Измина почти седмица, в която водолазите можаха да си отпочинат и време в което да преосмислим нещата. Тони замина за малко в чужбина, а заедно със Ставри обмисляхме почти всеки ден как да се върнем и да продължим да копаем. За тези които не са чели първата част ще припомня накратко - опитваме се да проникнем в Долния Извор в село Боснек, с температура на водата 3.6 градуса. Още в началото се влиза в галерия чието дъно и стени са навлачени с глина и водолазите не могат да преминат, защото им е тясно. В резултат на 5 дена копаене, с помощта на силна струя вода получена от една хубава водна помпа и пожарникарски шланг с накрайник, Тони Стоянов и Станислав Бонев (Ставри) успяха да влезат на 3.50м навътре в сифона. Напред виждат че галерията продължава, остава по думите им да се преминат около 50 см, за да се влезе в по-широко.
И така на 16 януари, в неделя, заедно със Ставри, Митко(спелео клуб в Перник) и Мая, започнхаме подготвителните работи за копаенето. Вендо и Пецката и другите от базата играеха тиловаци, но както винаги без грешка. Водната помпа беше оборудвана с шланговете и подготвена, Ставри през това време намъкна всичко по себе си и влезе във водата на Долния Извор. Първо влезе за да погледне какво става.

Помпата заработи и Ставри се потопи, първоначално му трябваше малко време да свикне с мятащата се анаконда(пожарникарския шланг), още повече че беше доста по лек от Тони и струята вода го изнасяше навън от сифона. Зпаочна да се заклещва вътре в сифона и това му реши проблема - отвътре започна да излиза приятната глинена вода и реката придоби красивия кафяво-червеникав цвят.

По едно време Ставри излезе и остави шланга - влезе за да почисти буците глина които беше изкопал. Когато излезе каза че е преминал стеснението, но че след това ще трябва пак да се копае до арката (на около 3 метра от там), тъй като е широко едва колкото да се премине едвам, без резерви за пространство и маневриране. Това не беше особено оптимистично като информация, защото с всеки сантиметър навътре всичко се усложняваше невероятно много. Дори и в този момент копаенето в сифона беше много опасно поради ред фактори - например температурата на водата 3.6 градуса, глината която се набиваше в автоматите, мътилката която се вдигаше, шланга който трябваше да е до водолаза в сифона, запирането на водолаза в сифона за да не го изкарва струята вода навън и много други. Ставри покопа славно около 2 часа през които ние навън брояхме всяко мехурче което му излизаше от автомата и отчитахме равномерното му дишане. Беше навътре в студената мътна вода, прекалено далеч за да се чувстваме комфортно. Привечер излезе, като каза че е разширил вече достатъчно тесняка и е покопал малко напред. Каза че има още доста работа за да стигнем до арката, зад която не знаехме какво става. Последва прибирането на целия setup като почнем от помпата, шланговете и стигнем до бутилките и жилетките. Пецката беше приготвил чудесно свинско със зеле и супа и във фермата се сгряхме много приятно, оправихме и измихме автоматите и другата екипировка.
На следващия ден решихме да почиваме, занесохме бутликите за зареждане и взехме други. Тони се беше прибрал, което беше много добре, защото със Ставри взехме единодушното решение че вече водолазите са 2ма във водата независимо от всичко. Тони каза че има проблем с ухото и ще се пази за неделята. На следващия ден, 18 януари, събота, със Ставри отидохме на Боснек с идеята да копаем само двамата, започнахме да се стягаме във фермата, но лека по лека се отказахме от заниманието. Вече не исках да рискуваме непремерено. По-добре търпение и стратегия отколкото изхвърляне. И се оказа, както винаги, че нещата които търсим обикновено са толкова близо до нас, само трябва да имаме вниманието да ги забележим...Излязохме извън фермата, навън беше чуден слънчев ден и температурата беше 15 градуса... 18 януари. Борята миеше един от джиповете с една водоструйка тамън пред входа на фермата. Седнахме със Ставри мързеливо на слънцето. Колата ми беше изключително мръсна и помолих Борята след това да ми даде за малко водоструйката. Седяхме със Ставри и гледахме и гледахме ... и по едно време всичко ми се намести и проясни и една идея завладя мислите ми. ЩЕ РАБОТИМ С ВОДОСТРУЙКАТА !!! Веднага казах на Ставри и ентусиазирани от идеята я споделихме с другите. Само ни трябваше ток и вода - (2.7kw(нямахме такъв генератор)) и вода от чешма. Така че - ток и вода от някоя къща наблизо... Маркучи и кабели - налични! Пробвахме върху колата и в близката кал - невероятна сила и налягане (до 200 атмосфери). Водоструйката е KARCHER Commercial HD 5/15C - Благодарение на Здравко и хората от Фермата!

Тя се завръзва за ток и вода, самата тя прилича на прахосмукачка, от нея излиза тънък маркуч за високо налягане 10м дълъг, следва дръжка със спусък дълъг 55см (ХАРПУНА !) и специален накрайник. Изключитело удобно за това което трябваше да правим. Струята от вода и въздух направо режеше - за глината вътре в сифона щеше да е като джедайски меч. След като подготвихме всичко за следващия ден отидохме със Ставри малко да покопаем на Горния Извор, там, в десния ръкав, след около час копаене стигнахме до един голям отцепен камък заемащ цялата пукнатина надолу, който беше изключително удобен за чанторото. Под него беше всичко вода. После се качихме 25 метра по-наогре където Маги(от близката къща) ни показа къде преди 30 години е излизал фонтан вода под налягане - очевидно преливник...
На следващия 19 януари в пълно бойно снаряжение, заедно с Тони, Ставри и Меги отидохме да копаем в сифона. Трябваше да пробваме новата технология, едва ли я бяха измислили за това, което ние искахме да правим ;). С Тони отидохме да оправяме маркучите и да прекарваме тока - около 50-на метра - взехме от къщата на Веле' - страшен образ ;), след около час водоструйката беше инсталирана до извора и тествана. След няколко избивания на маркучите я наместихме напълно. През това време Ставри се беше облякъл във фермата и отидох да го взема.

Оборудва се с всичко необходимо, взе 'харпуна' и се потопи да изпробва технологията. След малко излезе и каза че е невероятно! Супер удобно, леко и с невероятна сила. Влезе веднага да копае без много да говори, а през това време Тони отиде до фермата да се преоблича.

След около час Ставри каза че е влязъл още напред,

тогава дойде и Тони, екипира се и влезе да погледне. Ставри малко излезе навън да почива. Когато излезе Тони също беше много ентусиазиран и каза че така се копае страхотно. Просто оставяха накрайника за малко съвсем близо до глината и струята за секунди изкопаваше и отделяше глинените буци. След това ги изнасяха, Ставри по едно време влезе с краката напред в сифона и изчисти навън каквото имаше.

Другия водолаз седеше в готовност - влизаха вече на около 6 метра навътре, почти до самата арка. Измислихме си сигнализация с водоструйката - при опасност и нужда от втория водолаз 3 пъти -on-off и други. В късния следобед Тони и Ставри излязоха малко да се стоплят и решихме да почистят малко и да погледнат какво става напред. Тони влезе с фенерите и след около 10-на минути излезе. Каза че са стигнали на около 7 метра от входа, на самата арка - напред пред тях има натрупана глина по дъното на галерията като насип и още около полвин метър напред след насипа си беше набутал главата - след това галерията ставаше по-широка и голяма - поне 6 метра напред и според него там можеше спокойно да се плува без копаене. Ставри влезе след това и снима с камерата, ясно се вижда изчистената галерия в сифона и глинения насип който сме достигнали, в дясната част се вижда как водоструйката е оставила една следа в глината... личи си също че след насипа галерията е широка.

Започна да се стъмва и прибрахме екипировката, във фермата отново Пецката ни нагости с вкусен боб и гювеч... Бяхме много ентусиазирани - с новия начин за копаене само за този ден бяхме проникнали около 3 метра напред. Освен това беше изключително подоходящ за тази дейност. В момента планираме новата експедиция, защото сега е доста студено отвън - около -8 градуса и за водолазите е неподходящо - вероятно след няколко дни сме там отново.

Благодаря на всички!

Няколко думи. Това което правим там в момента, специално Тони и Ставри, а и другите, вероятно досега не е правено в България. То е доста различно от това да се гмурнете в един широк сифон с добра видимост, да го преминете за няколко минути и да излезете от другата страна. Тук водолазите влизат в една галерия която е толкова тясна колкото да могат да минат (без да могат да се обърнат), достигат до мястото за копаене и започват - след което навсякъде около тях става мътилка, част от нея навлиза в автоматите, понякога те се задръстват с глина и вече не работят както трябва...

Водолаза стои примерно 30 минути под водата и копае като вижда малко или почти нищо. Излиза за малко и след това пак отива да копае. Дневно му се събират по около 2-2.30 часа копаене. Водата е с температура 3.6 градуса. Ползват се единствено сухи костюми.
Може да ви се стори странно - но 7 метра навътре е нещо много при тези условия. Как измерваме нещата??? Иска ни се да открием десетки километри - но те започват от милиметрите. Сега сме на около 7000 милиметра навътре в един неизвестен сифон. Малко прилича на 8848 - височината на Еверест... Всеки милиметър е изстрадан, премислян и сънуван многократно. Усилия и приятели - всички заедно заради целта. Да открием част от непознатото.

следва...

***************************
Приложение:

ИЗВОРИТЕ НА СЕЛО БОСНЕК към 20 януари 2011 г.

Скицата която прилагам тук е работна, тя е в следствие на наблюдения и измервания при маловодие - подлежи на промяна в течение на времето и новите открития.

Отляво на Долния Извор, на около 10-на метра се намира кладенец от който извира вода с температура при маловодие 10 градуса. Проследявайки в масива се оказва че отляво на Долния Извор и успорено на оградата на близката къща се развива галерия (около 3.50м широка), която слиза по една разломна зона идваща от NW и минаваща под Пещерата при Къщата.

Оказа се че в чашата на Долния Извор се вливат 2 извора - Студения извор около 150 л/с при маловодие - там където се гмуркаме и отдясно - Топлия. Студения извор е с 3.6-4 градуса температура и освен главното изходище на водата има още 2 под водата и 3 на ръба на чашата. Вероятно системата зад него няма нищо общо с известните кухини в масива (Духлата 18км) и е с неизвестно подхранване. Топлия извор идва от Горния извор по една наводнена галерия и е с температура 7.5-8.5 градуса и при маловодие е с много малък дебит. - извира в дясната част на чашата на Долния Извор.

Горния извор (НОВИНИ!!!): на 29 и 30 януари заедно с Тони, успяхме да проникнем зад първия сифон на Горния извор!!! - очаквайте подробности и видео в Част 3.
 Главното изходище на водата е в центъра на чашата и направлението на галерията от която идва е по посока на Долния Извор. От чашата тази галерия тръгва и отива до Долния Извор - около 2м широка/дълбока. Температурата е 9 градуса и е дълбок повече от 8 метра, идва от характерна пукнатина, която в дълбочина силно се разширява, в момента входа е затрупан от материала навлечен в чашата на извора. На 15-на метра нагоре има място от където преди 30 години е наблюдаван фонтан - преливник - започнахме да го разкопаваме.

Тези наблюдения и хипотези обясняват наблюдаваните експерименти с оцветители в миналото. Да се вземе предвид че сега е маловодие и при пълноводие хидрогеоложката картинка може да е по-различна.

СЛЕДВА:

Част 3 или "Пътят на Малкия Тюлен", малък трейлър: