дълги тегели почти до заслона Камен дел и леко се заизкачвах нагоре по близкия връх.

Вятъра навасякъде беше постоянен и плътен, без поривите от миналия път.

Може да беше минало и час преди да се върна при другите поради умората. Краката, особено на този твърд терен, се уморяват доста. Карането на дъска при snowkite-a е по-скоро като карането на дъска във водата отколкото като карането на сноуборд.

Може никога да не сте карали сноуборд както и кайт във водата и все пак много лесно да тръгнете да карате по снега, но разбира се при условие че владеете управлението на кайта достатъчно добре. При този вятър и недобро познаване на кайта рисковете не са малки. Качването срещу вятъра не е никакъв проблем, защото колкото по силно закантвате толкова по-остро влизате във вятъра. Примерно със 7 м2 кайт аз който съм в момента 110 кг. на този вятър ми беше абсолютно точно. (Кайта го вързахме на най-силните възли).

Серго с нетърпение пое кайта докато аз неудържимо разправях какъв кеф е. Тръгна като ракета и отпраши някъде в далечината.

Кольо беше дошъл като се спусна със ските от Романски и докато гледаше веднага се нави да пробва. Жирафа(Серго) покара яко и той може би около 40 минути с няколко пълни пресичания на платото (спрред мен от нас напред докъдето карахме беше около 3 км) и дойде уморен при нас.

Кольо пое кайта уверено, сложи си ските и пое на скорост.

Обикаляше, правеше повороти и завиваше, дори скочи няколко пъти.

Нас ни беше малко страх с дъските и фирнована повърхност да скачаме ;). Дойде сигурно след 30 минути и яко се беше изкефил. Дойде по това време и Ачо с една дъска.

Следващият в групата беше Ангел(Гелето).

Напълно екипиран с каска и всичко необходимо Гелето тръгна уверено и започна да кара.

По едно време на един поворот нещо се обърка и падна леко на земята, кайта падна той, вдигна го преди да си е завъртял борда и пак го повали, но вече беше минал напред и кайта влезе в едни борчета, въжетата се закачиха и се затичхаме да помогнем.

Като стигнахме до там видяхме че кайта на няколко места има малки дупки, спаднахме го и внимателно го откачихме. Сгънахме го и го прибрахме за да не се разкъса повече.

Някъде в далечината посока Алеко видяхме и още един кайт, който се срути (там вятъра беше супер поривист или липсващ) и скоро от тази посока дойдоха 3 момчета супер навитаци с един кайт 9-ка Best. Водеше ги едно момче Марио, оправиха си кайта и той със ските започна да си кара и да се кефи на готиния и плътен вятър. Караше много добре.

Дойде ред на жълтата 9-ка Switchblade. Опънахме го за отрицателно време, вързахме го на най-слабите възли за да имаме голям резерв на depower и Кольо пое - този път пробваше борда на Cabrinha.

Жирафа му даде свойте обувки и дъска. Покара си, върна се при нас и тръгна след това да си вземе детето от ски училището на Алеко.

Докато се преобуват със Серго аз пак отидох няколко пъти до върха близо до Камен дел, след това Серго взе кайта и се покефи и той.

Меги не и беше комфортно на толкова силен вятър и реши да не пробва.

Ачо се чувстваше по същия начин, но взе кайта и го поуправлява около 20-на минути. Беше му малко силен на тои вятър но той се справяше чудесно. Настана време за тръгване. Прибрахме екипировката и тръгнахме. Казахме чао на новите си приятели с Best-a който останаха още малко.

Това лично на мен, както и Серго сподели същото, ми беше едно от най-готините карания...

Снимките може да видите в Галерията.