Една нова пещера на Понор планина

toltec's picture

През лятото Калин беше открил няколко нови входа на Понор планина, и след месечни соло копачески прояви беше успял да влезе на няколко места доста добре - но за това - той ще разкаже. Аз не бях наблизо летните месеци, но сега се завърнах и започнах новия сезон ;).
Уикенда на 3-4 ноември 2012 ми изникна една идея да идем да проверим едни места, защото предишния ден попаднах на една интересна сателитна снимка правена през зимата, на която ясно си личаха няколко места, на които очевидно снега се беше стопил - което означваше че тези входове дишат... вероятно водещи към нови големи пещери. Естествено в тази си резолюция снимката беше недостатъчна за да се определи със сигурност дали не е просто сянка... но въпроса беше поставен и трябваше да се провери.

И така в събота на 3 ноември заедно с Калин отидохме да погледнем. Първоначално обиколихме няколко от въртопите от снимката - но се оказа че са просто дълбоки запушени въртопи, които явно са били със сянка на снимката... Възлагах големи надежди на последните 2 входа които се виждаха, защото някак си изглеждаха по-различно на снимките.

Полутахме се малко в опити да намерим първия в длбоката трева - но скоро го намерихме - бяхме си пуснали GPS-ите на телефоните... Възможно беше да диша през зимата, но не намерихме основна скала и решихме да видим последния. Тръгнах надясно защото по някаква причина си мислех че е натам, качих се на близкото било но не го намерих. Калин ми се обади скоро по телефона че го е намерил и че е интересен и скоро слязох при него. Като конфигурация това беше най-високо разположения въртоп от една поредица от около 30-на доста големи въртопа разположени на около 400-600 метра в южна посока. С надморска височина около 1310 метра, въртопа беше неголям, но добре пропаднал и добре си личеше основната скала.

 

Калин беше полегнал отстрани да ме чака, преди това беше покопал малко... Слязох във въртопа, имаше много тясна пукнатина едва няколко сантиметра в основната скала и беше доста непреспективно и запушено. Калин беше покопал малко над пукнатината в пръста, но и там не се виждаше нищо особено.

Може и да е било разтопено през зимата, но това което се виждаше беше без особени преспективи. Малко се помотах като се чудех какво да предложа...може би да идем да огледаме в друг район.. Калин също не беше особено очарован... Взех лоста и започнах да ровя по-напред в пукнатината, виждах че е доста тясно и невъзможно но поне ... да опитаме. След 10-на минути почвата стана доста рехава и се откри една дупка, зад която чернееше. Малките корени в тясната дупка се поклащаха ритмично от топлото течение което започна да излиза. Казах на Калин че има дупка и че духа! Хахах и той както си седеше ме нарече: "Атанас Русев - motivational speaker!" Аз настоявах че духа и че има дупка, а той продължаваше да се смее на motivational speaker-a... Дойде обаче и ооо - вярно дупка. Решихме веднага да почнем да копаем и се преоблякохме. Беше вече почти 3 часа следобед. Бяхме взели с нас само най-основните неща за копаене, за да не ни тежат - все пак дотук се стигаше за около час и полвина ходене пеша... а ния бяхме дошли само на оглед... Постепенно дупката стана по-голяма и стана ясно че това е на горно ниво същата тясна пукнатина, но напред чернееше и като пуснехме камък падаше около 4-5 метра надолу в нещо по-широко и се чуваше доста интересно ехо... Това нахъсва копачите много и ние ровехме здраво с лостове, чук, длето и ръце. Дупката беше доста тясна но... трябваше да опитаме да погледнем какво става надолу. Стигнахме до един доста голям камък пред нас - единствения вариант беше да го счупим и извадим, но не бяхме взели нито бормашината, нито капсите и чанторото... Сменяхме се и след 10-на минути успяхме да сцепим камъка на две, но беше голям, а дупката тясна и не можеше да излезе. Започнахме да разкопаваме отстрани и малко по-малко успяхме да изкараме и 2-те парчета.

 

Това ни отвори по-добър фронт за работа, и след 30-на минути вече можеше да се погледне в отвесната дупка надолу. Погледнахме, но това което се виждаше не беше много обнадеждаващо - една тясна около 15см диаклазна цепка слизаше надолу около 4 метра, където се виждаше по-широко място - там падаха камъните и имаше ехо. Но с този завой на 90 градуса на метър пред нас... Калин се зае да вади камъни от пода... и скоро се оказа че тази пукнатина по която идвахме се съединяваше першендикулярно с диаклазата пред нас и точно на мястото на свързването се получаваше уширение по което предполагахме че може да преминем, Пред нас обаче имаше един доста голям камък от пясъчник който беше на самия ръб. Чукахме камъните с длето и чук докато се разцепят и странно но Калин  все вадеше големите камъни, а на мен все оставаха някакви малки парчета. Отдадохме го на добрата му тренировка през летните месеци... Така падна едно доста голямо парче скала в пукнатината надолу и изцяло я запуши... Опитахме встрани вдясно да разместим едни камъни, но те се срутиха и също се заклещиха в цепнатината. Без чанторо по-нататъшното ни копаене изглеждаше доста невъзможно... Навън почти се беше стъмнило и започна да става доста студено. Махнахме по-малките камъни над най-големия, но всичките ни опити да го счупим бяха неуспешни. На мен ми беше трудно почти да го стигам - бях с главата надолу и можех само няколко пъти да го ударя както трябва преди да се уморя в това положение. Калин можеше по-добре да се намести, но пак беше много неудобно. Успях по едно време да повдигна камъка с лоста и да го завъртя, след което Калин отново успя да го счупи и на 3 големи парчета го извади отвътре. Отново отчетохме добрата му техника с камъните ;).
Калин започна да опитва да се набута във вертикалния тесняк. Леко надолу - после леко нагоре - и така постепенно... Звънна ми телефона и отидох да го вдигна... Върнах се след малко и какво да видя - Калин беше успял да влезе!
Веднага започнах да го разпитвам какво става. Каза че след 4 метра надолу се попада в малко уширение и се стига точно под въртопа, където на тавана има огромен камък, който е пречел пещерата да се запуши. Надолу продължаваше голяма пукнатина в основна скала, и камъни колкото "трабантчета" както се изрази Калин. Започна да проверява накъде продължава и след около 20-на минути излезе. След около 5 метра надолу имаше тесняк след който пещерата продължаваше, но на първо и соло четене - Калин правилно прецени да не се набутва. Нямаше да има как да му помогна ако имаше проблем.
Навън отдавна вече беше тъмно, към 8 часа вечерта... бях се набутал в дупката защото студа вече беше станал нетърпим. Стиснахме си ръцете, преоблякохме се и бързо тръгнаме надолу. Като по чудо бяхме успели да влезем в една нова пещера, макар още в самото й начало, която продължаваше и беше доста преспективна. Бяхме много радостни.
Беше доста тъмно и внимателно се ориентирахме за да намерим пътя за връщане... след около час бяхме на колата.
На другия ден - 4 ноември 2012, се субудих и всичко ме болеше от здравото копане предишния ден. Бях уморен и мислех само за лека разходка до Боснек. Тони се появи по едно време и попита какъв е плана - предложи че може да вземе и джипа и ... веднага ми дойде следващата идея. Обадих се на Калин, уговорихме се с Тони и хайде пак на пещерата от предишния ден. Този път взехме инвентар и всичко необходимо.
С джипа успяхме да стигнем до самия вход, след като последния километър Тони кара през едни "ливади" с високи треви и без път.
Наядохме се славно и преди да заспим решихме да покопаем ;).

Задача N1 беше да разширим достатъчно първите тесняци за да може и Тони и евентуално и аз да стигнем до там където стигаше и Калин за да продължим напред. Започнахме - треснахме веднъж с чанторото и половината от камъка който ни пречеше замина. Следващият път честта се оказа на Тони и както обикновено му се случва - капсите не гръмнаха, чанторото заяде и започнаха едни мъчения да си извадим тууловете. Пълна юзерия ;). Решихме Калин да влезе да обработва следващият тесняк, а ние с Тони да си играем на входа.

Скоро Калин гръмна вътре и каза че според него може да премине през тесняка но му трябва подкрепление. С Тони решихме да набием чанторото докъдето можем и то взе че гръмна и се отвори път надолу като слънце. Тони пробва да премине - изглеждаше ми доста тясно и успя!

Вече беше при Калин. Калин пробва и премина следващия тесняк. Каза че е попаднал отново в леко уширение в блокажа и че единствения път е през много тясна пукнатина около 1 м, през която след това се виждаше отново голяма и висока галерия.
Казах на Тони да излезе, за да се опитам да влеза и да огледам. Той се измъкна и аз започнах да се набутвам. Беше доста тясно за мен, тесняка беше вертикален, бяхме пуснали въже, но все пак исках да имам достатъчно резерви.

Набутвах се постепенно и излизах, после леко по-навътре. Нямаше удобни стъпки и знаех че ако просто изтека надолу връщането щеше да е много трудно ако не и невъзможно. Намерих обаче каква да е техниката и скоро преминах тесняка. Озовах се в едно малко по широко място в самия блокаж точно под въртопа, на около 5 метра отдолу. Там откъдето влизахме беше просто една чудесна даденост, защото по безопасна пукнатина в основната скала можеше да заобиколим запушения въртоп и да се окажем в пещерата под него. Оглеждах висящите камъни около мен, но наистина бяха доста големи и изглеждаха стабилни или поне вярвах в това.

Калин беше под мен на около 6-7 метра след следващия вертикален тесняк. Решихме да разширява следващия тесняк докато има батерия на бормашината - гръмна 4 пъти, батерията свърши окончателно и единственото което остана да правим е да излизаме.

Друго възможно продължение освен тесняка който разширяваше Калин нямаше. Подадохме торбите с инвентар на Тони който ги издърпа и излязохме навън.
Пещерата продължаваше, но не можеше да се види какво има в галерията след тесняка. Предстой разширяването му.
След бая майтап кой е най-дебел се върнахме в София ;). За красив беше ясно.