Боснешки истории ;)

toltec's picture

На 8 ноември отидохме на Боснек с Меги и с помощта на Роската предприехме малко по сериoзни действия по разкриването на някой доста големи блокажи, които са възникнали по време на строежа на пътя, той на някой места направо е пресекъл много интересни кухини и галерии (виж този материал).

Росен беше уредил ДаНика - ДаНика беше с ... багер.

Аз и Меги казвахме на ДаНика къде, как и колко - все пак шосето не трябваше да изчезва.

На първия обект се надявахме да стигнем до основна скала но и след 5 метра изкоп в насипа за около час - сипея и дребния блокаж продължаваше. Спряхме - трябва отново в студа да видим в новия изкоп откъде ще духа.

 Преместихме се на блокажа. ДаНика започна - след час вече беше напреднал около 5 метра напред в блокажа и 3 надолу. Отваряха се кухини от които духаше силно, но след още половин час разчистване купчините пред багера станаха големи и  по-нататъшното копаене по този начин стана невъзможно. Зад един камък зейна голяма дупка откъдето духаше и спряхме багера. Оттук нататък трябваше да продължим на ръка.

багера
 

 

 

Равносметката е че за един следобед отхвърлихме работа като за полвин година. Вярно - струва пари - но е много ефективно. Не мисля че сме нарушили природата - копаенето беше във взривени камъни от строежа на пътя и копаенето беше в изкуствени насипи и блокажи. Не бяха унищожени и растения. 2-те малки фиданки от Блокажа - прилежно засадих на ново благоприятно и влажно място...

Върнахме се на Блокажа заедно с Калин няколко дена по-късно - 11 ноември. Бързо разкрихме дупката и много се нахъсахме защото отвътре духаше много силно топло течение. Копаехме на смени и често заедно - зад нас багера беше направил много голямо и удобно място за изхвърлянето на пръста и камъните....

След около час дупката зейна отново и се убедихме повторно че вятъра е силен. Започнахме да я разширяваме - надолу вече се виждаха около 3-4 метра почти отвесно. Под скалата и нагоре видяхме светлината която се порцеждаше от първоначалния вход който бяхме започнали да разкопаваме - през зимата там пушеше комин 10 м висок. Подхода който бяхме избрали с багера беше изключително удачен защото заобиколихме и минахме напярко около 5-6 метра трудно разкопаване в скала...

Струваше ни се че съвсем скоро ще влезем когато 2 много големи камъка се хлъзнаха отстрани и срутиха всичко. Оглеждайки над нас дадох предложение на Калин да срутим стените на дупката защото неминуемо и скоро сами щяха да паднат а беше опасно. Почнахме и след 30 минути имаше срутена пръст достойна само за багер... и за нас. За 2 часа яко копаене я разчистихме и стигнахме до срутените камъни. Тук дойде на помощ Чанторото и за 20-на минути камъните бяха направени на приятни за вадене тухлички. Под тях започна отново да зее дупката. Вадехме вече нови камъни и входа се разширяваше... Но почти се стъмни.. сложихме един голям камък на входа и се прибрахме. Киро, Руми и децата също участваха като подкрепление, тил и снабдяване с храна ;).

След няколко дена стана страшно наводнение и блокажа се срути много - дори пропадна част от него някъде... Оценката ми е че ще трябва отново с багера да си помогнем малко защото количеството пръст и камъни е голямо....

А по време на наводнението ...направихме уникални открития за които ще четете след малко...