Моето първо проникване

vishko's picture


Няма да съм толкова многословен колкото Mosquito, но все пак ще се опитам да опиша впечатленията ми от първото проникване в истинска пещера (Леденика и Магурата не се броят за пещери особено след видяното на 23.03).


 

Всичко започна в четвърък на сбирката на клуба. Когато стана ясно, че ще ходим на Духлата, аз бях малко разочарован, мислейки си “Къде по дяволите ще се завирам, да се калям, по някакави си тесняци, неможе ли да отидем някъде да се катерим, доста по-добре ще бъде”. Въпреки това реших да отида, неисках да се деля от клуба.


И по този начин в неделя се озовах на Руски паметник, чакайки пристигането на другите полу-курсисти полу-лещерняци (да не се обидите ей,  :) Не след дълго се намятахме на колите и газ към Духлата. Екипа на Рено замалко пак да сбърка пътя както стана на път за “8–ми март”, но този път навиготорът беше по-добър :) . След кратко моткане пред пещерата ( Насо доста се мотка, но без него нямаше как да влезем) първата група от 8 човека се намъкна навътре. Когато Шефа стана готов останалите юзъри също започнахме да влизаме. В началото имаше малко проблеми с едно от момичетата, но благодарение на Меги всичко се оправи.


Не можах да запомня всички наименувания на залите и галериите, но това не е най-важното, красотата която видях вътре определно ме заплени. Доста съм ходил по планини , но гледките в Духлата не могат да се сравнят с красотите на Рила и Прин, те са от друго естество най-вече. Най се накефих на нещото което видях след като се изкачихме по Гърлото на ада и докато чакахме другите да излязат, заедно с Иван ( dobber ) и “заблудената сърфистка”;) се насочихме към една галерия в която имаше езерце със странно образование което излизаше от средата му. За първи път виждах толкова чиста и прозрачна вода, от която спокойно може да се пие и не е по-лоша от тази, която ни продават за минерална. Друго което страшно ми хареса е Синтровото мазе, пеещия х…., кенефите, ръката на Тангра, Разпятието на Христос и една пропаст от десет метра в която на дъното течеше една от многото реки в Духлата. Въпреки салама ( беше адски дълъг на моменти ) и изчакването което се получваше на всеки тесняк или малко по-труден участък, купона беше много як и определено пак ми се влиза след като знам , че не сме видяли и 10 % от пещерата. Насо кога пак ще ходим?


Излизането беше безпроблемно с малки изключения. Екипа на Рено пак бяха сбъркали пътя ( и този навигатор нестава – определено трябва да се смени  :)). Най-голямата изненада когато излязохме от Духлата беше, че реката която бе замръзнала на влизане сега течеше, и по-добре, че иначе незнам как щяхме да се измием от калта.


Ами това е моето впечатление от Духлата.


А щях да забравя. Преди да влезем Насо разправяше, че който вкара вътре задължително става пещерняк колкото и да не е искал в началото. Тогава не му вярвах. Е сега съм убеден че наистина ми се занимава с това нещо ( въпреки калта и тесняците :).



Vishko

Comments

toltec's picture

Re: Моето първо проникване

mi moje da idem utre ;)

Re: Моето първо проникване

naistina beshe mnogo jako! I az ne vervjah, che kojto e vliazal vutre se vrushta otnovo! No sega sum ubedena, che shte se vurna!