БОСНЕК И БОСНЕШКИЯ КАРСТОВ РАЙОН

toltec's picture

Автори: Александър Стрезов, Петко Съйнов

Петко Съйнов и Александър Стрезов 1984г

Исторически бележки

За първи път село Боснек се споменава в турски данъчни регистри от 1576 година, заедно със селата Бистрица, Студена, ярлово, Мърчаево, Бояна, Владая,  Драгалевци и Земена (Княжево).

Археологическите находки недвусмислено сочат, че в района на Боснек са съществували укрепени селища още през V-VI в пр. н. е. В църквата на селото - строена 1864 г.  - за олтарен камък служи античен жертвеник. Самият център на селото, там където сега са кръчмата  и училището, някога е билобграден с крепостна стена, градена с обикновени речни камъни, споени с бял хоросан. В този район през 1881 г. е била намерена оброчна плочка с образи на бог Митра. Всичко това е дало основание да се заключи, че някога на това място е имало значително по размери укрепено римско селище.

Съвсем наблизо,  на 2 км црещу течението на река Струма, В местността Градището се е намирало друго укрепено селище. Градежът му е като този в селото. Крепостта е била гъсто заселена, на много места личат  основите на някогашните постройки. В непосредствена близост, северозападно от Градището, на платото се издига и грамадна надгробна могила, широко разлята в горната си част, с диаметър 50 м и височина около 5 м. На седловината на север от Градището и могилата, на едно пространство от около 500 м дължина, се намират следи от селище от същата епоха. И тук, и в Градището са намирани и все още се намират парчета сгурия, което дава основание да се предполага, че това са били рударски центрове. От керамиката, пък и от намираните  сребърни и бронзови монети, Градището би могло да датира към III – IV век, а е било използвано и към VI-XI век.

Боснек е бил навярно укрепен и далеч преди идването на римляните. За това може да се съди по тракийската крепост, намираща сана възвишението западно от селото, известна с името Кръста или Големият кръст. Крепостта има размери 120*60 м и стени, дебели около 2 м. Намерената керамика - твърде оскъдна - се отнася към IV-III в. пр. н. е. Присъствието на крепости и селища на тази значителна надморска височина може да се обясни само с развитото древността и средновековието рударство, особено свързано с промиването и добиването на злато. Това показват купищата камъни, наредени на дълги пояси по левия бряг на Струма. Водата за плаване на златото е била вземана от реката пред Духлата, където някога е имало бент.

Разказвайки историята на боснешкия район, би трябвало да споменем и за мъжествения отпор, който получават тук византийските нашественици. От  това време изглежда е и името  на съседното село Студена, което в първоначален вариант е било Сто дена и е спомен за продължителната византийска обсада. Три века по-късно Ляля-Шахин среща тук упорита съпротива на българите, огранизирана от кладнишкия болярин. Интересно е да се отбележи, че първият "отбранителен вал" е бил около входа на Духлата.

От споменатите крепости, на пещерняците е добре известно Градището, намиращо се южно от Сухото езеро. Впрочем някои са склонни да отъждествяват това пресъхнало езеро на рида между Струма и Добри дол с понора Кръволочица.

Според легендата, някога езерото било пълно и в него е живеел воден бик, който нападал стадата на селото. В края на краищата това дотегнало на говедарите, бикът бил издебнат и тежко ранен, с рев се хвърлил той в езерото си, което цялото почервеняло от кръвта му. Скоро след това езерото пресъхнало, а по дъното му останала окървавената от кръвта на бика пръст.

Че в Сухото езеро е имало вода - това е безспорно, при това изглежда не толкова отдавна. Особено интересно откъде и накъде е изтекла водата му. За съжаление сериозни опити за проникване под Сухото езеро за сега не са правени.

На около 2 км от езерото се намира колибата на бай Боре, впрочем това също е една забележителна личност на района. Борис Пенев Чаков е клисар в Боснек и е над 70 години. Повече от 30 от тях този прекалено набожен човек е прекарал в копаене за "жива вода".

Бай Боре копае почти на билото на баира, копае в скалата, на може би най-безперспективното място в района. На точно това място му е показала появилата се в съня му Богородица. И бай Боре копае, копае само с чук и длето, копае без подкрепа, с дълбока вяра, че Богородица го пази. На два пъти стават срутвания почти върху него, но той все още е невредим и все копае.

Интересното е, че все пак е изкарал вода, която не тече, а само бързо се просмуква през стените на галериите му и само за няколко часа ги напълва. Сигурно не е "жива вода", но във всеки случай е студена и сладка и най-вече единствена в района. Бай Боре предизвиква уважение не само с колосалната си работоспособност, но и със своеобразната си философия и изключително сърдечния си характер. Пещерата му бележи североизточната граница на по-сериозните ни проучвания в района.

В дола на северозапад от Бай Боре има една интересна вертикална цепнатина, която след  разкопаване би могла да се премине. Намирането и обаче е трудно, до нея могат да водят М. Златкова, Ю. Градинарски, О. Стоянов, П. Съйнов. В най-горната част на дерето, слизащо от Сухото езеро към Струма и преминаващо западно на Градището има също тясна цепнатина, спускаща се стръмно надолу. Според някои, преди 4 години там дори е можел да се провре човек и хвърленият камък се търкалял продължително време. И двете "дупки" са интересни, поради това, че - поне теоритически - биха могли да изведат под езерото.

И за да приключим с този район, по-точно подрайон, трябва да споменем и митичната "пропаст с телето". Както разказват, в нея е паднало теле, след като входа и е бил затрупан. Някога (покойният вече) бай Пешо, ни обещаваше да ни води до нея, или по-точно да ни я покаже от шосето. За търсенето и не веднъж е било отделяно време и хора, но досега издирванията са безрзултатни.

Спелеоложки проучвания

До 1977 година в района на село Боснек бяха известни следните пещери:

1. Духлата - 14212 м (към 9.IV.1980 г.)

2. Чучулян - 350 м

3. Попов извор (или Попов чучур) - 60 м

4. БХДП - 70 м

5. Зимният вертеп - 25 м

6. Вертепа - 20 м

7. Лисицата - 40 м

8. Надлисицата - 20 м

9. Крайпътната - 30 м

10. Живата вода 1 - 220 м

11. Живата вода 2 - 80 м 

12. Пещерата при криви дол –20м.

13. Малката пепелянка – 30 м

14. Живата вода3 – 40 м.

От есента на 1977 година до есента на 1980 година към тях се прибавиха (по реда на откриването):

15. Пепелянката - 500 м

16. Академик - 500 м

17. Чичовци - 85 м

18. Врелото - 900 м

Последните четири пещери бяха разкопани, а това е отлична атестация на трудолюбието и пещерняшкия нюх на "академици", а също и едно доказателство за големита възможности на боснешкия карстов район.

Трябва веднага да отбележим, че този успех не беше постигнат нито бързо, нито лесно, още по-малко случайно. През 1980 година СПК"Академик" е работил усърдно много дни и седмици. Разкопаването на Чичовци продължи повече от месец. Няколко недели подред там се правеха опити да се разшири последния тесняк чрез изпичане на скалата с бензинова лампа, нещо, което налагаше работа с противогаз. Пепелянката беше приблизително 50- 100 м, а сега е 500 м. На Врелото са копали поколения пещерняци, горе - долу от всички столични клубове, но колкото случайно, толкова и закономерно е, че проби точно "Академик".

При това целият този труд се вършеше напълно безкористно, почти без никаква материална подкрепа. За съжаление, за повече от 5 години в този район беше проведена само една експедиция, финансирана от клуба - 7-10.IX.1980 г. 

Останалите експедиции през този период са : 3-11.XI.1977 г. - експедиция за снимане на Духлата, по време на която бяха открити входните части на Пепелянката и Академик и 3-10.VI.1979 г. - Републиканска експедиция, когато са картирани 380 м и е пробит трети вход на пещерата Духлата.

На края ще се спрем накратко и на по-характерните особености на някои пещери.

Пещерите Лисицата и Надлисицата: къси, с нищо забележителни пещери. Пещерата Лисицата се намира на 20-30 м от пещерата Чичовци, нагоре по течението на реката. Входът и е на около метър над нивото на водата, на самия бряг. Пещерата Надлисицата се намира на 5 м по-високо от Лисицата.

Крайпътната пещера - входът и е в канавката на големия завой на шосето Боснек - Чуйпетлово, в участъка между края на селото и Духлата. Върху входа е съборен голям камък, който затруднява влизането. За сега се счита, че работата в нея е безперспективна.

Пещерата БХДП - тясна, лабиринтна пещера с няколко входа, намиращи се в блокажи на североизток от стариявход на Духлата. Почти без образувания. В пещерата са намиранипарчета керамика, който, за съжаление не са датирани.

Пещерата Вертепа - на 30-40 м западно от стария вход на Духлата и на 4-5 м по-високо. Пещерата има две зали, като първата е почти кръгла с диаметър 5 м, втората зала е малка и ниска. Подът на първата зала е изкуствено подравняван, тъй като имаме идея пещерата да бъде превърната в заслон.

Пещерата Зимния вертеп - входът и е в срутището на северозапад от стария вход на Духлата. Тясна пещера, завършваща с 5 м пропаст.

Пещерата при Криви дол или Стария Чучулян. Входът и е на южния склон на едноименния връх над лагер "Кракра". Това е пещерата със сравнително най-голям вход - височина около 5 м и широчина около 3 м. За съжаление, след двадесетина метра галерията се стеснява и за сега  непроходима. В пещерата бяха намерени останки от керамика от XII-XIII век. Според легендата, тя е била използувана за скривалище на хранителни продукти, нещо, което много добре обяснява присъствието на керамиката. Евентуално би могло да се потърси втори етаж, който може би започва точно над входа на пещерата.

Пещерата Попов извор - намира се над и вляво (спрямо посоката на течението) от едноименния извор. Едрогалерийна, суха пещера. Според разкази на жителите на селото някога входът и е бил затрупан; разкопали са го иманяри, които намерили погребение в пещерата. По-голям интерес представлява самият извор. Дебита му е 60-150 л/сек, той отводнява значителна карстова територия и поради това вниманието на СПК"Академик" се насочи към него. На няколко пъти се правиха опити директно да се мине през гърлото му. Първият опит да се премине с акваланг бе неуспешен. На няколко пъти се вадиха камъни за понижаване на водата, която наистина спадна с 10-20 см, но от това перспективите за преминаване не станаха по-добри. Въпреки това, работата по разчистване на гърлото на извора продължи до 10 юли 1981 година. Този ден Е. Стоянов премина с акваланг привходния сифон (11 м) и попадна на втори сифон. На 11 юли Н. Ланджев и Г. Антонов влизаха в извора с намерение да преминат втория сифон. За Г. Антонов опитът завърши трагично. След този случай, не са правени опити за преминаване на сифоните. Изглежда и тук, както при Врелото, трябва да се търси околен път.

В проучването на Боснешкия карстов район, започнало преди повече от 20 години активно участвуваха:

1.Танъо Мичев

2.Владимир Бешков

3. Петър Берон

4. Михаил Квартирников

5. Симеон Пенчев

6. Петко Недков

7. Александър Стрезов

8. Данаил Константинов

9. Александър Филипов

10.Любо Попов

11..Илия Митев

12. Сашко Диков

13. Константин Спасов

14. Александър Грозданов

15. Лилия Василева

16. Климент Бурин

17. Здравко Илиев

18. Христо Харизанов

19. Петър Делчев

20. Радослав Рахнев

21. Александър Иванов

22. Светлин Димитров

23. Алексей Попов

24. Румяна Панайотова

25. Константинка Филипова

26. Георги Марков

27. Георги Антонов

28. Мариета Райнова

29. Стефан Иванов

30. Лило Лилов

31. Панайот Нейковски

32. Михаил Малеев

33. Иван Личков

34. Цветан Личков

35. Емил Колев

36. Косю Косев

37. Алексей Бендерев

38. Павел Веселинов

39. Лидия Попова

40. Кирил Токев - Перник

41. Александър Тончев - Перник

42. Филип Филипов

43. Боян Тарантеев

44. Иван Здравков

45. Огнян Стоянов

46. Божидар Николов

47. Севдена Попова

48. ясен Божинов

49. Петко Съйнов

50. Владо Попов

51. Христо Лулчев - Перник

52. Пенчо Петков - Казанлък

53. Константин Йотов

54. Юри Градинарски

55. Стефан Лъочев

56. Марина Стоянова

57. Мария Златкова

58. Трайчо Кусев

59. Иван Тодоров

60. Марио Стоянов

61. Емил Стоянов

62. Павел Патев

материалът е писан през 1983г.

И накрая ще се опитаме да изложим резултатите от всички извeстни ни хидроложки проучвания, извършени от или при участието на пещерняци от СПК “Академик”. Наблюденията са извършвани добросъвестно, но без единна програма и общо взето от хора без достатъчна подготовка.

За да има яснота в изложението е необходимо да направим следните уточнения:

- под Чешмите ще разбираме изворите в западния край на селото

- под Извора – изворът на около 100м. северно от Чешмите

- надморските височини са по данни на П.Петров

 


Обект


Измерен дебит в л. за сек./температ. в градуси


надм


                                    дата


14.3.70


22.3.70


11.3.78


15.4.78


8.6.79


1.5.81


1.5.83


ниво


Рибката


70/6


 


 


 


 


 


150


 


след Виконтина


40


 


 


 


 


 


 


 


Вратовръзката


50


 


 


 


 


 


 


 


Чешмите


 


328/7.2


 


 


98/11


210/7


310


919


поток в Чучулян


 


 


 


 


 


2.5/8


 


 


извор под училището


 


/9


 


 


6.6/9.5


7.5/9.2


 


 


Дълбоката река


 


 


 


 


0.45/11.5


 


 


 


Голямата река


 


 


 


 


33.6/12


 


 


 


Малката река


 


 


 


 


1.2/10


 


 


 


р. Струма при беседката


 


 


 


 


140/16


 


 


 


чешма в Джераново усое


 


 


 


 


49/9.5


 


 


 


Извора


 


 


410


690


 


2/8


20


921


река в “Академик”


 


 


35


52


 


 


75


 


Врелото


 


 


 


 


 


330/8.9


 


850


Попов извор


 


 


 


 


 


180/8.8


 


880

 По долу ще изложим резултатите от извършените опити с оцветяване на води:

28.05.1967г. В 10.05 на Рибката е пуснат флуоресцин, който в 12.05 излиза на чешмите без да се появи на Извора.

13.03.1978 г. При дебит на реката в “Академик” 35 л/сек от края на голямата зала са пуснати около 200 гр. уранин. До 24 ч. след това не е отбелязано оцветяване на изворите около селото. Дебита на Извора е 400 л/сек.

15.04.1978г. В 17 ч. при дебит на реката в “Академик” 52 л/сек е пуснат флуоресцин, който в 21.50 излиза на Извора, без да се появи видимо оцветяване на водите на Чешмште до 24 ч. Дебита на извора е около 700 л/сек.

30.04.1981г. В 18.30ч. в потока на “Чучулян” е пуснат 1.5 кг. флуоресцин. На 2.05., около 10.30ч. започва оцветяване на “Врелото”. Водата му тече цветна повече от 12часа, забележимо се оцветиха и водите на язовира. Не беше наблюдавано оцветяване на изворите в Боснек.

3.05.1981г. В 9.25ч. в реката на “Академик” е хвърлен флуоресцин, който в 15.25 се появява на “Чешмите”, без да се появи на “Извора”.

1.05.1983 г. В 11.24ч при “Рибката” е пуснат флуоресцин, който започва да излиза едновременно на “Чешмите” и “Извора” в 17.20ч. В 18.20, интензивността на оцветяване на “Чешмите” рязка намалява, докато на “Извора” продължи да нараства.

 ...
(материалът е предоставен от Петко Съйнов и е публикуван с негово съгласие. Изказвам искренна благодарност и  почитания към изследователите на Боснешкия карстов район!)