Пещерата Врелото 1990-2000

toltec's picture

Изворът "Врелото", заедно с "Попов извор" са двата най-големи карстови извора в Боснешкия карстов район. След близо пет години упорита работа от страна на различни клубове, на 15.11.1980 година за първи път във "Врелото" проникват Мария Златкова, Марио и Емил Стоянови. Срещу течението на подземна река те достигат до сифон, намиращ се на около 820 метра от входа.

Няколкото експедиции за преминаването на сифона завършват с неуспех поради лошата видимост, обусловена от дълбочината на сифона. Постепенно интересът към пещерата намалява.


За първи път нашия клуб Екстрем влезе в пещерата на 31.12.1989 година. Още същата нощ открихме големи по обем части, които нарекохме "Новогодишните" (400 метра). Тук се намира "Залата на Магьосниците" 65/25/35 метра. "Новогодишните части" представляват една голяма по обем галерия, която връща назад над реката. За няколко двудневни прониквания "Новогодишните части" бяха цялостно изследвани и картирани.

Стана ясно, че пещерата изисква по-задълбочено проучване. През месец април 1990 година, организирахме няколко тридневни подземни лагера с цел пълно проучване на "Блокажа", намиращ се преди крайния сифон. Открихме "Частите на Червения водопад" (200 метра) и пътят към залите "Жорж", намиращи се на доста голяма височина. От 26 до 29 май организирахме отново подземен лагер във Врелото. Успяхме да открием път по-натам - кладенеца "ЧРД Юли", който ни изведе на огромната галерия "Easy rider". Най-голямата зала по тази галерия е "Залата на големите сипеи" - 60/50/10 метра. Галерията ни заведе до кладенеца "ЧРД Насо", откъдето се чуваше подземната река. Тъй като бяхме използвали целия наличен инвентар се наложи Юли Глушков да "отскочи" до София за въже. След ден той се върна в подземния лагер и отвесът беше спуснат. Излязохме на реката от другата страна на сифона, който тук е висок 1.5 метра, но е едва 30 см. широк. Срещу течението на реката проникнахме 120 метра и стигнахме до нов сифон - "Сифон 2". В рамките на този подземен лагер открихме и картирахме над 1 километър нови части. След като сглобихме картата стана ясно, че сифона който сме заобиколили е дълъг около 50 метра. От картата набелязахме места за евентуално заобикаляне на "Сифон 2". При следващото тридневно проникване през юни успяхме да продължим по-нататък. По "Галерията на прилепа" излязохме на нови големи галерии изпълнени с образувания. Колкото по-навътре влизахме толкова всичко ставаше по-голямо. 

The map is not available
 

Така излязохме в залата "Приятели мои" 230/40/30 метра, където всичките ни представи се объркаха. Залата беше огромна и изпълнена с образувания и кристали. Много кладенци по продължение на залата водеха до други големи зали и блокажи. Подземният ни "Лагер 0" беше останал прекалено назад и го преместихме в близост до "Приятели мои". Тук основахме новия "Лагер 1". Последваха ежеседмични тридневни прониквания. След един 30 метров кладенец от "Приятели мои" попаднахме на "Жизнеутвърждаващият път", който ни заведе отново до реката. По течението, след преминаването на един полусифон стигнахме до другата страна на "Сифон 2". Срещу течението на реката стигнахме до нов сифон - "Блокажния сифон". От картата стана ясно, че "Блокажния сифон" може да бъде заобиколен. Усърдната работа в залата "Приятели мои" отново даде резултат. След разкопаване в един от блокажите на залата ("Пътят на заека") слязохме на реката и стигнахме до другата страна на "Блокажния сифон". Срещу течението на реката проникнахме напред, с копаене заобиколихме един сифон и излязохме в огромен каньон, изпълнен с пещерни бисери. По този каньон достигнахме до нов сифон. Всички наши усилия се насочиха към заобикалянето на този сифон. В десетки прониквания се опитвахме да заобиколим този сифон. Вярваме че това е възможно тъй като има части намиращи се над този сифон, а също така в близост до него се намира езерен сифон, който предполагаме че се явява преливник. В случай че не успеем да го заобиколим, ще преминем през него. Предполагаме, че от другата страна ни очакват десетки километри неизследвани галерии. Пещерата Врелото е водна, моноканална, етажна пещера.

Дължината на Врелото (08.1998) е 5300 метра. Общата денивелация на пещерата е + 90 метра. Подземната река е изследвана на 1600 метра по своето протежение. Откритите от нас галерии са огромни по обем и са изпълнени с лунно мляко, кристали и образувания. Въпреки големите си обеми, пещерата Врелото е трудна за проникване, защото е водна, изисква дълъг престой под земята, преминава се през много лабилни блокажи, полусифони и т.н. За първи път в района тук открихме гипсови кристали (дължина 23 см). Попаднахме на голямо гробище на праисторически животни. Открихме и изследвахме най-голямата подземна зала в България "Приятели мои" 230/40/30 м., а също "Залата на Магьосниците" 65/25/35 м. и "Залата на големите сипеи" 60/50/10 м. Пещерата Врелото е предложена за "Природна забележителност", а от месец юни 1994 г., по решение на Българската Федерация по Спелеология, входа е затворен с метална врата с оглед опазването на пещерата. Благодаря на всички приятели участвали и участващи в откриването, изследването и картирането на пещерата "Врелото". Също така искам да изкажа НЕДОУМЕНИЕТО си от спелеолозите откраднали бисерите от залата "Приятели мои" и разрушили част от праисторическото гробище.

Най-далечната известна до момента точка от която Врелото (350 л/с) черпи водите си са губилищата на р. Струма в местността Джераница, където се губят около 300 л/с (по данни на Мария Златкова). Тя се намира на 5 километра по права линия от извора Врелото. Установена е подземна връзка между водите в пещерата "Чучуляна" и извора "Врелото" - 29.04.-03.05.1980 г. при оцветяване с флуоресцин, който излиза след 32 часа от извора Врелото (данни - М. Златкова). По тази 5-километрова отсечка има няколко предполагаеми притока, които се вливат в основната подземна река идваща от губилищата на р. Струма и накрая образуват реката, излизаща от Врелото. Едни от тях (предполагаеми) са губилището на "Бялата вода" и губилището на "Живата вода" в "Добри дол". При една приблизителна оценка става ясно, че разликата от около 50 л/с между дебита на губилищата в р. Струма и този на извора Врелото, напълно се припокрива от притоците на "Бялата вода", "Живата вода" и филтрационни води. Предположение, недоказано на практика. От горната страна на системата в момента най-перспективна за работа пещера е ППД, която беше открита, изследвана и картирана от клуб Академик през 1981-1992 г. Поради трудността на проникването, работата в пещерата е преустановена. Клуб Екстрем посети ППД за пръв път в края на 1994 година. Насочихме усилията си в привходните части, тъй като вътрешността на пещерата не беше достъпна поради високите води. Целта ни беше да открием по-лесен достъп до подземната река, с цел да улесним бъдещото проникване. Открихме няколко нови 10-15 метрови кладенеца, но стигнахме до невъзможни за разширяване тесняци. Близо до първата река (дебит 1-2 л/с, по М. Златкова) открихме около 100 метра горни нива, като се установи, че срещу течението на реката има преспектива да се работи. Работата на повърхността около ППД също даде резултат. Открихме 4 нови входа през които се усеща силно въздушно течение. Два от тях представляват много тесни пукнатини слизащи вертикално надолу. През месец март 1995 година, след 40 мин. работа имахме късмета да влезем в третия вход, наречен от нас "Входа на Курсистите", който се намира в непосредствена близост до ППД. За броени минути през него по широки части стигнахме до "I-ва стълба" като заобиколихме привходните тесняци "Трите перпендикуляра" на ППД и спестихме сумарно около час проникване в ППД. В четвъртия вход, наречен от нас "Хвърчилото", представляващ малко по-широка диаклаза, през 1996 г., след едногодишна работа, успяхме да проникнем 25 метра, до малка зала, където се усеща въздушно течение. В "Хвърчилото" е преспективно да се работи, с оглед излизането в ППД след "Месомелачката" - полусифон, които възпрепятства изследването на пещерата при повишаване на водите.

На около километър от ППД на запад, в посока към Чуйпетлово, на самата граница между варовика и пясъчника открихме множестжво доста тесни входове, намиращи се на няколко успоредни пукнатини, през които се усеща силно въздушно течение. Този факт и други данни, например че при маловодие цялата река Струма потъва в този район, а също и вливането на голяма подземна река в точка К в ППД, идваща от тази посока, ни дава основание да изкажем предположението, че самата система ППД-Врелото започва именно оттук и че хълма "Торев рид" крие още много тайни. В тази зона разкрихме няколко нови входа. В края на 1997 успяхме да влезем едва 5 метра в един от тях. В началото на 1998 се съсредоточихме върху други 2 от входовете, при които се усеща най-силно въздушно течение. Интензивната ежеседмична работа през Февруари-Март 1998 ни позволи да влезем 15 метра, в наи-преспективния според нас вход в този район. Бяхме спрени от стеснение, по разширяването на което работим. (ВЛЯЗОХМЕ през 2001). В другия вход, който представляваше диаклаза широка едва 20 см. влязохме около 3 метра с помощта на огън.


 


В посока към Врелото от ППД, на следващия хълм в източна посока, условно наречен от нас "Нашият", от 1987 г. работим по разширяването на други 5 входа, открити от нас. В "Дъждовника и змиите", открит през 1987 г. сме влезли едва 10 метра и -4 м. в глинена запушалка. По същата пукнатина се намират и други 2 входа. В единия от тях с копаене слязохме 6 метра надолу в основна скала, но стигнахме до 15-20 м. дълбока диаклаза широка едва 10 см. Тя се намира точно над сегашния край на ППД, но около 140 м. над него. Близо до пътя през 1989 г. открихме друга много тясна (10 см.) диаклаза - "Шлиферите" от където силно духа. Разширяването и се оказа много трудно поради структурата на скалата. През 1998 година на 8 метра от "Шлиферите" открихме нов вход - "Лина", който представлява запълнена с глина и пръст широка галерия. За момента сме влезли около 4 метра в този преспективен вход. В края на 1999 до този момент (05.2000) започнахме упорито разширяване на "Шлиферите" с огьн - за момента сме влезли около 6 метра. (2003 г.- 8 метра). Сьвсем скоро ни очаква разширение. Решихме да наречем "Шлиферите" - Огнената пещера... защото вече е пещера ;')))).


Имайки предвид геологията, разположението на пещерите "Чучуляна" и "Джераница" (стари губилища на р. Струма), посоката на реките в тях, разположението на губилищата по р. Струма и посоката на пукнатините, губилището на "Бялата вода", предполагаме че в "Нашият" хълм протича голяма подземна река/реки с общ дебит около 220 л/с.(4 пъти по-голям дебит от реките в ППД), в която някъде се влива 2-та (50 л/с) и 1-ва река от ППД, а също и реката от "Бялата вода". Явно тук се намира голяма пещерна система, успоредна на ППД. По наша приблизителна оценка след около максимум 100 метра от сегашния край в ППД, реката протичаща в нея се влива в много по-голямата по дебит подземна река протичаща в "Нашият" хълм.


По протежение на предполагаемата река и притоци в системата ППД-Врелото работим на повърхността и по други нови входове.


По напълно приблизителна оценка системата ППД-Врелото е с дължина минимум около 30 км. и -180 м. денивелация, считана от входа ППД. В момента в тази система сумарно са проникнати около 6,5 км. Вярваме че достъпа до нея е възможен според данните от хидрогеоложките изследвания. В момента продължаваме работата по проникването и изследването на тази огормна пещерна система.


12/05/2000 (13 години от откриването на Еделвайс ;))))) и 10 години от големите открития вьв Врелото)


P.S. След като този материал беше написан открихме пещерата Екстрем и други обекти за което може да прочетете тук или в новините на сайта. Изследването прдължава.


Copyright © 1996-2003 ATAHAC PYCEB