Офиса

toltec's picture

През зимата на 2010 г. в редките дни с големи студове, заедно със Ставри и Меги засякохме няколко интересни места в района между ППД и Екстрем, където освен Хвърчилото (-8м, 35м, открита от нас през 1996-2005г.) друга пещера няма намерена. Единственото място в този район откъдето излиза топло течение е една много тясна пукнатина открита от нас преди около 10-на години на около 150м от входа на Екстрем в посока към селото.

Предвид това че р. Струма се губи на няколко места в големи губилища, сме направили една оценка на това какво би трябвало да има в Торев рид и главните изводи са, че начало на системата е пещерата Екстрем, в която вероятно след -10-15м от сегашното ниво ще достигнем до голяма подземна река (наблюдавано голямо губилище над 150л/с преди входа в самата река Струма). Системата ППД с нейните 2 реки би трябвало да се оказва страничен клон на тази голяма река/и/система/и и вероятно някъде напред се включва в нея. Между Екстрем и ППД по протежение на реката отвън също има големи губилища които не съвпадат с дебитите на подземните реки в ППД. Според нашата оценка в Торев рид има още няколко подземни реки и неоткрити големи пещери подобни на ППД, които водят към големия колектор идващ от Екстрем.

Входа на Курсистите (открит 1996-а от клуб Екстрем), и входа на ППД, заснети при външна температура -25 градуса

И така през зимата на 2010-а заедно със Ставри и Меги намерихме няколко места с течение непосредствено до пътя в близост до известната вече пукнатина, а Ставри намери едно доста интересно място на около 10-на метра по-нагоре което отбелязахме като преспективно. Заедно със Ставри, Меги, Калин и Митко Цолов за 2-3 дена разчистихме местата до пътя но се оказа че въреки че има хубаво течение са доста запушени с чакъл и всичко е нацепено от взривяване като се прекарвали шосето.
Ранната пролет решихме да погледнем мястото на Ставри и тук ни очакваше голяма изненада. От дупчица няколко сантиметра за 2 дена копаене зейна отвор преграден от големи блокове.

Още няколко дена копаене с помощта на Чанторо и дупката стана 3м дълбока с много сериозно студено течение усещащо се като вятър.

Копачите - Ставри, Калин, Митко Цолов, Киро, Тони и аз. След още около метър разбиване, надясно успоредно на шосето и нагоре, се отвори тясна диаклазна пукнатина висока около 2м, откъдето силно духаше.

Тъй като беше  достатъчно тясна решихме да изпробваме нещо елементарно което измислих за гледане в тесняци, което всеки може да си направи с подръчни средства.
USB web камера с подсветка (или WiFi), 5m USB кабел, прът въдичарски 4м (спининг или не няма значение хахахаха), компютър-таблет (или какъвто и да е.). (Да спомена че намерихме и супер професионално оборудване с мини IR камера, wifi, която тествахме не там, но е доста скъпа и не е достъпна нормално). И така да се върнем на това което всеки може да си направи за минути - закрепвате камерата върху пръта, слагате и един челник до нея, прекарвате кабела по въдицата до компютъра, набутвате се в тесняка, опъвате всичко налично и хем гледате хем снимате какво става след 5 метра.

Направихме го и разбрахме че след няколко метра диаклазата не става по-широка, а тръгва почти отвесно надолу и е доста тясна. 

Get the Flash Player to see this player.

 Забележка: видеото накъсва защото е снимано с USB камера и недостатъчно светлина...

Направихме измерване отвън и се оказа че всъщност тази диаклаза е началото на пукнатината и всичко се развива всъщност в обратната посока. Където ни очакваше много сериозен блокаж. Изкопахме още около метър и половина право надолу след което решихме да тръгнем настрани през блоковете. С късмет изкопахме място под един от тях висок около 2метра, за късмет подпрян на друга стабилна скала отиваща надолу и скоро преминахме под него, като напред се забеляза малко уширение и образувания. Трескаво започнахме да копаем в тази посока - един копае в тесняк - незнам как подава отзад кофата на друг, и трети който седи на 5 метра отгоре я изтегля и изхвърля навън.

Калин Ставри и Митко Цолов взеха дейно участие долу, а ние с Тони теглехме отгоре. Сменяхме се разбира се защото по едно време стана широко и долу. Малкото уширение беше около метър високо и 1.5м широко, напред след метър-два се виждаше блокаж, а надясно и нагоре затрупана галерия с висящи камъни и пръст. Решихме да продължим напред по основната посока през блокажа който се виждаше. Копаенето беше ...малко опасно защото незнам колко точно тона висяха над нас, но скоро Калин извика че напред след блокажа имало зала. Още по-трескаво започнахме да копаем. И аз се намесвах когато падаха големи камъни на пътя и трябваше да се чупят и вадят. Ползвахме Чанторото няколко пъти за такива скали доста внимателно заради вибрациите и това което висеше над нас. Доколкото си спомням 2 дена разчиствахме преди Калин и Ставри, Митко и Тони да успеят да влезат. Заличката беше малка - 6м дълга, 3 широка и 1.6м висока. По описанието им беше в стабилни скали, отдясно основна скала, тавана също, само на входа отляво имаше надвиснал блокаж. Според тях всички продължения бяха сериозно затрупани но с възможности във всички посоки. На излизане част от блокажа падна и крака на Тони беше малко ударен а Ставри след него успя невредим да излезе...

На следващото копаене след малко разчистване и укрепване и аз успях да вляза. Голямо облекчение е като се влезе там, защото последните 5 метра до заличката са лазене в надвиснал блокаж. Огледахме всичко - наистина беше много запушено но се усещаше течението и решихме да копаем напред и надолу по главната посока. Там имаше тотален блокаж от камъни големи по 1-1.5м, където единствения ни шанс беше Чанторото. За няколко дни с копаене успяхме да отидем до края на заличката през блокажа и оттук решихме да тръгнем надолу по характерна пукнатина запушена с големи камъни. Камъните които чупехме поставяхме в заличката като постепенно пространството вътре намаляваше. Стана си точно като офис, вътре си бачкахме, ядехеме и се смеехме по цял ден само че офиса ставаше непрекъснато все по-малък. В пукнатината за 3 дена влязохме 4 метра директно надолу и ни се стори че най-накрая почва отвес и широко. Единствено копаехме с Чанторо. Офиса стана прекалено тесен - вече не можеше да се седи в него - можеше само да се лежи - бяхме запълнили всичко с камъните които изнасяхме от дъното. Накрая стигнахме и можахме да погледнем надолу - следваше 10 см тясна диаклаза губеща се надолу поне 4-5 метра откъдето се усещаше приятния студен вятър на новите пещери. Нямаше вече как да копаем, нямаше място в цепката. Офиса беще препълнен с камъни - едвам се минаваше оттам - това беше края на този клон за продължение. Трябваше да затворим Офиса.
На излизане бутнахме привходния блокаж преди Офиса защото в тази посока се очертаваше новия път който трябва да проверим.

За около 2 месеца (март-април 2010) и около 20 копачески дни успяхме да влезем сумарно около 20м по оста навътре, като 10м от тях преминахме в пълен блокаж само с Чанторото. Малко се уморихме и сега обекта отлежава - чистенето на срутения блокаж в новата посока е следващата цел. Отвсякъде ни духа вятър - явно има голяма пещера. Служителите в Офиса: Тони, Ставри, Калин, Митко Цолов, Киро и аз.

 

Снимките са във Фотогалерията