Изследване на изворите в с. Боснек, февруари 2011 г., 5 част, S01E05

toltec's picture

ПРОНИКВАНЕТО!

Въпреки трудностите които изникваха непрекъснато - бяхме решили твърдо да продължим. Вече 2 месеца, почти всеки ден се опитвахме да влезем в новите пещери зад изворите на с. Боснек (да припомня - от тях излизат водите които протичат в пещерата Духлата - 18 км. дължина, най-дългата, сложна и невероятно красива пещерна система в България. Като оценка според дебитите на изворите, геология и др.  приблизително едва 1/3 1/4 от пещерата са познати до този момент...). След спасителната акция през декември 2010 г., при която решихме да разкопаем и отворим изворите - което се оказа животоспасяващо за 7 човека блокирани от водата в най-крайните части на Духлата, наистина се оказа че нашата хипотеза е абсолютно вярна и че вероятно и зад двата извора следват големи галерии, което за нас означаваше че при сериозна работа ще можем да проникнем в огромните неизследвани части от пещерата Духлата.
На Долния Извор с помощта на една техника измислена от нас - успяхме да влезем около 8 метра напред в сифон, който разчистихме от глинените наноси, напред следва още около метър работа и се попада в по-широка галерия - видимо напред около 7-8 метра, разбира се всичко е под вода. Поради ниския дебит обаче разчистването беше преустановено заради рисковете. В момента изчакваме маловодие, за да отводним галерията и да проникнем напред.
На Горния Извор първоначално успяхме да заобиколим входния блокажен сифон през един много лабилен и опасен блокаж и попаднахме на 2-ро езеро. Оттук следваше нов широк но нисък сифон, който веднага се размътваше а на 5 метра напред в него имаше срутване. Посредством канал изкопан от Ставри пуснахме водата от него в първото езеро което източвахме с помпата отвън и така свалихме нивото му и Тони успя да влезе до срутването напред като установи че е тясно да се мине с бутилка, а отгоре има едва няколко сантиметра въздух, напред неизвестно какво. До това място нямаше как да достигнем ако се бяхме гмуркали, а дори ако го бяхме направили (свързано с много рискове) - със сигурност щяхме да обявим край на операцията - имаше блокаж в сифона на това място... Тони излезе много песимистично настроен - явно това което беше видял не бе никак обандеждаващо... Цялата екипировка беше в абсолютна кал а и умората си казваше думата. Бяхме на прага да се откажем и точно тук е момента когато всеки човек просто трябва да продължи. Тогава невъзможното става възможно.

Замислих се за следвашата стъпка - каква може да е тя - единственото което ни трябваше беше на срутването да няма вода. А единствения начин това да стане беше да източваме директно второто езеро от най-ниската му част - там където беше срутването. Трябваше ни по-дълъг смукателен маркуч и малко по-нов setup на помпата, но като цяло изглеждаше възможно. Имахме и почти убедеността че второто езеро е статично поне донякъде - защото позволяваше да се източва... после си връщаше нивата... но все пак.
Решихме да направим точно това. Тотално източване от най-далечното и ниско място. Дали помпата щеше да успее да засмуче 20-на метра по този широк смукателен маркуч (което е +) ? Технически не би трябвало да има проблеми, но на практика... На следващия ден в търсене на маркуч .. и на 13 февруари Тони и Ставри натоварени с маркуча отидоха на Боснек. Аз закъснях с около 2-3 часа по уважителни причини ;)...
Планът беше първоначално да източим първото езеро и доколкото можем второто - (около 2 часа, ~ около 80м3 вода), след което да сложим новия маркуч и Тони да го постави във второто езеро максимално напред. За да стои на дъното му вързахме водолазни тежести накрая... Когато пристигнах те вече източваха от час и половина. Нивото вече беше спаднало значително и отвътре кънтеше на кухо.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

 

 

 

Завързахме новата тръба за помпата, Тони се стегна и започна да я вкарва в пещерата. Не беше много лесно, но тъй като в галерията вече нямаше вода, се получаваше. Опъна цялата смукателна тръба и извика отвътре че не стига с около 4-5 метра - това не беше добре, защото вече нямахме друг подобен маркуч. Излезе навън и започнахме да се чудим какво да правим. Докато другите почиваха отидох до фермата там намерих отзад едни стари смукателни маркучи от водоноска. С ножа отрязах едно голямо парче, върнах се при изворите и заедно с другите направихме една вълшебна снадка... През това време водата пак се беше качила в езерата и се наложи пак да я източваме. След това Тони влезе, набута маркуча вече на мястото му, излезе и започнахме... само се надявахме помпата да подкачи водата. Не стана. Помислихме и на снадките с новия маркуч навихме леко тиксо, след което доста интензивно с една кофа започнахме да пълним часта от маркуча която беше пълна с въздух..., запалихме помпата и започнахме да чакаме... След 10-на минути видяхме как съвсем бавно нивото на водата в маркуча тръгна към помпата и след още толкова помпата засмука водата и източването започна. Навън почти се беше стъмнило... Имахме едно поне още час и половина за да източим водата, която очевидно постъпваше от някъде.

Стегнахме екипировката, осветление, радиостанции и всичко необходимо. Тони влезе след час но каза че нивото е още високо... Излезе и пак започнахме да чакаме....
Тони се екипира отново по едно време - вече беше към 20 часа вечерта - взе радиостанцията и тръгна навътре. Отвътре вече се обади и каза че зее страхотна дупка и че сме източили целия сифон, че наистина на края има срутване но че мисли че може да мине. Каза също че постъпва вода от нещо като река пред него и че теснината се пълни доста бързо с вода. Ставри дежуреше на помпата, аз говорех по радиостанцията с Тони. Той каза че тръгва навътре и ние му пожелахме успех. Не мина и минута и го чухме как крещи по радиостанцията че отзад има страхотна пещера и че всичко е широко и голямо!!!

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

 

Каза че продължава навътре, стигна до ново езеро и връзката започна да се губи. Казах му по станцията да се върне на тесняка в сифона и да провери дали нивото вече не се е вдигнало, защото при нас помпата, въпреки че беше намалена, вече не изпомпваше вода. Каза че минава напред в нещо като сифон, малко напрегната тишина и после му чухме крясъците: "страхотна пещера, обеми, зала 5х10....!!!" Отвън със Ставри не можехме да повярваме, карахме го да опише точно в детайли всичко, но просто нямаше време - водата в тесняка очевидно се пълнеше - помпата не работеше добре... Беше игра на нерви, ако водата се вдигнеше - сифона до Тони щеше да е повече от 10 метра които не можеха да се преминат, а след това незнайно още колко метра - 10-20-30...??? Казах му да излиза, той тръгна бързо наобратно и скоро беше вече пред стеснението - каза че доста бързо се пълни всичко с вода. Предложи и аз да влеза за да може да огледаме хубаво и да измислим какво да правим по-натам. Ставри щеше да е на помпата и от него зависеше дали ще ни затисне водата или не. Е и от помпата и от още 100 неща, но най-вече от силата ;). Имахме по моя преценка няколко минути за да влезем бързо максимално навътре, да огледаме и да излезем преди да се е вдигнало нивото на водата. Оставих станцията на Ставри за да координира и да ни каже ако помпата спре за да тичаме наобратно, облякох се с тънкия неопрен за по-голяма аеродинамичност или хидро...- незнам - и тръгнах навътре. Тони ме чакаше пред тесняка във второто езеро - но сега тук зееше една голяма галерия, в която можеше спокойно да се движиш полуизправен. Наистина имаше срутени няколко големи камъка точно на най-ниското място в сифона. Тони мина напред и аз почти заклещвайки се минах между блоковете. Отляво се виждаше ясно как една малка река пълни с вода мястото където бяхме и нивото се вдигаше доста бързо. Помпата работеше на пресекулки и беше доста интересно. След тесняка следваше изкачване поне няколко метра в хубава галерия и вече на ново ниво се стигаше до ново езеро, което явно изтичаше и в момента пълнеше пътя ни назад.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Галерията напред продължаваше през езерото в нещо като сифон - но беше 1-2 метра и Тони просто го премина, аз след него - веднага след това се озовахме в малко по-голяма галерия, където напред на около 10-на метра имаше друго езеро по основната пукнатина, а в дясно и нагоре зееше дупка която след 3 метра влизаше в зала с размери 8х5х10. Тони веднага тръгна напред по водата, но след 10-на метра каза че натам продължава широк сифон, аз опитах да се кача в залата но глината беше много хлъзгава и не успях от първия път но хубаво я осветих за да придобия представа. Поддържахме връзка със Ставри и той непрекъснато ни даваше информация за помпата. По едно време каза че вече не помпи вода и ние с Тони просто побързахме наобратно. На стеснението при сифона се беше събрала вода, легнах в самия тесняк и само за около 2-3 минути в който бях там нивото се вдигна с 10 сантиметра ;). Преминах и Тони след мен, още 5 минути и щяхме да си говорим вътре незнам за какво и незнам колко часа ;)....
Излязохме навън и бяхме толкова щастливи - Ставри ни питаше - ние му разказвахме - бяхме влезли, бяхме проникнали в една нова пещера, която продължаваше!!!

Сумарно бяхме на около 50 метра навътре, бяхме преминали през 3 сифона, който не бяха възможни за преминаване от водолази, характера на галерията беше като на началото на голяма водна пещера, и колкото по-навътре влизахме - толкова ставаше по-голяма. Бяхме излезли от зоната на насищане на подземните води и съвсем скоро очакваме да попаднем в огромни зали и галерии от другата страна на най-дългата пещера в България - Духлата. Имахме вече нов план за по-навътре, който започнахме да изпълняваме и новия сезон вече е започнал с няколко епизода.
Но за това имайте търпение - ще прочетете.

 

Get the Flash Player to see this player.

 

 

Благодаря на Ставри и Тони и другите помагачи видими и невидими за всичките усилия - добрата команда винаги прави чудеса. Изследването предстой!

.............

а какво става по-натам ...???

 

Get the Flash Player to see this player.