Преговор

Изминаха точно 6 години от последната ни офанзива по проникването в Горния извор на с. Боснек. Тогава успяхме много трудно да проникнем в една нова, голяма и много перспективна пещера, в която за да влезем се налагаше да източваме около 500 м3 вода на около 40 м от входа на пещерата. Тези 40 метра обаче също бяха потопени напълно във вода и когато изсмуквахме водата – условно разделихме отделните части на „езера“, според това как се обособяват в процеса на източване на водата. Всъщност, онова което източвахме се оказа, че не са езера, а постоянна подземна река и когато помпите спираха нивото на водата бързо се покачваше, което създаваше постоянен риск, ако искаме да проникнем по-навътре.

За онези, които се чудят какво пък е толко е интересното на тези извори ще направя едно допълнение. През двата извора излизат  водите, които протичат в пещерата Духлата (над 18 км дължина) – най-дългата пещера в България. В известните части на пещерата протичат 7 реки като всички те се вливат в основната река в пещерата – Голямата река. При измервания на дебитите на Голямата река и изворите при селото се оказва че има голяма разлика между тях – дебита на изворите е няколко пъти повече от дебита на подземните реки сумарно, протичащи в пещерата Духлата. Това означава наличието на други големи неизвестни подземни реки и респективно пещерни галерии. Т.е. между крайната точка на Голямата река в пещерата Духлата и изворите, съществува голям подземен колектор, в който известните части на  пещерата Духлата се оказват само страничен приток. Именно за да проникнем в тези големи нови пещерни галерии изследваме изворите при с. Боснек.

След като източихме и проникнахме зад 2-то езеро, тогава, открихме висока зала, където поставихме пипс на тавана, и го засякохме на повърхността на около 4.8м. дълбочина. За няколко месеца прокопахме на това място нов вход – „Новият вход“ – и влязохме директно по сух път директно над 3-то езеро. При източено състояние на водата от двете езера, отдолу, прекарахме около 40м. дълга тръба ф 63 директно в 3-тото езеро и на края на тръбата закачихме мощна електрическа потопяема помпа, която захранвахме с ток през Новият вход.

След редица оптимизации по процеса на източване на вода, най-сетне с помощта на няколко помпи, работещи заедно успяхме след не малко усилия да източим 3-тото езеро, което се оказа около 30м. дълго и средно - 2-3м. широко/1.5-2м дълбоко, с постоянен приток от няколко подземни реки…

Оказа се, че напред веднага следва 4-то езеро, което представлява широка около 3-4 метра фурна висока едва 50-70 сантиметра, пълна с вода и неизвестно колко дълга.

Единственият вариант беше да източваме цялата вода от най-ниското място в 3-тото езеро заради голямата дължина вече на маркучите (наложихме допълнителна 20м гофрирана тръба за тръбата ф63, за да може да боравим лесно и бързо с нея), а и поради редица други факти – например захранването на ел. помпата и възможността да боравим с нея, ако нивото на водата бързо се покачи…
Така се породи идеята да пуснем колкото можем  вода от 4-то езеро в 3-то и оттам да изпомпваме.   Получи се и успяхме да свалим нивото в 4-то езеро до половината и да проникнем доста рисковано напред.

Оказа се че 4-то езеро е дълго почти 40 метра и след него има тесняк, който разкопахме и попаднахме в суха зала, на няколко метра по-високо ниво, откъдето след 10-на метра напред достигнахме до ново широко и дълбоко езеро – 5-то езеро. Проникването беше изключително рисковано, защото при спиране на помпата всичко назад на 60-70м се запълваше с вода много бързо…

Естествено решихме да ползваме същата схема за източване като при 4-то езеро и при последното проникване, Тони и Ставри отидоха до 5-то езеро и започнаха на порции да пускат вода от него. Аз седях на 4-то езеро, а Калин на помпата в 3-то… При втория опит обаче, пуснаха повече вода и точно в този момент помпата, на 60м назад в 3-то езеро, отказа и всичко започна изключително бързо да се пълни с вода. В рамките на няколко минути нивото се покачи почти до тавана и точно преди да загубим въздушна връзка с Тони и Ставри – на около 60 м от нас, помпата отново тръгна…

Когато източихме водата те се върнаха невредими при нас, но тази ситуация ни показа, че ако искаме да работим на 5-то езеро трябва да сменим постановката и средствата за проникване.

Интересно ново развитие се получи, защото точно в началото на 4-то езеро, отдясно на по-високо ниво се вливаше малко поточе в основния колектор в който прониквахме и там имаше тясна кална галериика, в която първо влезе Тони, около 30 метра и каза че завършва напълно с блокаж.

При последното проникване, след екшъна на 5-то езеро, за разпускане на напрежението отидох да погледна тази галерия и на края й разкопах блокажа от надвиснали камъни. Можах да видя че напред следва черна галерия около 2х2м откъдето се усещаше въздушно течение. Пътят напред беше блокиран от един голям надвиснал камък и Ставри който влезе след мен, потвърди че е доста опасно за проникване.

С това завърши тогава, честно мога да кажа, епопеята по проникването  в Горния извор и в следващите години с нетърпение очаквахме голямо маловодие, за да продължим изследването. Това не се случи, а на нас ни трябваха наистина специални условия, за да може да изпреварим с изпомпване дебита на подземната река, която пълнеше езерата…

А за Долният извор – може да прочетете на сайта ;).

Аклиматизацията

Както знаете за всяка високо-планинска експедиция е нужна аклиматизация – така и при нас – за да почнем отново да действаме в Горния извор беше нужно време за подготовка и отчитане на редица фактори.

В началото на м. ноември 2017 г. наблюдавахме, че е настъпило сериозно маловодие в района и решението за действия дойде почти мигновено. На 4 ноември се събрахме една стабилна група, заедно със Ставри, Киро, Дарко, Пешката и семейството му и започнахме подготовката по източването на Горния извор. Пешо ни докара една по-мощна помпа от нашата и вече арсенала ни от помпи нарасна. След като минахме през МалМук за части, към обяд стигнахме до обекта и започнахме да инсталираме помпата. Смятахме да пробваме директно да я пуснем и да се опитаме да дърпаме вода директно от почти 50 метра смукател… Разбира се това не се получи, както можеше и лесно да се предположи…

Следващата стъпка беше все пак да проверим какво се случва вътре при смукателя, и Ставри и Дарко влязоха през Новия вход. Провериха и казаха, че всичко е под вода – така че смученето на въздух в смукателя идваше от другаде…
Опитахме още малко директно да дърпаме вода (рядко ни се беше получавало в миналото), но не стана.

Следващата стандартна процедура при това положение беше да сложим електрическата помпа накрая на смукателя, да подкачим вода с нея и после да оставим цялата система на външната помпа. Отново – като най-фини в групата – с това се заеха Ставри и Дарко. Вкараха ел. помпата и кабела вътре, включиха цялата система и излязоха навън след като пробвахме, че помпата работи и изхвърля вода навън.

Вече почти се беше стъмнило и решихме да се прибираме по-рано, за да може на следващия ден да дойдем от сутринта и да действаме.
 

На следващия ден, 5 ноември, групата беше малко по-голяма – Киро, Дарко, Хогана, Дани, Ставри, Алекс и аз…

Започнахме от рано сутринта, но още в началото електрическата помпа започна да прави колизии и да прекъсва. Генератора за ток ни беше отличен, но явно някъде по трасето се случваха проблеми и това наложи смяна на целия кабел с доста по-дебел. Али ни даде 2 такива кабела от фермата и Дарко влезе през Новия вход и смени кабелите. Сега вътрешната помпа работеше много по-добре.
Водата започна да излиза и с това се наложи отново да прекопаем дерето след извора – задача в която се отличиха отново Дарко и Хогана. През това време ние с Киро и Ставри се мъчехме на направи-си-сам хубави скоби за смукателя на външната помпа, както и уплътнявахме с дък-тейп тръбите и съединенията…

По едно време закачихме външната помпа, пуснахме вътрешната за малко и когато водата дойде – оставихме системата само на външната помпа. Смучеше добре – не на пълен капацитет, защото при тази дължина и head и диаметър на маркуч, нямаше как – но поне едно 30 м3/час излизаше…

Беше станало вече обяд и седнахме да хапнем. След 5 часа, Дарко се преоблече и отново влезе в Новият вход, за да провери нивото на водата. Веднага след това излезе и започна да описва какво сме източили в 3-то езеро. За сумарно 7-8 часа точене на вода бяхме успели да намалим водата едва с 50 см. По описанието му знаех, че сме много назад с времето… Вероятно за да проникнем в 3-тото езеро ни трябваха още поне 10-12 часа – време което нямахме в този момент.

Решихме да спираме операцията и я кръстихме подготвителна – сега всичко ни беше наред – наместено и работеше – и при добър стратегически план имахме шансове за успех. Погледнах прогнозата за времето – даваха валежи от средата на седмицата до края – но слаби. Можеше и да имаме късмет и да случим на време без дъжд.

От преди 6 години имахме много информация как бяхме успели да източим тези езера (подземна река) и сега тази информация щеше да ни е от голяма полза, вместо отново да я откриваме. Този подготвителен ден показа точно това. Най-важното беше да започнем да точим вода и да не спираме, и да имаме десетки часове пред нас. Всяко спиране на системата за източване ни костваше много допълнително време за източване… По предишни данни знаехме, че с две помпи които в началото работят заедно имаме шансове да източим водата до 4-тото езеро за около 15 часа…

Прочетете какво се случи след няколко дена в следващия материал: Проникването …