25 януари 2020 г.

Тук е описана подробно историята за едно невероятно откритие, а всички дадени подробности и детайлите за случилото се, са за да може да послужат и на други изследователи, както и да ги вдъхнови за нови открития!

Подготовката

След като успяхме да проникнем и да влезем в огромната нова пещера на Попов извор на 22 януари, трябваше час по-скоро да организираме ново проникване, в което да направим всички подготвителни дейности за едно по-сериозно проникване в огромната нова пещера напред. Не знаехме до кога ще продължава голямото маловодие и трябваше да действаме, защото дойдеше ли водата знаехме добре, че всяко проникване ще е невъзможно.

основаването на подземния Лагер

Изследването на една нова пещера, никога не е толкова просто, защото се изисква адекватен план и стратегия, особено при пещери като Попов извор, където първите 130 метра внезапно може да се напълнят с вода, а за да проникнем трябва непрекъснато да работят помпи на повърхността, които да изпреварват дебита на подземната река, която запълва почти напълно тези 130 метра с вода за минути, дори ако само и една помпа откаже. Ако няма огромно маловодие, изпомпването става напълно невъзможно, а също и проникването.

Така че трябваше да бързаме с времето и все пак да подхождаме внимателно, бавно, преценено и най-вече с уважение. Пещерата е жива като всичко друго.

Новото проникване, което планирахме трябваше да бъде подготвително и да ни осигури нужните резерви за по-голямо и продължително проникване в пещерата навътре. Задачите които си поставихме с това проникване бяха:

1. Да картираме цялата наводнена част на пещерата, горният етаж който открихме при излизането на основната подземна река – колектор, и ако остане време да картираме навътре в пещерата по основната галерия.
2. Да внесем храна и провизии, сухи дрехи и др., в първата голяма суха зала на около 150 метра от входа, в случай че бъдем блокирани от водата и не може да излезем.
3. Да проверим дали може да осъществим радиовръзка от голямата галерия на горно ниво с повърхността.
4. Да изгладим и засечем като време напълно технологията по източването на водата, необходима за да проникнем, кои помпи, колко време, какви резерви и т.н.

Само три дни след проникването на 22 януари бяхме готови, и на 25 януари се събрахме една голяма група от клуба, 12 човека, а именно: Кирил Русев, Станислав Бонев, Пепи, Хогана, Ивайло Чичев, Пешкин, Валдеса, Краси Андонов, Алексей Жалов, Ивчо, Боби (багериста), и аз, Атанас Русев.

от ляво надясно: Кирил Русев, Пешкин, Жалов, Хогана, Боби, Валдеса, Краси Андонов, Ставри

Още от сутринта бяхме започнали традиционното източване на водата на входа с помпите на входа и към 13:30 нивото на водата вече беше спаднало достатъчно, за да ни позволи да влезем.

Групата за навътре бяхме Ставри, Хогана, Пепи и аз. Другите трябваше да наблюдават и да се грижат за нивото на водата, както при предишните експедиции, както и няколко човека на повърхността, под ръководството на Киро, трябваше да обикалят по склона и платото с радиостанции, за да се опитаме да направим връзка от вътрешността на пещерата с повърхността.

Киро, Пешкин, Иво Чичев, Жалов

Планът за навътре беше прост, проникваме след наводнената част на пещерата, вкарваме и оставяме резервни провизии, храна, дрехи, лекарства и резервно осветление, в първата по-висока зала в горния етаж, изваждаме радиостанциите и опитваме връзка с повърхността непрекъснато докато се движим, след което изследваме и картираме горния етаж, и пътят наобратно през водата (за трети пореден път), а ако преценим че имаме време, картираме и навътре в пещерата.

Влязохме в пещерата към 14 часа, по нивото на първите полусифони, които минахме, разбрахме, че и последния и най-нисък полусифон на 100 метра от входа, вероятно ще е отворен и ще може да минем. За разлика от първото проникване (което беше в стил „run in -> see -> run out“), сега носехме всичко необходимо за оцеляване в пещерата на няколко човека дори и за седмица напред, ако водата ни затвореше пътят към повърхността.

Стигнахме до полусифона, можеше да се мине и нивото беше точно такова, каквото беше и при първото проникване – още сантиметри нагоре и оттук нямаше да може да се преминава поради много причини.

След него преминахме през тясната 15 метра диаклаза и се изправихме в голямата галерия.

Пепи на излизането от тясната диаклаза...

Хогана и Пепи за пръв път влизаха на това място и се изкефиха максимално. Още 15-20 метра и бяхме в началото на залата, на по-високо и сухо място.

Тук разтоварихме прониквачните торби на безопасни и високи места по галерията, извадихме радиостанциите в уговореното време с повърхността.

Хогана и Пепи се върнаха до голямата галерия със станциите в ръце, а ние със Ставри влязохме навътре в горния етаж. Непрекъснато на всяка стъпка се опитвахме да се свържем с повърхността, същото правеха и хората на повърхността.

Не ставаше. Дори нямаше и припукване на някакъв сигнал. Нищо. Явно бяхме много навътре в масива. Продължихме със Ставри напред по галерията, тук вече не бяхме идвали, подминахме бързо едно много опасно място с надвиснали огромни блокове от тавана на 10-15 метра над нас, излязохме в една малка заличка, галерията зави и стигна до очевидно голямо срутване, която я запречваше във всички посоки. Започнахме да търсим продължение, и по едно време пробвахме станциите, чу се пращене от другата страна и чухме гласа на Киро, накъсван от смущенията. И той ни чуваше, и започнахме да търсим по добро място за връзка по галерията. Скоро намерихме такова и вече се чувахме сравнително ясно. Киро беше на платото, явно във височина имаше още етажи и обеми, които позволяваха да се осъществи връзката. Това беше чудесна новина, защото вече имахме сигурна връзка с повърхността и можеше да координираме действията си. Това осигури допълнителна сигурност при бъдещо проникване.

Скоро дойдоха и Хогана и Пепи, които бяха огледали и един комин по пътя, който водеше повече от 10 метра, вероятно в някакви  още по-горни нива. Не бяха го качили, защото беше много опасно от вероятно срутване на това лабилно място по галерията.

Тъй като не успяхме да открием продължение по тази основна галерия напред, решихме да почнем да картираме от тук, извадихме нещата и започнахме.

След около два часа стигнахме до Лагера (където оставихме багажите), и продължихме с картирането до голямата галерия с подземната река. На връзката решихме да вземем няколко ориентировъчни азимута навътре в пещерата,

Хогана, напред е пътя за връщане, 120 метра, които остават под вода

След което се приготвихме да излизаме като по пътя картираме в наводнената част.

Това беше третото картиране на това място (поне в първите 100 метра от входа), но искахме да сме абсолютно сигурни в тази част на картата, както и да направим адекватна 3D карта на този участък.

Беше предизвикателство до шията във вода и кал, полусифони и т.н., да картираш и да взимаш данни. И четиримата действахме и ставаше прилично бързо. Отне ни може би нови два часа, когато светлината на входа се показа. По пътя видяхме и някои хора от външната група, които бяха влезли донякъде да видят какво се случва.

Така излязохме навън.  Всичко беше наред, експедицията беше успешна. Бяхме успели да подготвим Лагера за бъдещо проникване, както и да установим радио връзка с повърхността. Бяхме и картирали, там докъдето бяхме проникнали. Сега оставаше да реализираме и проникването навътре в самата пещера. При първото екстремно проникване бяхме успели със Ставри да влезем на около 250 метра напред след началото на колектора, като напред галерията продължаваше огромна и права, на едни сегменти от по 30-40 метра права галерия 8х8 метра, които плавно завиваха, без видим край някъде напред в неизвестното! Сега бяхме направили нужната подготовка за едно по-голямо проникване навътре. Дано маловодието продължеше още малко, за да може да проникнем напред!

Благодарности на всички участващи! Без екипната работа и отдаденост на всички, подобно изследване щеше да е невъзможно. Благодаря на всички!

Новото проникване предстоеше!