Digging and Exploring of New Caves

Digging and Exploring of New Caves
toltec's picture

Новите пещери на Боснек

Това е продължение на разказа на Киро.


Следващия път отидохме заедно с Меги, Крис и Павката и първата задача беше да направим привходния тесняк по-широк за да мога и аз да влеза. Направихме го за 5 минути и успях да мина. Отвътре духаше много силно.

Надясно и наляво имаше продължения от по 3-4 метра но задънваха. Ако имаше нещо то беше надолу. След кратко оглеждане почнахме да копаем на единственото възможно място. Трябва да призная че бях много песимистично настроен. Това което беше видял Киро въобще не беше така. Надолу имаше пукнатина запълнена с чакъл и камъни и въздуха в нея беше едва 5-10 сантиметра. Дотук добре но ако е хоризонтална. В нашия случай беше под наклон 45 градуса. С главата надолу беше невъзможно поради мястото.

Нова пещера на Боснек!

The Story began dustly...."", както се пее в песента на Джони Кеш, та както и се предполага в един дъждовен и мрачен ден,каъвто беше неделя 18.04.04 се завлякохме на Боснек с неясен план, т.е. без план..

Ръмеше, духаше неприятно, и безмислието на съществуването ни още по-ярко залязваше зад присвитите ни клепачи, отекваше в пустите, оловно- сиви хълмове и накрая се давеше с писък в тъмния поток.

vishko's picture

ЯЗОВА ДУПКА – ПРОНИКВАНЕТО

След откритията, които направихме със Насето, Павката и Жалов настроението на целя клуб беше приповдигнато (Най-вече заради Насо J). Имаше шанс да открием голяма пещера в един неизследван район, какъвто се оказа карста около Топля.

След бурни обсъждания взехме решение да отидем следващата събота и неделя (6-7.03.2004), като намерим място където да преспим без да се връщаме в София. Времето беше доста студено и не ставаше за палатки. В петък аз се поразрових в нета и открих една доста хубава къща, намираща се в село Голяма Желязна на брега на Язовир Сопот с прекрасен изглед към самия язовир. Веднага я запазих и разпространих новината сред хората.

vishko's picture

Топля


Една събота с Киреца се бяхме уговорили да отидем на Враца и да открием катерачния сезон. Но както се случва често – петък вечер е време за купони и аз малко се позапих. На другата сутрин изобщо не ми беше до ходене на Враца и се обадих и отказах  уговорката. Тъкмо отново се унесох в сън и телефона звъни:<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

toltec's picture

Копаенето на Понор Планина през последните седмици

Доста време не се бяхме виждали с Жалов и един прекрасен ден се отбих във Федерацията за да сесрещнем. И така от дума на дума, стигнахме до копането и тогава той подхвърли че знае едно много хубаво място на Понор планина.

toltec's picture

Discovery of Extreme Cave

Ние копаем от години. Копаем постоянно. Не тьрсим злато и не сме иманяри. Тьрсим нещо което наричаме непознато. То не се продава и не може да се купи на пазара. Може само да се докоснете до него и да се опитате да го опознаете.

toltec's picture

Пещерата Врелото 1990-2000

Изворът "Врелото", заедно с "Попов извор" са двата най-големи карстови извора в Боснешкия карстов район. След близо пет години упорита работа от страна на различни клубове, на 15.11.1980 година за първи път във "Врелото" проникват Мария Златкова, Марио и Емил Стоянови. Срещу течението на подземна река те достигат до сифон, намиращ се на около 820 метра от входа.

Няколкото експедиции за преминаването на сифона завършват с неуспех поради лошата видимост, обусловена от дълбочината на сифона. Постепенно интересът към пещерата намалява.

toltec's picture

OLD STORY: Ginzi Digging Expedition Ili Kak Schupihme Vodomera 11-13 Oct 1997

In Saturday, "early" in the morning 8.00 a.m. the group met at the last bus-310 station in Lulin, Sofia. For some it was 8.00 a.m for me it was 8.30 as usually... The group was with 3 cars but we were only 10 people there and decide to leave one car. We were: Tzetzo, Krasi - Batmana, Eleonora, Mitko, Svilen, Valio, Eli, Kiro, Meto and me.

The wheather seems bad, especially for such 5-class mud-and-rock road from Ginzi village to the digging area. Being a just-a-little new driver it was for me really interstring to drive my car on this trip. I give my respect to the others who help me and direct me in my driving. I had the feeling that i wasn't the only driver in the car and that all others drive my car also. The first possible accident was after 10 minutes after we go, when I just want too fast to go on the main road. The drivers involved just take their heads in the hands and began to "abe da se krustiat". Hahahahah.

toltec's picture

Сифона на Младежко

Денят започна малко странно в неделя - 27.07. Никой не знаеше какво му се прави и някак си лениво си седяхме и чакахме да ни домързи още повече. Естествено Меги припкаше и шеташе наоколо, докато ние с Омерзителя (Тони) и заместник градинаря по политическата част Хоууууган  блеехме като не-напасли се овце. И след безбройните, неспокойни въпроси на Тони: "Насо какво ще правим днес, какво ще правим?"

 след 2 часа, той стана и каза че е омерзен и че тръгва към Варна. Събра си багажа и чао. След малко звънна телефона и се оказа че на гостите който очаквахме им се е счупила колата и че ще пристигнат вероятно чак във вторник. Дигнах телефона и след въпроса къде се намира, Тони отговори че е вече в Приморско но трябва да се върне към Царево щото по тамошните банкомати нямало пари... На мен не ми трябваше много да кажа: "Аре да ходим на сифона на Младежко".  Машината се задейства. Тони се обади на Владо Явашев и Мишо - наши добри приятели -  професионални водолази, на които отговора им беше че след час ще са при нас. Владо и Мишо са technical divers, предимно се занимават с гмуркания на големи дълбочини до потънали кораби. Екипировката им е безупречна, практикували са и са се учили главно в Америка, където живее Владо, когато не е на Черно Море. Усещам как в комбинация с Митака (Прилепа) и Чирпанеца(Ставри), Тони, и моя милост като се накани, ще станем страшен отбор в клуба. Плана беше двамата да се гмуркат ние да помагаме и да носим.
Стегнахме екипировката, Владо и Мишо дойдоха, събрахме и англичаните, които пребивават в къщата и ареееее напред. Бяхме Меги, Хоган, Тони, аз, Мишо, Владо, Al, Sas i Julia. Яко международен отбор.
След около час се появихме в района на Младежко,

toltec's picture

Gubesh - 1-2 iuni


Тръгнахме малко неорганизирано - в събота сутринта още незнаехме къде ще ходим... Част от клуба беше отишла на Крушуна, но на мен нещо не ми се ходеше там... И така звъннах на Калин (с идеята за Губеш и копане) след което се събрахме пред нас и напред. Бяхме с Меги и Калин. Обадиха се и Мони и Вишко, но нямаха транспорт и реших че са се отказали. Естествено не тръгнах с мойта кола (виж предишната история за Губеш ;))) ).

След около час бяхме в началото на черния път който тръгва към Билин Дол (на около 1-2 километра преди с. Губеш). Беше леко разкаляно, но след крилатата фраза: "Незнам, незнам - както ти си прецениш - колата си е твоя ;))) )", Калин тръгна нагоре. Предимство е колата да е малка, защото много скоро разбрах че мога сам да я бутам нагоре по нанагорнището (Меги ми помагаше, ама си трайте).

Syndicate content