Изследване на изворите в с. Боснек, 2011 г., 4 част, S01E04

toltec's picture

или "Тюлените, калта и водопада - копаенето на 2-то езеро", Горния извор

В Горния Извор бяхме направили пробив (виж предишната част), защото бяхме преодолели 1-то езеро и блокажа който го беше затрупал и бяхме влезли в малка ниска заличка в основна скала където напред имаше 2-ро езеро и сифон който беше около 3м широк и неизвестно колко висок - Тони го беше погледнал само отгоре. Но от тук идваше цялата вода - така че пътя беше натам.

На 3-ти февруари заедно със Ставри отидохме на Горния Извор с цел да проверим и погледнем вътре в сифона на 2-то езеро за да направим план за преминаването му. За мен беше тясно за минаване след входа по думите на Тони и за това Ставри сам щеше да влезе, да погледне в сифона и да го заснеме с камерата. Ставри се облече във фермата и отидохме на входа. Първо влезе с камерата и фенерите за да заснеме сифона, преди да се е размътил. Камерата я монтирахме на един статив за да може да я вкара на около 1.5 метра по навътре във водата от където той щеше да стигне. Ставри внимателно пренесе техниката до 2-то езеро и засне какво има в него, премери температурата на водата (както щеше да се окаже в последствие - нещо много важно). След това си сложи маската и погледна в сифона и пак снима с камерата, след което излезе навън. Навън беше около -4 градуса и статива веднага се обледени. Ставри каза че сифона е широк около 3 метра и висок в началото едва около 50 см., напред беше успял да погледне и каза че е видял още поне около 4-5 метра, където му се струва че е по-широко, в дъното имало нападали камъни от тавана, след което водата се е размътила напълно и в продължение на 20-на минути не се е избистрила въобще.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

Имахме вече данни върху които да мислим, премерихме температурите на водата на другите извори и се прибрахме в София. На камерата се виждаше това което беше разказал и Ставри.

На 5-ти февруари, заедно със Снагълса (Александър Дамянов), отидохме да мерим координати, коти и други данни на изворите и губилищата при с. Боснек с един професионален GPS - Trimble Geo XT.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

Това което събрахме като данни ще бъде публикувано заедно с картите и другите данни за изворите. Което е интересното e, че нивата на водата на Горния и Долния Извор са почти еднакви като надморска височина. Благодарско на Ева и на Снагълса и за спец термометъра който ни дадоха за да мерим температурите на водите.

На 7-ми февруари, отново със Ставри се върнахме на Горния извор като целта беше да отидем и да копаем на входа на 2-ия сифон за да го разширим. За целта първо Ставри щеше да влезе до тесняка преди езерото и да го разшири за да може стройното ми тяло да премине от там. Беше добре да вляза и аз за да огледам пукнатините напред, характера и блокажа през който преминавахме, защото много ме притесняваше привходния блокаж, който не знам как но все още стоеше на мястото си - всеки ден го оглеждахме дали се мести и проверявахме маркерите които оставяхме - за сега седеше неподвижно. Това бяха огромни скали - част от основната скала, които при разкопаването с багерите по време на спасителната акция се бяха натрошили, срутили и зацепили - сега ние се провирахме между тях и първите 5 метра бяха доста психарски.
Беше много топъл ден - около 8 градуса навън, Ставри влезе със сухия косюм и започна да разкопава тесняка като махаше камъни и копаеше глина. Покопа около 40-на минути след което излезе навън - беше доста загрял в костюма и му трябваше охлаждане. Спешно го съблече и се препече на слънцето. Аз си облякох неопрена и влязох във входа. Започнах да оглеждам тавана - блокаж, обърнах се в първата вода и навлязох в галерията. Беше тясна, около метър висока галерия, до половината пълна с вода. След около 3 метра стигнах до тесняка - глината просто се беше натрупала доста на това място, покопах 20-на минути, след което легнах целия във водата - имаше място точно колкото главата да ми премине на въздух и минах от другата страна. Изпълзях на пясъчния плаж и видях 2-то езеро и сифона. Погледнах и галериите които излизаха към повърхността, разгледах внимателно тавана за пукнатини и лабилни камъни и се плъзнах по глината към изхода, излязох за 2 минути. Точно на самия тесняк и преди входа имаше на тавана неща дето хич не ми харесаха, големи висящи камъни по няколко метра и повече. Навън направо отидохме в Долния Извор и се изпрахме, погледнахме и в него - течението все още беше много слабо и нямаше как да копаем с водоструйката.

На 8-ми февруари се върнахме със Ставри на Горния Извор - целта беше да влезем и 2-мата и да копаем в сифона на 2-то езеро. На помощ ни бяха дошли и Митко и Валдеса от Перник - в началото тяхната задача беше да влязат в пещерата Академик, да измерат температурата на водата в крайния сифон, да го огледат и силно да го размътят ако в него влиза река за да може евентуално да го засечем на изворите като време на излизане. Те влязоха в Академик, а ние със Ставри отидохме да се обличаме във фермата. След около час и полвина момчетата излязоха от Академик и казаха че там тече река, бяха свършили всичко както трябва - и всички се преместихме на Горния Извор. Те щяха да са ни в подкрепа ако докато сме вътре със Ставри блокажа се срути или стане нещо друго. Екипирахме се, сложихме на сухо в прониквачната торба камерата и друга екипровка и влязохме в Горния Извор. Ставри беше пръв с прониквачката, след него влязох аз с лоста и кофа в ръка.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

На пясъчния плаж си основахме нещо като лагер и много бързо от пясъчен си стана просто кален. Извадихме част от инвентара и преди да се размъти водата в сифона си натопих главата с маска за да го погледна. За момент видях продължаващата напред галерия и срутените камъни на пода под водата и след това всичко се размъти.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

Излязох, след това Ставри влезе и започна да копае. До шията във вода, потапяше кофата след което с помощта на ръце и крака я пълнеше с пясък, след което ми я подаваше. Аз я хвърлях от другата страна в първото езеро. Беше доста Кална приказка, направо много, просто Кална, няма друга дума.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Кофа след кофа - целта беше да направим малко по-висок входа на сифона за да може следващите дни да се опитаме да го преминем. Ставри покопа около час след което влязох аз. Опитах друг подход, с максимално опънати крака под водата загребвах пясък с крака и го премествах настрани в сифона - така оформях високо място през което да може да се мине.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Разбира се всичко което правехме беше лишено от видимост и действахме само с опипване - в този случай с крака. След 30-на минути излязох и решихме да изчакаме водата да се избистри до следващия ден за да видим има ли ефект от това което правим. Измерихме пак температурата на водата във второто езеро. Отидох до десния му край по едно време и закопах в глината за да проверя да няма глинена тапа - но не беше такъв случая. Пещерата продължаваше единствено и само през сифона на 2-то езеро. Поседяхме още малко в калта сред бурен смях, след което натоварихме целия багаж и навън. Отново огледахме привходния блокаж - все още си седеше на мястото. Навън отново отидохме директно на баня в Долния Извор. Митко и Валдеса разкопаха едно място при Долния Извор, за да проверим едно изходище на водата, но беше много тясно.

На следващият 9-ти февруари, след дълго обмисляне предишната вечер, решихме да си направим по-безопасен път до 2-то езеро като избегнем висящия камък над тесняка в галерията след входа. Решиме да прокопаем средната галерия която отвътре бяхме огледали и която стигаше почти до повърхността. Повърхноста на първото езеро се беше заледила с около 10на см лед по който спокойно си ходехме. Започнахме да разкопаваме отвън там където бяхме засекли мястото но само след час се отказахме - пред нас имаше основна скала, която чак след около метър метър и половина вероятно се отваряше навътре, а там ни чакаше нов блокаж, които бяхме видели отвътре. Така че за момента достъпа по тази галерия се очертаваше доста труден за изпълнение.
Тук дойде на помощ малко мислене и преценка на ситуацията за по-нататъшното продължаване на изследването. Сифона на второто езеро беше тесен в началото, срутените камъни на края му на дъното които видяхме, означаваха че твърде вероятно имаше блокаж в сифона или срутване и на последно място и доста съществено - сифона се размътваше веднага на 100% и не се избистряше за по-малко от 12 часа. Т.е. гмуркане в сифона можеше да изпробваме но това щеше да е прекалено рисковано, а и почти сигурно щяхме да навлезем още само около 4-5 метра напред, ако въобще беше възможно. За последните 10-а дни бяхме провели системни измервания на температурата на водата на 1-то и 2-то езеро и данните от последния ден говореха красноречиво за едно нещо.
Температурата на първото езеро беше ниска в сравнение с температурите на водите на другите извори/пещерни реки, варираше в малки граници заради външната температура, което ясно означаваше че то е стоящо езеро - т.е. подлежеше на източване. Бяхме пробвали още в началото на януари да източим езерото - тогава не стана, защото водите бяха високо - и очевидно прага между двете езера е бил по-ниско от нивото. Тогава за почти 4 часа нивото в началото падна с 20 см след което си остана едно и също - явно се подхранваше.
Температурата на второто езеро си седеше на постоянните 9 градуса, (Долното - на постоянните 8.8 градуса), което вероятно означаваше че има постоянно подхранване. Но данните от 8.02 показваха 9.5 градуса на 2-то езеро, навън беше изключително топло тези дни - до 15 градуса, което означаваше че вероятно и второто езеро беше вече стоящо... Друг факт беше че водата не се избистряше в сифона - ако имаше приток, течение или нещо подобно - за около час или по-малко щеше да се избистри...
И така измислих да източим второто езеро като направим канал и го излеем в първото езеро - и просто с помпата източваме отвън първото езеро.
Речено-сторено. Оставаше още малко от деня и започнахме с проверка на хипотезата.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Първо да източим 1-то езеро. Донесохме помпата, оборудвахме я, малко се помотахме докато тръгне, смучеше пак въздух от смукателя - но тръгна, и за около 10-на минути свалихме 1-то езеро с повече от метър, почти напълно - много бързо и ефективно - даже се учудихме, погледнахме в галерията по която влизахме в пещерата изцяло във вода - сега там зееше напълно сух коридор (лллеко кален само ;) ). Бяхме много ентусиазирани и вече знаехме какво ще правим на следващия ден. Добре беше че източихме 1-то езеро за да може да видим какво ще е станало с него на следващия ден - това което наблюдавахме докато бяхме там беше че не си качва нивото - т.е. беше стоящо - отлично за целите ни. И двете езера бяха на приблизително еднакво ниво, което означваше че ако направим траншея между двете ще може да свалим нивото на 2-то езеро с поне метър - защото толкова можехме да свалим нивото на 1-то с помпата - вероятно достатъчно за да преминем през 2-то оттатък... От камерата под водата във втория сифон се виждаше че сифона не е дълбок - така че вероятно метър въздух щеше да ни е достатъчен...

На следващия ден, 10 февруари (не си спомням дали сме спали през нощта), още сутринта със Ставри кацнахме на Горния Извор да проверим какво става. За наше учудване 1-то езеро си беше върнало нивото, но беше някак си една идея по-надолу от предишния ден - седеше на около 10-на сантиметра под ледената кора. Като помислихме малко - измислихме че явно през цялата нощ вследствие налягането на 2-то езеро върху пясъчната бариера, в дълбочина е имало леко пропускане на вода от което 1-то езеро си е върнало нивото, една идея по-надолу, защото ако и 2-то е стоящо - нормално - източили сме част от цялото предишния ден, което ако няма приток отнякъде трудно ще се възвърне. Имаше логика... Стегнахме се набързо - взехме помпата от фермата, инсталирахме я и започнахме. Първо източихме отново 1-то езеро за около 15-на минути, Ставри през това време се преоблече и въоръжен с една лопата влезе в пещерата.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Щеше да прокопае канал между двете езера, докато аз отвън източвам 1-то езеро. Копаенето не беше тривиално - канала трябваше да е около 2.50 дълъг, около метър дълбок и широк... колкото дойде ;). Това което щяхме да правим не беше нарушаване на нещо естествено - дигата там се беше образувала от това че навън водата от извора е била баражирана в течение на времето - просто щяхме да върнем галерията в първоначалния и облик и функция...Ставри предвидливо беше само по дрешки без костюм за да може да действа бързо с копаенето и ако се наложи бързо и да излезе. Бяхме засекли че първото езеро не можеше да се покачи толкова бързо - така че каквото и да станеше имаше бърз вариант за отстъпление - освен това с източеното 1-во езеро - прохода на вътре зееше доста приятно широко и без вода... Ставри с бесни темпове започна да копае и след около час ми каза че е почти готов - беше започнал от страната на първото езеро и сега оставаше само една преграда да свали за да почне изливането. 1-то езеро си беше празно докъдето можеше да влезе смукателя на помпата - така че казах на Ставри да започва ;). Отвътре се чу грохот сякаш от водопад и за по-малко от няколко минути 1-то езеро се напълни догоре. Притесних се за Ставри, но той крещеше отвътре - доста вода се изливаше - че всичко е наред, погледнах и прохода който ни свързваше - всичко си беше наред. Запалих помпата и вече за около час източих първото езеро - Ставри през това време непрекъснато увеличаваше траншеята вътре и ми подаваше вода и вода - отвътре се чуваше като водопад и си крещяхме със Ставри любезности, защото просто не се чуваше ...

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

По едно време придойде повече вода и щеше да има поне 30-на минути източване та Ставри излезе малко навън да си почине. Беше копал интензивно повече от 3 часа... каза че траншеята непрекъснато се срутва и трябва да се копае почти непрекъснато и да се освобождава вода, но това което искахме да стане - бавно се получаваше - каза че сифона на 2-то езеро се е отворил и вече може да се влезе още около 2 метра напред...

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Помпата си работеше на максимално и източваше водата, след около 20-на минути Ставри взе камерата за да снима вътре. Отвътре извика че второто езеро и сифона са се отворили още повече и че вече вижда около 7-8 метра навътре ... и подаде още вода като разкопа с лопатата траншеята от срутилата се глина... След малко излезе - навън беше вече тъмно, каза че напред се вижда около 4-5 метра въздух в галерията, след това има стеснение и след него прозират още 3-4 метра в нещо като по-голям обем, беше го заснел на камерата.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Бяхме много ентусиазирани че плана ни работеше и естествено действията за следващия ден бяха ясни - оптимизация на процеса и при късмет проникване навътре!

На следващият ден - 11 февруари и Тони се присъидини. Плана беше ясен и се заехме да го реализираме. Водата в 1-то езеро пак се беше върнала, но сега вече знаехме че поради наличието на траншеята източвахме и 2-то езеро. Запалихме помпата, подкачи вода през смукателя и започнахме да източваме езерата.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Процеса не вървеше бързо но за около час свалихме нивото с един метър и помпата започна да засмуква въздух. Тони се беше облекъл в сухия костюм и беше в готовност. Влезе вътре с лопатата за да прокопае още траншеята. Подаваше ни вода отвътре а ние я източвахме с помпата. По едно време и Здравко се включи - отвън копаехме в 1-то езеро за да може да поставим смукателя по-надълбоко. Така си играхме около 2 часа и Тони излезе навън.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Каза че в влязъл около 4 метра напред в сифона докъдето е позволявал отворения въздух. Каза че галерията е препречена от голям камък паднал от тавана посредата на галерията и че от двете страни на камъка е тясно за да се мине с бутилка, а въздуха отгоре е много малко. Натам след камъка се вижда че продължава но неясно колко и колко широко. Не бе никак оптимистично настроен... Но навън грееше много хубаво слънце и по едно време решихме пак да опитаме. Ставри отиде до фермата да вземе една бутилка с въздух и автомати - в случая щяха да са резервни на Тони за сигурност, а не за да се гмурка с тях, Тони взе една радиостанция за да подържаме връзка и с не малка трудност започна да вкарва бутилката навътре в пещерата.

 

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Регулирахме мощността на помпата за да не засмуква въздух и да подържаме нормален оток, но дори и при най-намаленото й положение тя изпомпваше водата напълно от 1-то езеро, гълташе въздух и трябваше да я спираме, обезвъздушаваме и т.н., което не беше добре за Тони, който беше вътре и за който 5 см разлика в нивата беше много. Връзката по станциите беше перфектна и можеше много добре да се координираме в действията си.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Тони влезе напред в сифона, разгледа, опита да премине стеснението при камъка, но правилно прецени риска и се върна обратно. Беше тясно, размътено, с много малко въздух и непрекъснато покачваща се вода, а той навътре на около 5м в сифон, докъдето беше влязъл, който можеше за няколко минути да се напълни целия ако помпата засмучеше въздух. По станцията каза че излиза и ние честно казано си отдъхнахме. Тони излезе навън и беше още по-омерзен и от миналия път. Явно това което беше видял напред не беше никак оптимистично. Екипировката беше изпълнена с една много странна кал... Тони не каза нищо повече като информация от миналия път, но каза че така няма да стане... Почти усещах как ще каже че няма път напред и че калта, тесняците, блокажите са вече непосилни. Но не го каза. Само си личеше...

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

За да изперем екипровката и всичко отидохме на Долния Извор, а също инсталирахме и помпата там за може да прекара малко чиста вода, последните часове беше работила само с кална вода с глина... Долния Извор беше много слаб и дори си помислих че може да го източиме с помпата. За около час работа на помпата го свалихме с около 3-4 сантиметра, но повече от това не мръдна. С по-голяма помпа, която да превишава дебита му - със сигурност ще стане. Прибрахме се със фермата, подредихме екипировката и се прибрахме.
Усещах умората в себе си и в другите - вече 2 месеца, почти всеки ден се опитвахме да влезем в новите пещери зад изворите и напред ставаше все по-екстремно и сложно. За мен последния ден както и другите си беше успех - бяхме влезли  още 4-5 метра напред в един сифон, до което място нямаше как да достигнем ако се бяхме гмуркали, а дори ако го бяхме направили (свързано с много рискове) - със сигурност щяхме да обявим край на операцията - имаше блокаж в сифона на това място...
Разбира се че трябваше да продължим. Не бяхме стигнали окончателен край, честно казано не знам дали има такова понятие - трябваше да има ново елементарно решение, което ... някак си ми дойде отнякъде в главата и ......
но за това ще четете в следващата 5 част - "Проникването".