На Долния Извор зимата (януари-февруари 2011) прекратихме работата, защото дебита беше много намалял, а на нас ни трябваше, защото теченеито изкарваше разтворената глина която чистехме под водата с една водоструйка. Така копаехме в галерията под вода и успяхме да влезем около 8 метра напред в сифон, който разчистихме от глинените наноси, напред следва още около метър работа и се попада в по-широка галерия - видимо напред около 7-8 метра, разбира се всичко е под вода. Рисковете обаче бяха прекалено големи и решихме да чакаме маловодие, за да отводним галерията и да проникнем напред.

На Горния Извор успяхме да проникнем около 70 метра в нова водна пещера и достигнахме до 3-то голямо езеро което предстой да преодолеем. И тъй като след дългото лято на морето трябваше с нещо да започнем - избрахме Долния Извор.

По данни на Роската маловодието беше пълно и само това чакахме. На 19 спетември сутринта натоварен с един маркуч и помпа отидох на Боснек, изчаках Роската и заедно отидохме на Долния Извор.

Взехме ток от Веле', прекарахме кабела за тока, инсталирахме помпата и я потопихме в езерото пред Долния Извор. Тя започна да тегли водата и ние зачакахме. Водата очевидно падаше, не толко бързо колкото ни се искаше - но падаше. Започнахме в 12.30 на обяд. Помпата изпомпваше около 300л/минута, което е около 18м3/час. За около час свалихме около 30 см от нивото и ни стана ясно че имаме поне няколко часа преди нещо да се отвори. Часовете минаваха и нивото бавно падаше. Често помата трябваше да се мести и не можехме просто да я зарежем. Надолу след извора направихме цяла река...

Привечер решихме да оставим наблюдател, аз да се върна до София да взема екипировка за водно проникване и през нощта да се върнем. Обадих се на Тони, който с радост се съгласи да проникваме заедно и се разбрахме към 9-10 вечерта да се върнем на Извора. На следващия ден прогнозата беше за дъжд и просто нямаше време за губене.

Взехме още екипировка от нас и към 22 часа тръгнахме обратно към Боснек. Леко ми се спеше в колата но въпроса КАКВО ИМА ТАМ??? ме държеше като опъната струна.
Стигнахме и с Тони почти тичешком отидохме да видим какво става. Полвината чаша на езерото беше пълна с вода, което не беше добър знак - означаваше че това което източвахме не е статично а приема вода, което означаваше само едно - опасност - един трябваше да седи отвън на помпата и да осигурява постоянната й работа, докато другия влиза, прониква и изследва.

Установихме че някой е спрял тока и помпата не е работела докато ни е нямало поне няколко часа. Сега знаехме че имаме няколко часа докато свалим нивото на водата дотолко че да можем да погледнем. Обема вода който източвахме оценихме на около 100м3... което преставлява образно казано галерия пълна с вода с дължина 100м и 1/1м ширина и височина.

Пуснахме си тока, направихме по-добър setup, пуснахме помпата и зачакахме. Нивото бавно започна да пада, с Тони се сменяхме да гледаме, и често се излежавах в колата под песента Чешмеджията, която беше доста на място в момента. Спеше ни се доста ...

След близо 3 часа, към 1.30 през нощта нивото падна достатъчно и вече нямаше как да теглим с помпата. Тони се беше контузил предишния ден и на мен се падна честа да прониквам. Екипирах се с един неопрен, боти и ръкавици, взех лоста и влязох в дупката която зееше. Не беше тясна - можеше да се лази на 4 крака и беше около метър широка. След около 6 метра стигнах до мястото където бяха стигнали водолазите през зимата. Тук наистина имаше срутване посредата на пода на галерията от глина, която беше дошла отляво и първоначално си помислх че няма да мога да мина през тесняка. Питах Тони дали помпата работи и дали всичко е наред и се напъхах. Лесно преодолях тесняка и след около 2 метра напред след стеснението видях синеещата вода на нов сифон - беше около 50 см широк и около 1.50-2 метра дълбок. Цялата вода идваше от тук като изключим 2 слаби притока отвън в чашата, 1 слаб приток вътре отляво на около 6 метра от входа - от който вероятно и се беше образувал тесняка... Напред след сифона галерията продължаваше около метър и рязко завиваше надясно на 90 градуса. Обанадежден прелазих над сифона и погледнах в завоя - напред следваше около 5 метра тясна галериика, която накрая ставаше съвсем тясна. Погледнах по процепите настрани с надеждата отзад да има нещо - но нямаше. Върнах се глинената буца и закопах в левия приток, но скоро се отказах - беше много сериозно навлечено и невъзможно за продължение.
Единствения възможен път беше през сифона.

Отидох пак и влязох до гърдите в него. Започнах да го опипвам с крака - на около 1.50м от мен надолу във водата се стесняваше и след това се отваряше отново, като пода му беше глина - можеше да се копае и разшири. Отвора на дъното беше около 40 см широк и 50 см висок, за водолази и гмуркане не можеше и дума да става. Тони даваше редовно информация какво се случва с нивото на водата и помпата и за момента нямаше нищо обезпокоително. Газ вътре нямаше или поне не ми действаше хахахаха.

Помислихме да вкараме помпата в сифона, но за целта ни трябваше поне още 15-на метра тръба-маркуч - отвън бяхме на фи 50. Единствената възможност за продължение беше да източим този сифон напълно, но в момента нямахме нужното. Помислихме просто да прекараме помпата и да я оставим там в готовност за следващия път, но се отказахме защото имаше прекалено много неизвестни като придойдеше водата.

Заснех всичко с камерата и излязох навън. Изкъпах се на калната струя на помпата доколкото можах, прибрахме екипровката, помпа, маркуч, неопрени и вс. друго и тръгнахме наобратно към София. Бяхме много доволни. Беше 2.30 през нощта. По пътя пеех и си държах клепачите отворени с ръце, защото просто заспивах.

В заключение - проникнахме около 15 линейни метра напред в Долния Извор и установихме наличието на хубава пещерна галерия. Стигнахме до нов сифон, който по наша преценка може да се преодолее чрез източване при силно маловодие, а галерията в която проникнахме е цялата сифон дори и при маловодие. И при най-голямото маловодие Долния Извор е АКТИВЕН, което трябва да се има предвид. Само за 15 линейни метра установихме 3 малки притока към основния поток.

Вярваме че може да се проникне - поне досега не сме стигнали до препятствие, но ще трябва пак да изчакаме маловодието след дъждовете. Ще насочим през това време вниманието си към Горния Извор, където ни чака 3-тото езеро на 70 метра от входа навътре.

Благодаря на всички които помогнаха!
 

19-20.септември 2011, с. Боснек

... проникването напред продължи след около 2 години - може да прочетете тук ;)