Ставри беше достигнал до 3-ти сифон при предишната ни експедиция в Долния извор на с. Боснек и беше заснел с камерата цялото проникване. Това ни даваше информация, въз основа на която можеше да организираме следващия си план.

Сифон 2, който беше преминал след като го източихме се оказа, че се пълни доста бързо, а беше и доста тесен, което автоматично изключваше варианта в него да събираме водата и от сифон 3 след като прокопаем глината и свалим нивото. В сифон 2 идваше вода от 2 места. Първото - от самия вход приток отляво, който пълнеше първия сифон и преливаше в по-ниския 2-ри - на около 10м от входа. И второто - от самата пещера - 3-ия сифон. Колкото и да умувахме - най-добрия вариант беше на 2-ия сифон да сложим още една помпа, която да гарантира, че той няма да се запълва, а 30 метровата тръба от втория да преместим напред директно в 3-ия сифон и да го източваме с другата помпа.

Този план беше доста смел - още повече, че в момента за 2-ия сифон ни трябваше потопяемата помпа... а тя се намираше във водните недра на Горния извор вече повече от 2 години ;). През 2012 г. - година с много валежи и без маловодие - се опитахме да извадим помпата от Горния извор, но тя беше зад поне десет метра вода, зарита в глината, в 3-тото езеро и само успях да и скъсам успешно електрическия кабел. Така или иначе трябваше да я изкараме за да я ремонтираме - и решихме да направим това преди да се опитваме да преминем 3-ия сифон в Долния извор.

На 5 януари 2014 г. заедно със Ставри и Хогана отидохме на изворите, пуснахме бензиновата помпа на Долния извор. Хогана и Ставри направиха един чудесен бент на мястото, където източваната вода се връщаше и пълнеше обратно извора. През времето, докато помпата източваше водата от Долния извор, решихме да извадим електрическата помпа от Горния извор.

Влязохме през новия вход на Горния извор, директно до началото на 3-тото езеро, преди това изчистихме шумата, която беше нападала по отвеса. Нивото на водата беше доста ниско, Ставри влезе първи, аз след него, и се събрахме над езерото за да огледаме. Видяхме лентата с която бяхме вързали помпата, но на дъното на езерото - подръпнахме малко скъсания от мен кабел и маркуча и Ставри каза, че е чул как помпата се удря в скалите - добър знак - означаваше че не е напълно зарита в глината. Очевидно трябваше някой с неопрен леко да се потопи за да може да я извадим и Ставри излезе в заличката готов за излизане и преобличане. Но тогава интерес прояви Хогана, който се набута да погледне. Оглеждайки ситуацията заяви, че ще изкара помпата и без мокрене, и се набута още малко над началото на езерото на камина. Точно в този момент се чу зловещо хлопване и видях как един огромен камък се прихлъзва до Хогана. Замръзнах, а той незнам - веднага попитах дали е добре, каза ок. Там където се беше заврял един свободен блок - метър на метър беше пропаднал - за щастие леко под него. Веднага излезе назад, за да го оценим. Махнахме тръбата доколкото можахме от езерото, набутах се - огледах камъка - блъснах го леко и целия падна с трясък в езерото и ни изми очите ;). Сега пътят беше вече по-безопасен, Хогана влезе отново заклещен на камина 7а+ и започнахме успоредно да дърпаме - аз леко кабела, а той силно маркуча за вода, който стигаще до помпата. Леко с наместване дръпнахме метър, след това още един - помпата бавно излизаше! Хогана беше разбира се главната сила ;). Когато помпата не искаше да върви Хогана я буташе с маркуча малко навътре и после пак навън. След 10-на минути уморителна борба помпата се показа и много се зарадвахме - иначе за да я извадим трябваше поне 12 часа да източваме вода от Горния извор за да имаме достъп до нея...
Помпата тежеше сигурно 30 килограма и за да я изкараме по тесния отвес измислихме да я сложим в един чувал - за да не скъсаме още кабелите при транспортирането. Ние с Хогана излязохме за да теглим, а Ставри да и помага като се закача. Изкарахме я навън и тя видя слънчевата светлина и много се зарадва ;).

след като изкарахме електрическата помпа

Бензиновата помпа си работеше без проблемно отвън и точно като отидохме да я видим - засмука въздух и я спряхме. Беше източила за 2 часа първия и втория сифон - пътя напред беше отворен. Беше обедно време вече и решиме първо да обядваме в кръчмата и после да действаме. Когато се върнахме се заехме да сменим кабела на електрическата помпа. Но някак си се улисахме в спорове за 2-фазния ток на Хогана ;) и стана около 4 часа. Тествахме електрическата помпа - работеше като нова. Обмислихме малко ситуацията и решихме да продължим в следващ ден като започнем от сутринта, защото сега просто нямаше да ни стигне времето. Наместихме цялата екипировка - беше тествана и подредена - и се прибрахме.

Върнахме се отново на 8 януари 2014 г. Бяхме преценили какво още ще ни трябва и минахме през Мал Мук да напазаруваме една тръба ф50 - 20м. Действахме доста бързо и към 11 часа, бензиновата помпа започна да вади вода.

През това време наместихме и електрическата помпа, снабдена с дълги маркучи. Пуснахме и нея в извора и за нула време всичко беше източено. Системата до момента работеше. Бяхме отново огладнели и решиме преди да влизаме да хапнем в кръчмата. Когато се върнахме бензиновата помпа започна да прави проблеми - първо не искаше да запали, след това скъсах шнура за палене и трябваше да й правим ремонт. Запали след час. Със Ставри се преоблякохме с неопрените - грееше готино слънце и беше топличко.

Първата част от плана беше да вкараме електрическата помпа във втория сифон, да я пуснем и да видим как се държи. След това, Ставри да мине сифона - да я намести в края на сифона - и после да издърпаме другата тръба на бензиновата помпа до 3-ия сифон. Помпата доста тежеше, но Ставри почти сам я вкара до 2-ия сифон.

Ставри премина сифона, беше източен наполовина, но ми се стори доста тесен за мойте размери. След 3 метра я постави и я тествахме. В този момент нещо започна да се мята във водата! Очевидно нещо живо - по едно време видях една голяма РИБА !!! Поне 20 см дълга - водата й свършваше и търсеше спасение. Решиме Ставри да я хване и пусне в 3-ия сифон... Беше голяма пъстърва!!! Ставри успешно я премести в 3-ия сифон.

Помпата работеше чудесно - за няколко минути махна почти цялата вода от сифона. Решиме направо да действаме с другата тръба. Ставри влезе навътре, аз му я подавах от 2-ия сифон, а Хогана отвън също. Ставри успя да вземе завоя с тръбата и метър по метър я набута доста навътре в 3-ия сифон. 2-ия сифон се пълнеше доста бързо, но поплавака на ел. помпата работеше безотказно. До мен в калта и водата беше муфата на кабела, която направи Хогана - но за щастие не светехме като крушки... Ставри се върна, мина през 2-ия сифон и заедно излязохме навън.

Пуснахме веднага бензиновата помпа с надеждата тя да заработи веднага и да изкара вода, с която малко да се изкъпем - но не стана. След 30-на минути решихме да се преоблечем - помпата все още не изкарваше вода. Явно при местенето на пълната помпа с маркуча, съединенията се бяха разместили и отнякъде смучеше въздух. Водата се показа едва след още 30-на минути, в които и баехме да тръгне. Започна да излиза кристално бистра и чиста вода от 3-ия сифон. Ставри каза, че вижда около 4м. вода напред в 3-ия сифон, но незнайно колко след това. След половин час източваната вода се размъти и помпата започне да смуче въздух - бяхме източили едва около 15-на кубика вода - значи сифона не беше голям!

Беше почнало да се свечерява и застудява, и идеята за обличането на мокрите и кални неопрени ни се струваше доста абсурдна. Но водата си течеше и сигурно вече затваряше 3-ия сифон. Трябваше да се действа. Преоблякохме се с калните неопрени и навътре! Ставри мина на спринт през сифон 2 и започна да оглежда електрическата помпа. Каза, че се е срутила много глина от страната на 3-ия сифон - попитах го да не е опасно глината изведнъж да се отприщи и всикчо да се напълни с вода за секунди - отговори че няма такава опасност. Докато си говорехме аз с краката напред започнах да минавам през 2-ия сифон - беше ми малко тясно - особено и с тези 2 маркуча вътре, но минах. Сега можеше да продължим напред. Видях че електрическата помпа е заровена в кал и едва ли много може да се разчита на нея. Ставри влезе по-напред и каза че 3-ия сифон е източен и напред има галерия! Каза че според него пъстървите са две! "Пътят на двете пъстърви"... Влезе по галерията 10-на метра напред и се върна да вземе камерата. Решихме - аз да остана на помпата и да контролирам източването на 2-ия сифон - още повече че поплавъка въобще не се виждаше в калта - но все пак даваше на контакт.

Ставри тръгна напред като снимаше с камерата и ми казваше какво има.

Аз виках, затънал до коленете в рядка кал, на Хогана отвън всяка минута да пуска помпата, която беше изцяло под калта, някъде в краката ми. Така във втория сифон винаги имаше достатъчно въздух за да може да викна на Ставри, ако се наложи и по най-бързия начин да се изнесем от там. Този 2-ри сифон се пълнеше доста бързо от притока който идваше в 1-ия сифон от запад...

След 10-на метра напред по галерията - виждах ги от там където стоях - Ставри каза че има тесняк и след него се вижда зала на горно ниво. Каза че разкопава тесняка и минава напред. Минаха няколко минути - С Хогана си играехме на пусни тока - спри тока. Имаше едно щастливо обстоятелство, което помогна помпата да не спре. Когато Хогана спреше тока - по тръбата се връщаше водата под налягане от целия маркуч, която разбиваше калта и отваряше дупки, през които пък - когато пуснехме помпата смучехме кална вода... Ставри извика, че е влязаъл в заличката - около 7м. дълга, 3-4 широка и 1.5м. висока. Извика, че на края й има нов сифон! Каза че отстрани вижда да прозира въздух над водата. Каза, че ще снима под водата с камерата.

В този момент викнах на Хогана да пуска тока - никакъв ефект. Викнах пак - каза, че е пуснал тока. Изкрещях на Ставри, че не работиме и да се връща. Започнах трескаво да ровя в рядката кал за да поместя загубения поплавък и явно се получи - помпата заработи и източи водата за минута. Казах на Ставри, че няма проблем - но той вече беше огледал и заснел всикчо и се връщаше назад. Когато стигна до мен вече бях малко по-спокоен. Решихме да изляза през 2-ия сифон, а той да извади помпата от калта и да я наместим на по-добро място - там където се намираше, скоро щеше да е под метър кал... Излязох бързо през 2-ия сифон и се обърнах да помагам на Ставри.

Нямаше много какво да направя на 3 метра от него... Доста мъчно Ставри успя да извади едната страна на помпата, другата опита но не стана. Опита с маркуча да дърпа, тя леко се помести и със сетни сили успя да я извади от тинята. В този момент, обаче гофрирания маркуч от дърпането се сцепи и започна да пръска вода навсякъде.

Очевидно беше че с този маркуч помпата там нямаше място и веднага решиме да я извадим на повърхноста. Хогана помагаше с дърпането отвън на маркуча, аз правех същото, а Ставри я буташе отзад. Хванах я най-сетне от моята страна и я извадих от 2-ия сифон, Ставри го премина и тръгнахме да излизаме. Кабели, маркучи и една огромна глинена буца - помпа, излизаха заедно с нас от извора.

На входа се смяхме по детски - кални по детски и щастливи по детски - едни кални маркучи и "прахосмукачката", двама доста кални младежи и Хогана. Мокро, студ и звезди ;). Успяхме - пещерата при Долния извор на с. Боснек беше вече около 50м. дълга, а напред неизвестноста се криеше зад 4-ия сифон.

неизвестната галерия в 4-ия сифон!

В този момент дойде Али с джипа и започнахме да се преобличаме и да оправяме панаира. Беше към 8 часа вечерта. Със свежи сили, Али и Хогана прибраха почти всичко... Натоварихме се по колите, ние се отбихме на чешмата за малко. Когато отидохме до фермата - Али беше разтоварил всичко сам...