Навън нещо вали пролетен дъжд през декември и вече 2 дена разписвам в нет-а за последните истории и то не за друго ами просто на последния обект не мога да копая на дъното все още и трябва да съм отвън, а пък човека дето е вътре накрая (само Ставри може да е) също го облива дъжда дето вали... Е нека да разкажа и за този нов офис... Напоследък е тръгнало доста да разширяваме дейноста - нови клонове, нови офиси откриваме и т.н.

Отвора (вече пещера хахаха) за който ще стане дума се намира също в зоната между Екстрем и ППД, като е доста по-близо до ППД. Открихме го през 1996-а година, пролетта, рано сутринта преди проникване в ППД - огледахме добре голяма част от хълма, защото условията бяха изключително подходящи - всичко беше покрито с дебел скреж-слана и там където имаще нови входове чернееха петна по 2-3 метра в диаметър. Само беше нужно да ги обиколим и отбележим. В този ден намерихме и дупчицата, която след това през пролетта се превърна във "Входа на Курсистите" - новия вход на ППД.
Този отвор представляваше 5см тясна пукнатина, която странно вървеше нагоре по хълма, но от която излизаше силно топло течение. Близоста до ППД е относителна, защото ППД се развива в началото главно надолу и на запад, а на изток има само една голяма зала, след 1-ва стълба която в тази посока завършва с блокаж (залата представлява голяма и широка галерия), а нагоре в нея има комини който са задръстени с камъни. Все пак тази зала трудно би се оказала под нас от този вход, защото е далече.
По-скоро този вход е част от системата на Хвърчилото и тясната пукнатина отляво на него на около 20-на метра, където свири въздух през една много тясна цепка (б.а. едно от студените копанета беше на това място с Жалов през 97-а на -10 градуса и снеговалеж ако се сеща...).
По онова време за около 2-3 дена разчистихме около пукнатината и по всичко си пролича че вероятно въздуха минава по много странен начин и излиза през това тясно място. Започнахме още тогава да копаем под нея на около метър, където се разкри тотално зарита тясна пукнатина надолу. Проследявайки я и предполагайки направихме на 2 метра наляво от цепката малка дупка и в основната скала се появи отвор откъдето се усещаше много хубаво течение. 1998-а година с Ники Рашев последно копахме на това място, като направо го отписахме като много трудно - навсякъде основна скала и в нея една малка дупка слизаща метър-два надолу.
И така октомври месец при една обиколка на хълма отново отидох до тази дупка и като се замислих... с Чанторото поне можеше да погледнем малко по-надолу какво става... Речено-сторено.
Копачите - Ставри, Калин, Митака и аз... Започнахме да разчистваме и след 2 дена се оказа че това не е дупка в основна скала, а по скоро дупка между много големи камъни нападали и споени в една доста широка 1-1.5 метра вертикална пукнатина, която в горната си част излиза на цепката която ни подсказа за този вход. Веднага ни стана ясно че това е много интересно и с чанторото започнахме да разглобяваме и изнасяме камъните навън. Големите камъни заседнали в пукнатина предполага че са задържали да не влизат вътре чакъл и пръст - както се и оказа, след първите няколко извадени отдолу нявсякъде започнаха да зеят дупки.

Така стигнахме на 2 метра по-надолу, където започваха 2 много големи ребра, очевидно откъснати от основната скала, които потъваха надолу, а между тях и напред се виждаше че широката пукнатина не е запушена и че следва вероятно галерия.
Огледахме добре ребрата и решихме да махаме това отдясно - другото поддържаше около 3м слой с камъни и пръст над главите ни.

 ...

 ...

...

Още един ден сериозно копаене със Ставри и реброто на полoвина го нямаше.

Заедно с Митака, Калин и Ставри продължихме напред и те бяха много обандеждени защото напред, след около метър и нещо видяха през един тесен процеп - галерия около 5м дълга и 2-3 висока.

На следващия ден заедно със Ставри вече стягахме каски и карабидки и въжета, но като отидох и видях че не ни чака метър копаене а поне 2 и то в скала, разбрах че има време. Още повече че набутвайки се докрай в цепката видях и колко е голяма галерията - така беше както казваха, само че не беше никак широка. Все пак решихме да разширим и да погледнем по-добре. Този ден успяхме да стигнем до отвора през който гледахме. Наистина имаше висока около 3-4 метра галерия - напред около 5-6 метра, тясна диаклаза, която в най-долната си част е широка толкова че някой по-слаб да може да мине. Ясно се виждаше че пода е натечен и посредата се оформя една много малка дупка откъдето вероятно има нещо надолу.

На следващия ден продължихме да разширяваме защото иначе не можеше да се работи на входния отвор на галерията. Бяхме със Ставри и Митака. Накрая на деня, Митко бутна един камък надолу в галерията и каза че вече може да се мине - навън валеше силен дъжд и беше тъмно. Прибрахме се - бяхме доста уморени.

На следващото копане заедно с Калин и Ставри - се наложи още почти цял ден да разширяваме за да може Ставри най-накрая да се промъкне.

Интересното беше че малката дупчица където очевидно имаше нещо сега, след 2 дена дъждовни се беше отворила сама настрани около половин метър. Явно материала някъде отиваше. Новия проблем беше това че там където беше наи-широката част на галерията сега бяхме бутнали 2 големи камъка и първата задача беше да ги махнем от там. Ставри влезе странично в пукнатината като почти се заклещи - мина напред около 3-4 метра, но е толко тясно че лежеше само странично в пукнатината. След което в това изключително неудобно положение, с бормашината проби дупка в първия камък, почисти я, зареди с 2 капси и излезе навън. Аз се намъкнах до входа на галерията, по една случйност нацелих дупката с чанторото на метър и нещо напред и с опънати 2 ръце в тесняка - бам и разцепихме камъка. След това пак Ставри влезе и 3-те големи парчета от камъка бяха последователно и незнам как сложени от него в кофата -> Калин -> и аз ги издърпах отвън. Следваше втория камък. Ставри се набута до края докъдето можеше след което успя да претърколи камъка, отново в кофата и навън - но всичко това не стана веднага - см по см.

Помислихме малко и решихме че за да видим какво има по-натам ще трябва да свалим нивото на пръста/камъните в пукнатината преди низходящата дупка в блокажа. Ставри пак влезе и започна с една ръка да пълни кофа след кофа, слязохме около половин метър. Доколкото можеше да се види вероятно надолу имаше нещо и с доста голям късмет и разчистване в тясната диаклаза може и да разберем какво е то. Калин пробва също да влезе в галерията но не успя - само Ставри в началото ще трябва да покопае там, а ние да вадим кофите.

И така стигаме до днес и май отиваме натам със Ставри и с Меги... Да покопахме със Ставри няколко часа, и решихме да се обадим на Деси, която следващия път да погледне какво има на дъното - засега глаерията леко се разширява и има скосяване, т.е. отваря в нещо което не може да видим. Деси ще може да легне долу и да погледне - ако не ще ползваме камера.

На тръгване заваля дъжд. Не знаехме че същата вечер група начело с Чичев ще влезе в пещерата Духлата и ще бъдат затапени от придошлите води, а ние със Ставри ще станем участници в най-сериозната спасителна спелео акция у нас... Към спасителната акция