22 януари 2020 г.

Тук е описана подробно историята за едно невероятно откритие, а всички дадени подробности и детайлите за случилото се, са за да може да послужат и на други изследователи, както и да ги вдъхнови за нови открития!

Ситуацията

След изкопаването на канала „Венеция“ на повърхността и освобождаването на подземната река, блокирана хиляди години под земята благодарение на баражирането на изхода на извора (вероятно през последния ледников период), знаехме че трябва да действаме бързо и докато все още е маловодие да се опитаме да проникнем по-напред в наводнената пещера на Попов извор от мястото, до което бяхме достигнали накрая на „Военната операция“.

Тук е описана подробно историята за едно невероятно откритие, а всички дадени подробности и детайлите за случилото се, са за да може да послужат и на други изследователи, както и да ги вдъхнови.

В новата пещера на Попов извор, 650 м. след входа, февруари 2020 г.

След невероятният ни късмет на 5-6 ноември 2019 г. да проникнем в първите 60 метра в напълно наводнената система на Попов извор, веднага започнахме да правим планове как да продължим напред. Проникването беше изключително трудно, много опасно и рисковано, защото за да проникнем в тези 60 метра трябваше да изпомпваме вода повече от 30 часа без никакво прекъсване с три мощни потопяеми помпи и още няколко резервни. Дори и малка неизправност в някоя от помпите, генераторите или просто маркучите, водеше до незабавно напълване на целия обем, в който прониквахме,  с вода в рамките на минути, което създаваше изключителни рискове при проникването. Колкото по-навътре влизахме – толкова по-опасно ставаше, защото не можеше просто да излезем за няколко минути от вътре, докато водата стремглаво се вдига и запушва тесните проходи. Радиостанциите работеха само в началните 35 метра, след което в пещерата имаше остър 90 градусов завой и сигнала се загубваше…Така като прониквахме навътре нямаше как да разберем, ако някоя от помпите откажеше и полусифоните, които преминавахме по пътя с по няколко сантиметра въздъх изведнъж се окажеха пълни догоре. А вкарването на друга комуникация при тези условия беше абсолютно безсмислено (много кал, вода и жици). Трябваше да се действа много бързо и прецизно – проникваш докъдето можеш и веднага тичаш на обратно…

Или метод за разбиване на скали, (Hilti Capping)

*Опасност от газове!, моля прочетете на края на материала!

Подробно описание на метода и видео-материали

Изминаха повече от 15 години откакто нашият голям приятел и съклубник Ясен Русев ни просвети в този метод за разбиване на скала. Донесе го от Англия, където копаеше нови пещери с тамошните най-отявлени копачи. По това време се върна за малко до България и лично донесе всички нужни части, направени специално от Pete Hall за нас. Включително и един акумулаторен Bosch VRE24,  закупен от него, с който копаем и до ден днешен… БЛАГОДАРЯ!

Започнахме да наричаме метода – Чанторото… и ще направя една скоба откъде дойде това име.

Всичко на Горния извор беше подготвено от миналата седмица и на 10  ноември, петък отидохме с Киро до Елин Пелин да вземем още една по-мощна водна помпа. Оказа се че е като нашите,  но все пак малко по-мощна и надеждна… На следващият ден решихме от много рано сутринта да започнем действия по източването на езерата в Горния извор и проникване.

Планът беше следният:

Целта на проникването беше да проникнем и проучим какво има зад срутването в галерията тръгваща от началото на 4-то езеро вдясно (приток към колектора в който проникваме). Последният път заедно със Ставри там видяхме зееща чернееща дупка 2х2 м откъдето се усещаше свеж въздух. Колкото и да пресмятах през годините – най-вероятно този приток в колектора идваше от реката в пещерата Академик, защото съвпадаше и като посока и като дебит. Като единствено продължение по „сухо“ за момента – трябваше да го проверим със сигурност. Онова което ни притесняваше беше стабилността на блокажа, който трябваше да разкопаем, за да проникнем и камъка който седеше заклещен във вертикалния тесняк, откъдето трябваше да мине пътят ни… Години наред обмислях това препятствие и все пак разбирах, че колкото и да го мисля – трябва на място…

Здравейте ;), това не е разказ нито за Най-дълбоката, нито за Най-дългата пещера - напротив - за момента сме успели да проникнем сравнително малко... Отдавна не измерваме откритията си в числа или в метри...Тази пещера се оказа изключително интересна и различна и нарочно съм разказал в подробности всичко, защото може да Ви е интересно, а и беше късмет, че снимахме с камерата почти през цялото време. Така че ... да тръгваме!

....

Планът за днес, 2 април 2017 г.,  беше да направим обход за търсене на нови входове на пещери и да погледнем няколко преливника събудили интерес у Киро при предишните ходения…

Скоро стигнахме на мястото – високо горе над нас забелязах един човек на склона – точно на мястото закъдето се бяхме запътили. Когато го приближихме си махнахме и се заговорихме. От дума на дума разбра, че сме спелеолози и че търсим нови входове. Запознахме се - казваше се Йордан... Заедно с него отидохме да видим преливника, който в момента не беше активен. Много тясна пукнатина слизаше в скалите надолу – невъзможно и безсмислено за работа…