Изследване на Изворите на с. Боснек, експедиция 2010 - Януари 2011, част 1

toltec's picture

По наши първоначални предположения датиращи преди повече от 10 години непосредствено зад изворите в с. Боснек се намират неизвестни големи подземни зали и обеми, както и голям колектор на подземни води от които малка част -> 1/10 - 1/8 са тези води идващи от пещерата Духлата. Това е потвърдено като факт от измерване на дебитите съответно на Голямата Река в Духлата и дебита на изворите в с. Боснек още преди много години. Тези наши предположения през годините бяха потвърдени неколкократно с използването на различни геофизични техники и други методи, както и с разкопаването на обекти в близост до самите извори - "Дупката при Къщата" (виж предишни материали).
По време на спасителната акция в началото на м. декември 2010, благодарение на нашата хипотеза и познания за района относно съществуването на големи обеми и галерии в зоната на изворите - беше взето решение спешно да се разкопаят с тежка техника изворите за да може да се ускори отока на акумулираните подземни води с цел бързото спасяване на блокираните спелеолози в Духлата - действия които в последствие се оказаха изключително целесъобразни за щастливата развръзка на спасителната операция. Беше постигнато повече от 10 пъти увеличение на дебита на изворите, което по време на спасителната акция беше поддържано за повече от 15 часа. Максималния дебит по време на акцията който беше постигнат сумарно от 2-та извора беше оценен на приблизително 15 м3/сек. При елементарна и разбира се приблизителна сметка за количеството на оток през разкопаните извори за този период от време става ясно наличието на обеми, тогава напълнени с вода, които в пъти превишават обемите напълнени в пещерата Духлата в същия момент. Разбира се, в случая отчитаме порядъка, а не точните литри/кубици вода поради обективни предпоставки. Данните обаче които получихме отново бяха в потвърждение на предишните данни за изворите.
По време на акцията на Горния Извор, при разкопаването в основната скала, беше засечена голяма галерия пълна с вода с размери 3/4/+5 м, в която кофата на багера проникна вертикално през скален блок, в следствие на което се образува напорен извор с диаметър 3м и дълбочина повече от 5 метра. В този момент на този извор извираше вода и от разкрита от багера пукнатина вляво с височина от около 7м и ширина средно 1м, както и от преливник вдясно бълващ вода под напор на фронт приблизително от 5м широчина. При оглед на извадения камък (2/1.5/1м служещ за таван на подводната галерия установихме че при маловодие под скалата е имало въздух и кухина. Тогава предположихме че тази подводна галерия е с посока към Долния Извор, още повече че посредата на трасето между двата извора при пълноводие сме наблюдавали винаги наличието на малък преливник.
При разкопаването на Долния Извор по време на спасителната акция бяха локализирани главно 3 изходища на водата, главното от вертикална пукнатина дълбока около 2-3 метра и широка около 30см-1м, както и от самата чаша на изкопа (вероятно съвпада с предполагаемата голяма галерия идваща от Горния Извор, и на трето място, от 2 странични фурни с диаметър около 70х30 см.
Това което е интересно да се отбележи като факт е че по време на спасителната акция се наблюдаваха много интересни ефекти свързани с активноста на двата извора. Към 16 часа при започване на изкопните работи Долния Извор е с дебит около 200 л/с, Горния - около 600 л/с. При разкопаването с Багер1 на Долния Извор, след като го отпушихме, дебита на Долния стана около 2000 л/с, Горния - непроменен дебит. Постепенно долния извор започна да спада като дебит и към 3 часа през нощта дебита му вече е около 400 л/с. Горния извор отново беше с дебит около 600-800 л/с - леко повишен. След започване на изкопните работи с Багери2 на Горния Извор - само след 20 минути дебита му е увеличен на повече от 8000 л/с, а дебита на Долния, след допълнително разкопаване - около 1000 л/с. Тези дебити се запазват 4 часа, след което Горния Извор става с дебит 5000 л/с, долен около 800 л/с и тези нива се запазват почти до самия край на акцията в 20.30 на следващия ден.
След акцията в продължение на повече от 12 дни през Долния Извор излиза силно размътена вода, а на Горния Извор след около седмица водата се избистря напълно. Постепенно нивата на водата и в двата извора намалява, и в началото на Новата Година 2011, Горния Извор престана да тече - образува се стоящо езеро.

Горния Извор
В края на декември 2010г., след падането на водата в Горния Извор се опитахме да проникнем в преливниците които наблюдавахме по време на спасителната акция. Това беше възможно на едно единствено място под един доста опасен блокаж образуван от натрошаването на основната скала от багерите, както и от силния дебит на излизащата вода. След малко разширяване на отвора Ставри успя да влезе няколко метра във фурна, изкопана от преливащата вода в глина.

 

Get the Flash Player to see this player.

След няколко метра има отвор на пода в който непосредствено се вижда дълбока галерия изцяло запълнена с вода. По ширината й, по време на акцията, на фронт от 5 метра, водата излизаше под напор от горните нива, и в началото под силен напор и от чашата. Да отбележим че по време на разкопаването, при ударите с пневматичния чук в тази зона, от самата чаша на изкопа бълваше силно размътена вода от глината на това място, което говори за дълбока връзка между двете, - т.е. тук съществува галерията която багера засече отгоре - около 5-6 метра дълбока, около 3м широка която е със североизточно направление, а в другата посока сочи към Долния извор. Поради лабилноста на блокажа в този преливник се отказахме да работим в него и решихме да търсим път отвън до същото място. Заедно със Ставри, Киро и Яни опитахме да разширим лявата диаклазна пукнатина, която е висока над водното ниво около 3 метра, а под водата - повече от 6м. В горната си част след копане се оказа че е извънредно тясна и влизането по нея на горни нива ще е доста трудно - продължава едва няколко сантиметра широка и се стеснява напред - потъва в дълбочина.
На 5 януари 2011 г. след проверка на нивата на изворите предишния ден, взехме спешно решение да действаме и да източим вече стоящото езеро от Горния Извор. Още повече че по прогноза имахме няколко дни преди да дойде затопляне на времето - което неминуемо щеше да покачи нивото на Горния Извор. На помощ дойде отново Росен с техника, хора и организация и в рамките на деня намери и осигури спешно пожарникарски шланг, накрайници, смукателен маркуч и др. за водната помпа която имаха - чудесна, чисто нова помпа с 50м3 изпомващ обем на час. През това време обаче ние се заехме да проверим какво се вижда в изворите под водата. Тони, облечен със сух костюм, успя да погледне в Горния Извор и каза че под водата в лявата пукнатина и вдясно зад една скала на около метър според него има голям обем.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

В дълбочина тази пукнатина също е зарита в чашата, но се вижда че е поне 5-6м дълбока. Преместихме се след това на Долния Извор и Тони влезе и започна да оглежда извора. По думите ми, главното изходище на водата - видимата пукнатина вляво не беше тясна за минаване и напред продължаваше, но на дъното и беше нанесен дебел слой глина, която беше плътна и мазна - изкара малко да ни я покаже.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Екипира се с бутилка, апарат и всичко друго и влезе да копае с лост и лопата под водата. Излезе след 30-на минути като каза че по този начин копаенето е много трудно. През целия следобед продължи да копае по този начин, но така се напредваше бавно и трудоемко.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

Късния следобед излязохме, натоварихме екипировката и се прибрахме във фермата където Росен и другите бяха пристигнали с всичко необходимо за помпата.
Привечер, цялата група в състав: Тони, Ставри, Росен, Здравко, Пецата, Вендо, Гърнето, Боре и аз, почти тичайки инсталирахме помпата до Горния Извор, опънахме шланга да извеждаме водата и запалихме помпата. За тези които не знаят - трябва единствено да се напълни с вода (около 5-7 л за тази помпа) отдела в помпата и задължително смукателния маркуч да е стегнат идеално за да не смуче въздух - макар и малко въздух да идва от там - се натрупва в коляното горе и прави възглавница. Помпата се запалва и се ИЗЧАКВА сама да си качи вода по смукателния маркуч (трябва да е твърд, гофриран), след което всичко тръгва.
Докато приготвим всичко се стъмни напълно и докато няколко пъти зареждахме с вода помпата по едно време аз изпуснах тапата от водния отсек във вече мътната вода на извора и тя падна точно в сифона, някъде метри надолу. Признавайки ЮЗЕРИЯТА си, това сложи край на вечерната операция, но беше полезно упражнение, с много смях се прибрахме във фермата. Това ни насъска обаче за следващия ден и на 6 Януари, се събрахме една доста добра и организирана група - всички от предишния ден плюс още няколко човека. Бързо, вече като ВИК професионалисти инсталирахме помпата за секунди, опънахме маркучите, запалихме помпата и само след няколко минути на около 30-на метра надолу по сухото корито от Горния извор потече истинска река.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

Осигурихме помпата да не падне в извора от вибрациите и почнахме разкопаване на коритото на извора където изливахме водата, зашото там се образува езеро което започна леко да връща назад към извора. След 30-на минути направихме бент към извора и отпушихме пътя на водата по коритото. За около час успяхме да свалим нивото на Горния Извор с около 10 см. Помпата работеше на максимално. През това време всички се преместихме на Долния Извор, където Тони започна отново да копае с лост и лопата в лепкавата глина.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

През това време - контролната проверка на работещата помпа на Горния Извор показа че нивото му не е мръднало и милиметър надолу. Т.е. за около час бяхме стигнали до огледалото с непрекъснато подхранване на вода и по-надолу нямаше да мръднем с нищо. Оставихме помпата да работи точно 3 часа без никаква промяна в нивото на Горния Извор (50м3/час дърпаме). Това което беше много интересно е че долния Извор спадна с около 10-на сантиметра. Изворите си говореха, а ние също започнахме да участваме в разговора - макар и само с кимане.

Долния Извор
Така седейки покрай изворите и чудейки се какво да предприемем, внезапно ме осени идеята да ползваме излизащата струя от помпата на Долния Извор за да чистим глинения нанос на дъното му. Ставри като подводен археолог веднага каза че на подобен принцип са копали години наред древни кораби по морето и веднага се заехме да проверим. Пробвах малко със струята да копая склона на коритото на Горния Извор и резултатите бяха много добри. Другото много хубаво обстоятелство беше че мътилката от Долния Извор щеше да излиза навън сама по естествен път, защото в пукнатината имаше силно течение навън. Речено-сторено. Максимално бързо инстаталирахме помпата на Долния Извор, Тони се приготви пак в пълно бойно снаражение и влезе да пробва. Държеше пожарникарския шланг под водата и отвътре започна да се вдига доста приятна мътилка, която веднага се разнасяше от течението. След малко Тони се показа и ентусиазирано обясни че така се копае страхотно и бързо се напредва. Цялата река надолу придоби красивия глинен цвят. Тони вкара един френд в пукнатината над самия извор и на него осигури шланга, другия край на въжето беше в нас, за отпускане и прибиране. Тони копаеше настървено и всеки път като се подадеше казваше че напред се вижда галерия и след 4 метра всичко чернее.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

Водата беше много студена (както разбрахме в последствие - 3.6 градуса, докато температурата на Горния Извор беше 7.6 градуса ???(измерени с водолазния компютър на Тони). Късния следобед решихме малко да си починем, Роската беше организирал страшен обяд във фермата, а Тони имаше нужда малко да се стопли. След което се върнахме на Долния извор и Тони влезе пак да копае. Копа с шланга и помпата почти докато се стъмни, след което излезе, натоварихме целия багаж, водолазна екипировка, помпа и маркучи в джипа и се прибрахме във фермата. Решихме на следващия ден да продължим. Всички бяхме много ентусиазирани.
На следващия 7 Януари, отново цялата група в боен състав се събрахме на фермата, после Тони и Ставри приготвиха водолазната екипровка, докато другите се занимавахме с помпата. Натоварихме всичко по джиповете и към изворите. Новото което бяхме измислили е да сложим накрайник пожарникарски на шланга за да усилим и контролираме силата на водната струя с която чистехме глинения нанос. Отново Росен и Здравко свършиха супер работа и в момента в който бяхме вече инсталирали цялата система с помпата и Тони се беше екипирал и влязъл във водата, накрайника за шланга пристигна. Бяха посетили Пожарната в Перник... След като сложихме накрайника и пробвахме какво става се оказа по думите на Тони че така вече се копае много бързо и ефективно. Ставри също сложи сухия костюм и влезе в извора за да помага на Тони с маркуча, защото накраиника вече създаваше доста налягане и шланга се мяткаше във водата като голяма анаконда. Беше доста забавно и имаше доста смешни моменти, но най-важното Тони напредваше много добре напред и всеки път като излезеше описваше че само след няколко метра вижда уширение и всичко напред чернее.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

До вечерта Тони копа яко и вече успя да влезе около 3.50м навътре в сифона до нещо като глинен праг около половин метър дълъг, след който се вижда че сифона става по-широк и след около 4 метра има арка и всичко тъмнее. Вечерта след като се прибрахме във фермата, направихме разбор, решихме на следващия ден да почиваме и преди да си тръгнем измерихме температурата на всички извори - Горния, Долния, Чешмата, и малката Чешма. Интересното - отново Долния Извор беше с много по-ниска температура от другите - 3.5 градуса, докато другите - 7-8 градуса. Всички данни ги има в таблицата накрая на материала.

На 9 януари се бяхме подготвили с големи надежди Тони да прокопае оставащия метър и леко да погледне по-напред какво става, Ставри и аз бяхме бакъп, екиприовката беше наточена като за проникване напред и всичко беше подредено, Здравко дойде за късмет, както и Росен който пързаляше децата наблизо ;). Първо Тони влезе да снима под водата с камерата преди да се е размътило.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

В ранния следобед помпата започна да ни прави най-различни проблеми, в началото изби изходния шланг и скобата се прецака, взехме скобата от смукателя и за малко продължихме, но се оказа че влиза малко въздух от смукателя който се събира постепенно в коляното горе и за 10на минути прави въздушна възглавница и работата спира. Така постепенно загубихме 2 часа в опити да оправим скобите и помпата, накрая успяхме и Тони заработи на пълни обороти отново. За предишния ден в който не бяхме се беше натрупала нова глина преди стеснението и Тони за 30-на минути го изчисти и продължи напред. В края на деня каза че ще погледне вече по-напред какво има и дори решихме да го заснемем с подводната камера. Тони взе фенерите и камерата и се гмурна, след 10-на минути излезе. Каза че го е снимал, напред има около 4 метра галерия която вече е по-широка и няма нужда да се копае, следва арка след която се вижда глинен сипей който се качва нагоре след арката - като сметнахме нивата - най-вероятно там сифона влиза във въздух, но решихме да видим и на камерата какво е излязло.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

Вече се свечеряваше, Тони излезе, събрахме всичко и се прибрахме в базата да оправяме екипировката. Обсъдихме бъдещия план. Трябва още около ден копаене за да може да се влезе в галерията и да се достигне до арката, задължително водолазите вече трябва да са двама и да действаме с би-тата. Уговорихме да пробваме и един специален струиник за подводни работи съвместно с другия Росен ;) но и с това което разполагаме Тони изкопа повече от 3.50м. и влезе навътре. Преди тръгване от Боснек измерихме отново температурата на изворите, отново Долния Извор беше с много по-ниска температура - 3.6 градуса от другите, които бяха с температура 7-8 градуса. И в момента няколко дни анализираме резултатите и подготвяме екипировката. На следващия ден видяхме какво се вижда на камерата - доста добре си личи сифона и това което има напред, интересното е че на върха на арката се вижда образувание, което означава че на това място е имало моменти в които е било над водата, на въздух, което за нас означава че най-вероятно след арката, глинения сипей нагоре влиза във въздух.

ОГРОМНОГО БЛАГОДАРЯ НА ВСИЧКИ КОИТО ПОМАГАТ И УЧАСТВАТ !!! ОТКРИТИЯТА ПРЕДСТОЯТ!

 

Get the Flash Player to see this player.

 

следва...