Понор - първата пещера

kalin's picture

Понор – първата пещера

Това лято реших да се заема с прословутата загадка на Понор планина. С Наско бяхме обиколили повечето от перспективните места в Понор. Може би защото идеите за копане в Понор не идваха от мен, обектите ми се виждаха на години труд разстояние. Имах усещането, че е време да подходя нестандартно, да погледна места, които не сме гледали до момента. След кратко проучване, стигнах до извода, че най-подходящите места за влизане в системата би трябвало да се намират на границата аниз-ладин и по специално някъде в бабинската свита на средния Триас, по границата с милинската свита. Вниманието ми веднага се спря на един район, в който нямаше как да няма огромна пещера. 

Един горещ юнски ден запалихме колата с Деси и се качихме до мястото. Овчарите, които срещнахме по пътя ни увериха, че там пещери няма и никога, никъде не са виждали каквито и да било дупки, камо ли от които да духа. Само след няколко минути опровергах твърденията им. Намерих едно малко въртопче на ръба на един огромен въртоп. Зад храстите като чели имаше дупка. След кратко разчистване попаднах на пещера с дължина 3-4 метра, която задънва и в която не се усеща никакво течение. Погледнах внимателно пластовете и характера на галерията. Веднага разбрах, че това не е някаква малка пещера. Намирах се на върха на огромна галерия. 

Прекарах следващите 2 часа в изваждане на камъни. Работата беше отчайваща и безкрайна. Перспективите – нищожни, но пък желанието огромно. Опитите в следващите дни да намеря съратници се оказаха безуспешни и следващия уикенд продължих копането сам. Работата стана изключително трудна защото пълнех кофата и трябваше всеки път да излизам от пещерата за да изнасям материала. 

You are missing some Flash content that should appear here! Perhaps your browser cannot display it, or maybe it did not initialize correctly.

На помощ следващата седмица дойде Митко. Думите му бяха „Тук няма течение, ама за да копаеш толкова време трябва да има нещо“. Не можах да го разбера. За мен течението вече беше предостатъчно. Двама човека беше друга бира. Покопахме много добре и скоро пещерата се отпуши. Течението стана осезаемо и продължихме да вадим камъни натам на където беше най-мокро. За съжаление този ден не успяхме да влезем, а обектът изглеждаше все така зарит. Направих снимки и си тръгнахме.

През нощта не можах да спя. Мислех  за пещерата. Станах да разгледам снимките, извадих един лист хартия и нарисувах продължението, така както си го представям. Сканирах изображението и го пратих на Митко. На другия ден естествено бях там. Веднага се насочих към мястото където бях нарисувал продължение, макар то да беше точно в обратната посока на тази, която копахме. Преместих няколко камъка и видях проход в посока и с големина, с която предната нощ бях нарисувал. Хвърлих камък, който падна поне детина метра, след което започна да се търкаля по сипей. 

 

You are missing some Flash content that should appear here! Perhaps your browser cannot display it, or maybe it did not initialize correctly.

На следващата седмица дойдохме с Митко и с няколко гръмвания направихме прохода достатъчно голям. Екипирахме отвеса и се спуснахме. 

You are missing some Flash content that should appear here! Perhaps your browser cannot display it, or maybe it did not initialize correctly.

Пещерата беше голяма и красива.

 

 

На дъното имаше кости от едър рогат добитък. Преди стотици години пещерата явно е имала друг вход, който в момента е затрупан.

Бързо набелязахме местата за продължение и започнахме работа.

You are missing some Flash content that should appear here! Perhaps your browser cannot display it, or maybe it did not initialize correctly.

Следващата събота отидох сам за да картирам пещерата  и да продължа по най-перспективното направление. По моя оценка тази пещера влиза на един от големите колектори в Понор, а до този момент усещането ми не ме беше излъгало. Отново се сблъсках с неудобствата да работиш сам. 

Това далеч не е крайната карта на пещерата. Не за друго, а просто защото пещерата продължава. Продължава надолу по пукнатината, която става все по широка и вероятно достига до основния колектор на около 350 метра под нас. Особеността на високите входове в Понор е, че лятото те не духат а смучат въздух. Копането през зимата по посока на осезаемо течение би било далеч по-мотивиращо.

Реших временно да преустановя работа, защото вече бях набелязал друго място на сателитната снимка, на няколко километра от там. Мястото беше избрано  на база на същия геоложки анализ, на който намерих тази пещера. Как проникнахме във втората пещера за това лято и какво намерихме там, ще ви разкажа сливащия път…