Първи впечатления от катеренето

Когато няма накъде повече да продължиш, в един момент изниква въпросът дали това е, което си искал. Попаднал си в капана на собствените си желания. Какво е усещането да си сигурен, да разчиташ на някого? А да мислиш, че това е краят? Че си се провалил? Какво си търсил зад облика на това, което вършиш?“Да катерим!” – искам да разбера какво означават тези думи. Искам да се докосна до усещането, да почувствам топлината на скалата, празното пространство под себе си. Така правя първия си избор – да започна.
След няколко основни неща, за които сме говорили на курса, идва ред и на самата идея – практикуването. Важно е да започнеш с нещо, което е по силите ти, иначе ентусиазмът умира още в самото си зараждане. Избрали сме Вражите дупки на Лакатник. За тези, които никога не сме катерили, първият тур е 4+, при това сме с предимство.
Затягат възела, докато аз следя и гледам да запомня. Слагам каската и оглеждам още един път всичко. Поглеждам нагоре установката, въжето, за което съм вързана, и тръгвам. Стъпвам внимателно и се покатервам 2 метра нагоре. Опитвам се да намеря стъпки, докато се придържам с ръце. Успявам да се изкача още няколко метра, но не повече. Ръцете ми са отмалели, май твърде много разчитам на тях? Търся с поглед начин да продължа. Не мога, стоя там, сърцето ми бие бързо, изтласква кръвта към тялото, но не мога. Няма да се откажа! Отдолу ми предлагат да мина в ляво. Натам виждам пътя! Защо не го забелязах? Премествам се внимателно и се покатервам още нагоре. Минах половината от тура, обръщам се да видя гледката зад мен. Да, знам, че не трябва да го правя… Ако бях без въже, можеше да ми струва живота. Все пак го направих. Несравнимо е усещането там, горе. Няма време за почивки обаче, с усилия се изкачвам до установката и докосвам камъка под нея… Успях ли? Сега слизането е удоволствие…
Ръцете ми треперят, все едно още усещат напрежението на тялото, което крепят плътно до скалата. Поздравяват ме за първото ми катерене, но май не съм за поздрави. Като че цяла вечност стоях горе и търсех пътя. А те пътищата са мнoгo…
Седя на един камък и се радвам на деня. Топло е и слънце грее. Уморена съм. Другите катерят по няколко тура, осигоряват, изчакват се, говорят си… Децата на някои от катерачите търчат около нас и се надпреварват в техните си игри. Усмихвам се, не вярвам, че ще мога да повторя. Хвърлям един поглед на гуменките си и се смея – следващия път ще са насъбрали опит. Също като мен.
Втори тур, 5+. Две цепки, първата обхваща маршрута до средата и малко отгоре. Втората минава на метър от установката. Чудя се дали ще мога да се кача? Не мога да разбера дали ръцете ми са в състояние да ме издържат. Ще опитам.
Вярвам безрезервно на този, който ме осигурява. Докосвам скалата, но още се съмнявам, че ще мога да го кача. Стигам до средата на първата цепка и се чудя накъде да подхвана – през плочата отдясно или по цепката отляво. Все си мисля, че при цепката има на какво да се опра и за какво да се хвана. Избирам този път. Всичко е наред, докато не стигам втората цепка. Гуменките ми предават фронта, трудно се задържам на крака и търся място да се хвана с ръце, да се опра и да стъпя с крак някъде по високо. Докато търся, ръцете ми отмаляват и оставам да вися на въжето. Човекът отдолу подмята забележка, че от 5 минути седя на това място. Уточнявам, че не мога да продължа веднага. Хрумва ми нещо. Не знам дали така се прави с динамично въже, но се залюлявам леко към скалата, отстрани на цепката в ляво, и се опирам с крак на нея. Протягам се нагоре и се хващам, за каквото мога. Издрапах. Стоя на половин метър от установката, но не мога повече. “Пускай!” – ето, слизам…
Първи опит, първи досег със скалите… Усещане, че не мога да продължа повече, на крачка съм да се откажа да стигна до горе. Знам, че ме осигуряват, не ме е страх, че ще падна. Но пътят нагоре е по-труден от този надолу. Важно е дали ще се върнеш доволен от себе си, или ще си огорчен от безуспешния си опит…
Ако не искаш да се откажеш на прага на трудностите, опитай пак. Ако си доволен, че си успял, продължавай напред. Ако това е, което си искал.

2 Ноември, 2003

Comments

Re: Първи впечатления от катеренето

Mnogo iako :))) Osobeno finala. pozdravi

Re: Първи впечатления от катеренето

"Ако не искаш да се откажеш на прага на трудностите, опитай пак. Ако си доволен, че си успял, продължавай напред. Ако това е, което си искал."

Пожелавам ти да искаш наистина силно. Да не се отказваш след първото падане. Да знаеш и да можеш. Да не забравяш няколкото паметни плочи по Врачанските скали. Да се научиш да разчиташ на крайниците си, не на въжето. Да се молиш да не те ужили пчела по лицето, докато осигуряваш някого. Да се усмихваш, докато по ъгълчетата на устните ти се появят бръчици.