10-22 януари 2020 г.

Тук е описана подробно историята за едно невероятно откритие, а всички дадени подробности и детайлите за случилото се, са за да може да послужат и на други изследователи, както и да ги вдъхнови.

След „военната“ операция, която проведохме на 4-5 януари 2020 г. бяхме успели да оценим дебита на подземната река в Попов извор при най-голямото маловодие и проникнахме сумарно още около 40 м. навътре. Намирахме се на около 100 метра от входа, но все още напред следваше галерия изцяло под вода. Установихме по данните, които събрахме и анализирахме,  че някъде в неизвестната пещера напред бяха баражирани поне около 7000-10000 кубика вода, които в добавка на вече освободената от срутвания и блокажи постоянно течаща подземна река, можеха да допринесат много благоприятно за бедствието с водата на хората в Перник. Това беше и целта ни!

дълбочината в чашата на извора е повече от 5 метра...

Но за да се случи всичко това с водата, трябваше да измислим начин как подземната река от пещерата, все пак да изтича и на повърхността, без да нарушим някакъв естествен баланс или равновесие.

Малко спелеология (обяснено на достъпен език)

След многократните ни вече прониквания в началото на тази сложна и изключително опасна пещера,  вече знаехме много за структурата на самата пещера и нейното образуване/характер. Поне до там докъдето бяхме стигнали. Всеки спечелен метър напред ни даваше нови и нови данни.  Още първия път, в който успяхме да надникнем в Попов извор ни стана ясно, че това е началото на огромна пещера, която се развива по наклона/направлението на пластовете (както всяка карстова пещера) и следва постоянен, много малък, положителен наклон на пластовете от входа (факт, станал предпоставка за образуването в този район на най-дългите пещерни системи в България). Това означаваше, че пещерата не „задълбаваше“ от входа надолу в пластовете, (което означаваше все по-дълбок сифон – невъзможно за източване и т.н.), и по своя характер извора изобщо не беше преливен, въпреки че на повърхността точно така изглеждаше. Десетки години наред всички така си и мислеха, включително и светилата в родната ни наука. На практика обаче, пещерната моноканална галерия вътре следваше нормален положителен наклон, т.е. „зоната на насищане“ (зона в карстовия басейн или в пещера, винаги пълна с вода, най-ниската част, наводнена, на една активна пещерна система) би трябвало да я няма или да е много малка/кратка. Знаехме добре, че там където свършва тази зона, започва огромната пещера с въздух. Но защо цялото ни проникване досега в първите 100 метра напълно приличаха на наситена зона (с едно значимо изключение – положителния наклон на пластовете)?

Представете си нормална водна пещера, на която подземната река извира през извор в долината. Хиляди, стотици хиляди години наред… Но идва например последния от ледниковите периоди и когато си отива, в долината е нанесено огромно количество чакъл, пясък, които се натрупват пред входа и баражират изхода на водата от извора. От друга страна, водата от пещерата изкарва непрекъснато мътилка-глина (вкл. и глината отвън), която се набива в баража и го прави вече абсолютно непропусклив. На практика се получава нещо като естествена язовирна стена. Само че с язовир под земята. А от този момент нататък в пещерата започва да се натрупват огромни количества вода и само когато водата запълни огромните въздушни обеми в пещерата с вода, едвам-едвам започва да прелива над естествено създадената „язовирна стена“. Ето точно това е Попов извор. Голяма активна подземна река и подземен язовир, образувал се от това съвсем младо, в геоложко отношение, баражиране на извора. Така че от гледна точка на естествените процеси, нямаше да променим и нарушим нищо в равновесието, ако просто пуснехме подземната река да излиза свободно на повърхността, която беше „пленена“ от обстоятелствата да седи затворена през последните десетина хиляди години… А с тази вода да подпомогнем хората бедстващи в Перник.

Каналът „Венеция“

По време на „военната операция“, Боби беше задълбал с багера максимално чашата на извора и знаехме, че на около 5 метра дълбочина беше стигнал до основната скала. Значи това беше най-ниското ниво от което трябваше да започнем. Знаехме и вътре как се развиваше пещерата като наклон в първите 100 метра. Но това, че след това отнякъде излизаха около 10 000 м3 вода или повече, означаваше или че има огромни обеми пълни с вода и промяна на наклона на пластовете (трудно, но не невъзможно), или огромна галерия пълна с вода, следваща съвсем слабия наклон на пластовете с километри навътре…

Решението какво да направим по-натам дойде много бързо, още повече, че точно това го бяхме обмисляли като вариант от години наред. Да изкопаем баража пред извора и след него канал, следвайки релефа, по който цялата подземна река от пещерата гравитачно да намери отново пътя си навън, а от там директно в яз. Студена. Получихме и официално разрешение от министър Караниколов, на който беше възложено от правителството да решава кризата с водата в Перник. Получихме разрешение и от министъра на околната среда и водите.

Така на 10 януари 2020 г. започнахме копаенето на канала, който по-късно щяхме да наречем „Венеция“… Боби започна да копае с багера на около 10-на метра след чашата на извора – като дълбочина, беше ни известно нивото на основната скала в чашата на извора. Така постепенно с много малък наклон Боби трябваше да направи канал – бяхме изчислили и измерили, че трябва да е дълъг около 200 метра, за да може да има минимален наклон и водата да се отича свободно в него гравитачно. Боби започна, но още в самото начало стана ясно, че копаенето няма да е толкова лесно и просто. На въпроса ми дали да не сменим багера с верижен и по-голям, Боби отговори единствено: - „Мога да го изкопая!“

Боби трябваше да копае в чакълите на р. Струма и дълбокия 4-5 метров канал не можеше просто да е широк, колкото кофата на багера, защото бреговете на изкопа непрекъснато се срутваха. Боби майсторски го правеше доста по-широк, но напредваше по-бавно отколкото ни се искаше. Теренът беше много труден за копаене. Изобщо не си представях как ще го изкопае цялото…

Така мина около час и постепенно започна да се очертава и ширината и дълбочината. На няколко път отново Боби удари с кофата някакви големи скали на дъното, но дали бяха отделни или основна скала не можеше да се каже. Постепенно забелязахме, че в посока откъм извора в дъното на изкопа започна да се просмуква вода, но хубавото беше, че беше много малко.

Бяхме против и една другата теория на учените за това място, а именно, че в чакълите на р. Струма се просмукват напълно водите от Попов извор и всъщност отдолу, на няколко метра, в тях все едно имаше вода навсякъде. Нещо, за което отново се оказахме напълно прави, защото докато Боби копаеше изкопа отникъде от чакълите не проникваше вода в изкопа, а само едвам църцореше от посока извора, тази вода и преди излизаше на около 50-на метра под извора в долината, но с изключително малък дебит, дори и при пълноводие. Отново, спелеологията и хидрологията на практика беше различна от онова, написано в учебниците. А беше и елементарно да се прецени, защото как иначе вътре щеше да се акумулира такова огромно количество вода, ако на входа цялото количество се просмукваше в чакълите…?

Започна да се стъмва, когато спряхме с изкопа.

На следващият ден Боби продължи – вече се очертаваше самия канал и това все повече ни даваше увереността, че ще успеем.

И така дойде 12 януари. Боби започна от сутринта да копае канала Венеция, който вече беше много дълъг и голям. Някак си не ми се вярваше изобщо, че ще може да го завърши този ден.

Ние отидохме да нагледаме губилищата, които бяхме отворили в коритото на р. Струма над с. Боснек, в района на пещерата Екстрем. На обяд отидохме да вземем Боби, за да обядваме и той най-тържествено обяви, че е готов с изкопа. Не можехме да повярваме, но той показа докъде е стигнал. Водата се отичаше добре, по нормален наклон. Каналът беше грандиозен. Боби се беше справил велико.

 В този момент се обади Караниколов (министъра на икономиката) и каза, че ще може да се измъкне за малко от лудницата и че след малко ще е при нас. Всичко се нареждаше добре. Можеше да действаме още днес. Трябваше да съединим чашата на извора с канала Венеция и да пуснем подземната река да излиза навън, и след няколко километра по гравитачен и естествен път да се влива в язовир Студена, което пък да допринесе пряко за водата на хората в Перник.

Караниколов пристигна, показахме му канала Венеция и Боби зае позиция с багера на безопасно място над чашата на извора. Бяхме готови. Дадох знак и Боби започна. Беше 14:49. Следобяд.

Първо изкопа малък канал от чашата на извора и водата започна неудържимо да излиза навън. Нивото на извора почти не спадаше. Знаехме идеално защо. Защото вътре имаше поне 7000 – 10 000 кубика вода, или повече.

Боби закопа малко повече канала и извора започна да се излива бурно като виждахме как дебита започна да подкопава стените на канала. Това беше предвидено от самото начало – Боби беше изкопал канала достатъчно широк.

Оценихме, че дебита с който изливахме извора в канала беше около 800 л/с или повече. Нивото на извора спадаше изключително бавно. Засякохме времето, за да може да оценим количеството на баражираната вода в пещерата.  След около два часа и половина нивото на извора спадна с около 2 метра и дебитът намаля, но все още беше значителен. Бяхме вече излели ударно около 7000 м3 директно в яз. Студена и водата продължаваше да излиза със стабилен дебит. Данните напълно съвпадаха с данните от всичките ни експедиции досега, когато в продължение на денонощия източвахме с помпи цялата тази вода. Знаехме добре, че водата ще продължи да излиза още няколко десетки часа преди да достигне до дебита на подземната река, която захранваше цялата огромна пещерна система, която се намираше зад извора. Този дебит на подземната река оценихме на около 30-40 л/с при последната ни експедиция (Военната операция), и то при най-голямото маловодие в района.

Тогава нямаше как да знаем, че целия проект с канала Венеция беше всъщност една много проста и все пак уникална инженерна идея, реализирането на която щеше да ни позволи само след седмица, да успеем да проникнем след последното достигнато препятствие при последната експедиция, в огромната нова пещерна система на Попов извор. Каналът Венеция щеше да ни спести много време, защото преди в продължение на денонощия изпомпвахме тези хиляди кубици вода, които сега вече ги нямаше. На тяхно място имаше въздух, и свободни пещерни галерии, в които щяхме да успеем да проникнем и изследваме  – една мечта на поколения Български спелеолози.

От друга страна, за водата на Перник, каналът Венеция беше един директен принос, защото от този момент нататък щяха да се вливат минимум 30-40 л/с в язовира от подземната река, която при това маловодие, изобщо не излизаше навън преди това.

Поздравихме се пред извора и тръгнахме. Отвътре водата продължаваше да излиза.  

А ние вече планирахме новата експедиция. Знаехме, че маловодието няма да продължава дълго. Трябваше да действаме веднага.

А за Откритието ще четете в следваща част.

Благодаря на хората, с които споделяхме тези уникални мигове.

Следва...Откритието!