или "Пътят на Малкия Тюлен", Горния извор

Постепенно заради хубавото време навън настъпи маловодие в района на Боснек, при което беше много интересно да наблюдаваме какво става с изворите на селото и да предприемем адекватни действия.
На 29 януари бяхме само с Тони, Ставри беше ангажиран - но бяхме решили да работим на Долния Извор. Преди да се стегнем - беше ни станало навик - отидохме на изворите за да огледаме състоянието им. Установихме че на Долния Извор течението е много слабо, тествахме и видяхме че почти няма течение, което авотматически означваше че не може да работим в сифона - разчитахме предимно на течението като чистим с водоструйката глината на 7 метра навътре в сифона (виж предишните части).
Постепенно се ориентирахме към работа на Горния Извор с цел да проникнем зад първия сифон/езеро който беше тотално запушен и затлачен от работата на багерите по време на спасителната акция и последващите срутвания от склоновете и валежите. Бяхме работили малко по този извор през изминалия месец (виж подробности в предишните материали) и като най-разумен вариант стигнахме до извода да се опитаме да проникнем в блокажа непосредствено над или на самото водно ниво на входното езеро. Ставри беше огледал отвътре на няколко метра блокажа, влизайки през най-десния отвор, но от това което беше разказал след това решихме да пробваме друг вариант за вход. Най-вляво се намираше много тясна пукнатина, посредата все още неизвестна пукнатина в която бяха натрупани вертикални големи камъни и вдясно мястото където Ставри беше влизал. Започнахме от пукнатината в средата и скоро един малък камък се заяде с нас, вертикално забит. Коства ни около 30 минути да го извадим, но интересното бе че зад него зейна малка черна дупка. Решихме с Тони да проверим дали тази дупка се съобщава с отвора вдясно в блокажа и Тони влезе там. Оказа се че от там няма достъп дотам докъдето водеше тази малка дупка, a на излизане Тони започна да разкопава отвътре надолу целия блокаж. Срутваха се камъни и всичко беше доста лабилно и несигурно... но след 30 минути се отвори дупка в дълбочина в която видяхме отново водното ниво и част от основната скала. Огледахме добре, но там не можеше да се мине заради блокажите които висяха отгоре.

Тони излезе и започнахме да разширяваме малката дупка в средната пукнатина. Ползвахме чанторото доста често но голям проблем ни създаваха отделени от основната скала самостоятелни големи камъни които бяха забити вертикално и зацепени един в друг на повече от метър надолу. Постепенно дупката стана по-голяма и можахме да видим че след около метър влиза в нещо като фурна, като на пода видяхме вода. Тони пак влезе в най-дясната дупка и отново установихме че там където копаехме просто влизаше на по-никско ниво и някак си настрани. Тони излезе и доста ентусиазирано продължихме да копаем. В края на деня дупката стана достатъчно широка и успяхме да погледнем в първите няколко метра. Тавана беше доста характерен - в самото начало имаше уширение и ни се стори че напред и леко вдясно продължава фурна на дъното на която имаше вода. Беше се почти стъмнило и нямаше време да си обличаме неопрените за да погледнем още малко напред, а и входния тесняк изискваше допълнително разширяване. Оставихме го за следващия ден.

В неделята на 30 януари, отидохме на Горния извор и бяхме приятно изненадани от скрежа който се беше образувал на входа - очевидно от вътре духаше - което означаваше че има обем и пещера. Започнахме веднага с копането - първата цел беше да направим достатъчно широк отвор за да може спокойно да се влезе в езерцето вътре, а не с главата надолу.

За няколко часа с чанторото махнахме няколко големи камъка и свалихме нивото на входния тесняк. Вече можеше да се влезе и с Тони отидохме до фермата за да си сложи сухия костюм. Водата при входа беше около 4 градуса, на външното езеро около 3.1.

Тони с лекота влезе с краката напред, огледа тавана за лабилни камъни и се обърна в езерцето с главата напред за да погледне. Каза че напред продължава тясна галерия запълнена почти догоре с вода и влезе в нея около 2 метра. Спря го тесняк в глината който започна да разчиства и след малко каза че е тясно и че трябва яко да се копае.

Малко се подвоуми, пробва пак и каза че ще мине - беше нещо като полусифон около метър... Малко шляпане и каза че е минал. Имаше много добра слухова връзка. Отвътре каза че е влязъл в малка ниска заличка и че си има пещера. Беше на около 7-8 метра от мен. Започна да оглежда. Каза че назад връщат 2 галерии към повърхноста пълни с вода които водеха директно към лявата тясна пукнатина отвън и между нея и този вход. Натопи се в тях и осъществихме директна слухова връзка и от двете места. Отвън се чуваше сякаш ще излезе всеки момент изпод водата но ни деляха около метър-два срутен блокаж във вода. Лявата пукнатина пък беше много тясна отвътре - както и отвън - през нея Тони каза че се вижда дневна светлина вътре в пещерата.

Това което разбрахме с тази проверка беше че всички води отвън които излизаха на Горния Извор идваха от едно и също място и вече бяхме на него - малката ниска заличка. В нея имаше нещо като малък пясъчен плаж, зад който Тони каза че има малко езеро с около 3 метра широк сифон, но с малка височина. Пясъчната дига беше естествена преграда между вътрешното и външно езеро. Когато водата си качи нивата, очевидно вътрешното езеро преливаше в това отвън и навън се образуваше поток. Тони внимателно огледа за други продължения, но нямаше и с камерата засне какъв е сифона за да сме информирани и да направим адекватен план. След което излезе навън.

Бяхме много ентусиазирани защото бяхме преодолели първото препятствие и вече бяхме влезли в пещера в основна скала зад първото блокажно езеро/сифон. Прохода беше единствения възможен за момента, и се радвахме че имахме късмет да попаднем на него. Привходните метри бяха доста опасни поради големия блокаж. Сумарно кухината е около 15 метра. Освен това разкрихме основната галерия и я проследихме до повърхноста, тя е около 3.50 широка и висока около 2-3 метра която на повърхноста беше блокирана от големи камъни, блокаж и наноси.

СЛЕДВА:

Част 4 -  "Тюлените, Калта и Водопада или Копаенето във Второто езеро".

* "Пътят на малкия тюлен" се нарича поради коментара на Тони на видеото което засне...