Будни ли сме или просто очакваме края?

Будни ли сме или просто очакваме края?

„Сънят на делфина” е поредната потресаваща история, която изпраща всички наши себеподобни в списъка на вредните за планетата изродени видове същества, които като тежък тумор утежняват съдбата на живота на Земята въобще. Съвсем умишлено не наричам този списък – на зверовете, на хищниците, на ...; не, защото дори в джунглата, дори и най-свирепите хищници се подчиняват на природни закони и следват естествения ритъм на живота. Къде сме ние самите? Този въпрос трябва всеки един от нас да зададе сам на себе си. Разстреляния делфин дали е просто поредния от многото, дали за някои от нас е просто поредната потресаваща новина, на която казваме „ах колко ужасно...”, за други от нас може би е поредния неудобен скандал, за който – „няма как, трябвя да се направи нещо, за да се потулят медийните напъни”, за други е шанс да направят предизборни изявления и т.н., и т.н... Бидейки свидетели на цялото това зверство, дали преки или косвени, седейки пред монитора, лаптопа или „ай фона” се напъваме и се чудим: ами сега, какво да напиша, какво да направя, какво въобще може да се направи, възможно ли е въобще нещо да се направи???
Това не е просто един обикновен делфин, поредната неразкрита злоупотреба или поредното насилие над „представители на животинския вид”. Това е краят на една епоха. Това е краят на нашата цивилизация като хора. Това е поредното доказателство за края на цялостната еволюция на човека и края на всичко човешко, развивано през хилядолетията. Какво, като цивилизацията ни е достигнала до високо- технологичните информационни и комуникационни системи и с едно докосване на дисплея на „ай пода” можем да се пренесем на всяка точка на планетата? Какво стана с нас като човешки същества? Какво стана вътре в нас и отношението ни към заобикалящия ни жив свят или себеподобните? Тази бруталност се проявява навсякъде, във всичко, не само в морето с делфините, проявява се на  пътя с децата, в училищата, на улицата, на работното място, в дома ...навсякъде. Съществата, които следват този поведенчески модел не могат да се числят към човешкия род. За съжаление, тези същества в последно време се умножиха. И не е луд Наско Русев, че тръби на длъж и на шир, за всяка злоупотреба. Не беше луд, когато сигнализира на Администрация въздушни полети за аероплана, излитащ всеки ден от летището в Приморско, който опасно близо кръжеше над плажа и прибрежната охранявана зона.  Не знам кой, какви мерки взе, но накрая всичко завърши злополучно с може би невинни хора, но съм сигурен, че някой някъде не си е бил на мястото. Не бяхме луди, когато с Наско спирахме и преследвахме мощните джетове и яхти на баровците, които неправомерно навлизаха и нарушаваха приплажната екватория. Съдейки по тяхното държание и закани, които демонстрираха пред нас, се убеждавам, че и нас е могла да ни сполети участта на делфина ако нямаше достатъчно свидетели и не бяхме във видима от плажа зона. Да, убеден съм, че такива хора няма да се спрат - не пред делфин или плувец, те и пред дете няма да се спрат, ще го размажат и след това ще намерят „връзки”, за да потулят следите. Всеки път като тръгна на път по нашите пътища се прекръствам по няколко пъти и се моля да имам късмет и този път, някой баровец с мощна лимузина или джип да не навлезе срещу колата ми, в мойто платно, изпреварвайки брутално на забранени и опасни участъци, а ако стане, да имам бързата реакция да отбия светкавично, да се свия някъде, за да избегна челния удар. До кога ще разчитаме на късмета си, за да запазим нас, децата си и делфините живи? На кого да разчитаме и вярваме, че има силата да прекрати безумията? Превърнали сме се в шепа единаци, единяващи се от време на време за определена кауза, в някое или нечие нещастие или пък проблясък на щастие. И всеки от нас оцелява сред огромната подивяла глутница, изродени от екстравагантните "цивилизационни" придобивки, човекоподобни форми на живот. Формата, която обладаваме не ни прави хора. Стига сме се престрували и играли на цивилизация. Цялата суета и игра на култура, наука, мениджмънт, бизнес и власт свършва,... и с разтлела на един единствен делфин нашата "цивилизаваност" се изпарява. Това, което ни остава е - дремещи в забвение и несвяст да дочакаме края.
Не може да очакваме разстрела на делфини да бъде прекратен от полицията, правителство, министерства, институции и кой знае какво още. Това, което ни прави човеци е възможността във всеки един момент да бъдем будни за света около нас. Нашата реакция и на най- дребната агресия и бруталност, обединена в общи усилия единствено може да намали тежестта на бремето навлечено ни от безумците. В случая с делфина - разбира се, че могат да бъдат и е задължително да бъдат извършени действия и разследване. Та в тялото на делфина още седят куршуми, които могат да бъдат поставени на експертиза и да се определи от какво оръжие, и чие, ако е регистрирано е бил произведен откосът. Не трябва да спираме да изискваме и дерзаем всеки подобен случай да бъде разчепкван до край. Няма значение, че накрая някой ще плати на адвокати или съдии и ще продължи да безчинства. Крайно време е да започне създаването на сдружения от бдителни човеци, които държат на човечността и живота. Сдружения, които да използват целия потенциал на отделните участници за постигането на целите си. В развитите общности това не е новост. Наскоро излезе един филм - "The cove" http://www.takepart.com/cove - "Заливът" (можете да изтеглите копие от: http://treasure.kolibka.com/users2/electroneon/The%20Cove/santi-thecove.dvdrip.xvid.avi), гледайте го - доста поучителна история... Не завършва с „хепи енд”, но това, което е важно, че всъщност тази история не завършва, и няма да завърши докато има будни и истински хора. Това, което ни прави хора не е еднократната молитва или акт на благородност или хуманизъм. Това, което ни прави хора е постоянната бдителност дали някъде в нас не сме започнали да губим човешкото.
А Земята не спи. Космосът не спи. Някой от нам подобните по форма може и да избегнат несъвършенното "правосъдие" на съдилищата или да продължава в безумието си да яха измамното си благополучие и безотговорност. Цели общности го правят и са го правели. В последствие се раждат науки и най разлчни теории - защо се е случило дадено земетресение, цунами, вулкан на точно определено място? Кое е заличило цели развити цивилизации и от тях не е останало нищо?...
Обърканото създание, което е разстреляло делфина? - няма спасение за него. Духа на делфина  ще го преследва винаги, когато излезе в морето или въобще си има работа с вода. Нито молитва, нито разкаяние ще го спаси...
За нас остава изборът - ще продължаваме ли в дрямка да чакаме да свърши всичко някъде в края на 2012 година или на някоя по- правилно "предсказана" дата. Няма нужда да чакаме, краят е тук и сега. Краят е във всеки момент, в който дремем в суетата си и забравяме, че сме хора.

Кирил Русев