След проучвателното източване на вода от Попов извор, бяхме вече направили план и само няколко дни след това, започнахме да го реализираме. Прогнозата на времето беше на наша страна и в идващите няколко дни се очертаваше топло време без никакви валежи.

На 29 октомври 2019 г., заедно с Киро и Сашо Дунчев отидохме на Боснек и започнахме да товарим джипа с екипировката. Бяхме решили твърдо да точим вода, докато не я източим. Роската активно помагаше на операцията и скоро всички се оказахме пред извора.

Започнахме разтоварване на всичко, сглобяване на маркучите към помпите, опъване на кабели за генератора, маркучи и т.н. Скоро бяхме готови и към 12:30 часа започнахме точенето. Пуснахме 2-те потопяеми помпи за начало и докато те точеха в системата завързахме и още една бензинова помпа с дебит от около 50м3. Имахме и една тръба, която бяхме прекарали по която чисто гравитачно водата се изтичаше 30 метра по-надолу…

Водата падаше сравнително бавно, но все пак по-бързо от колкото на проучвателното източване. Два часа по-късно вече всичко работеше както трябваше – бяхме изнесли маркучите по-надолу, защото подозирахме че чакъла може да връща обратно от източената вода.

Към 19 часа бяхме вече свалили нивото с около половин метър, което беше доста обнадеждаващо. Решихме с Киро да идем до фермата за почивка.

Така и направихме. Във фермата беше топло и както винаги много уютно. Истински перфектен базов лагер за подобни експедиции.

Върнахме се на извора към 21:30 часа. Източването продължаваше с добра скорост. Този път Киро трябваше доста да се понамокри, защото сложи помпите доста напред. Те потънаха на около половин метър и знаехме, че ако така оставим системата за през нощта – всичко ще е наред. Заредихме с бензин генератора и тръгнахме към София – имахме нужда от сериозна почивка. Рано сутринта към 5 часа Ставри щеше да дойде да изконтролира източването, а ние малко по-късно към 8. Такъв беше плана.

Наспахме се добре и с Киро бяхме обратно на извора в 8 часа сутринта. Ставри беше пристигнал доста преди нас, заредил с бензин генератора и оправил помпите. Движехме се добре и по план. През нощта бяхме свалили около още 40 см.

Точенето продължихме само с 2-те потопяеми помпи, бензиновата беше вече близо и се опасявахме част от изгорелите отровни газове да не бъдат всмукнати от вече отворената пещера навътре. Решихме да преместим бензиновата помпа на 30 метра по-надолу и да я захраним с един маркуч фи63. Но поради дължината и други фактори не можехме да подкачим вода. Това се лекуваше по добре известния начин и го направихме. Извадихме една от потопяемите помпи, махнахме и маркуча, потопихме я и поднесохме тръбата към бензиновата помпа отвън. Мигновено напълнихме маркуча, след което външната помпа започна да точи прилично, а ние върнахме потопяемата обратно във водата с нейния си маркуч.

Скоро обаче забелязахме, че бензиновата помпа изпомпва все по-малко вода и се наложи с Киро да поговорим малко на газта…

Към 11 часа напред вече се появи малко въздух, а към обяд дори можеше да се погледне напред. Киро се набута и каза, че се виждат 7-8 метра, но все още имаше много вода.

Към обяд за подкрепление пристигнаха Пепи и братовчед му Никола. Пепи беше донесъл 20-на кюфтета и Ставри и Киро отидоха до селото да вземат скара, бири и други провизии. Като се върнаха Ставри изтича за бензин до Диканите, а другите се заеха с приготвянето на обяда.

Бяхме стигнали до ниво на водата, при което източването ставаше по-бавно, въпреки работата на трите помпи. Киро отново се намокри за да премести помпите по-навътре и каза, че все пак нивото спада. Само трябваше търпение.

Отидохме да обядваме на слънчевата поляна под звука на генератора, който бяхме изнесли на 30 метра встрани от извора, защото усетихме миризмата на изгорелите газове точно на входа на извора. Явно имаше циркулация на въздух.

След като се наобядвахме махнахме бензиновата помпа от системата, защото вече работеше неефективно – разстоянието и дълбочината бяха вече значителни за нейните характеристики. Трябваше много точно да се преценяват ресурсите и най-вече трябваше да поддържаме непрестанната работа на цялата система.

Пепи трябваше да закара Никола на летището и те си тръгнаха към 16 часа. С другата банда – Киро и Ставри - останахме да светим на системата да работи.

Когато се стъмни, Киро отново се намокри за да сложи помпите по-навътре и се набута почти в галерията – каза че вижда 10-на метра напред и че според него може да погледнем какво има. Все още обаче имаше вода, бяхме доста изморени и решихме да оставим помпите за през нощта и със свежи сили да проникнем на сутринта.

Отново отидохме до фермата за малка почивка, върнахме се пак към 21:30, заредихме помпите напред, наляхме гориво в генератора и се върнахме до София малко да се наспим.

На сутринта рано-рано заедно със Ставри и Киро се върнахме на извора и какво да видим – генератора не работеше, вероятно от 1-2 часа. Но извора се беше напълнил до нивото от миналата сутрин! Направо изглеждаше съкрушително и необяснимо – как така за повече от 42 часа източвахме вода със среден дебит около 50м3 на час (източени около 2000м3) и как само за 2 часа максимум около 1000м3 вода бяха напълнили всичко пред нас??? Изглеждаше пълен абсурд, но знаехме, че ако искаме да стигнем нивото от вечерта ще ни трябват едни поне 12 часа още точене… след това евентуално проникване и … усещахме че нямаме сили и ресурси за това. Абсурдът как за 2 часа отнякъде са дошли 1000 м3 вода не ни даваше мира … и как така при такъв приток успявахме да източваме все пак водата с дебит едва 50м3 на час…??? Факт, който показваше много неща, включително и това, че там отзад имаше прекалено много вода дори и в това маловодие, и най-вече, че ако нещо от системата спреше – много бързо всичко се запълваше с вода и мечтания прозорец с въздух можеше да се окаже твърде кратък за проникване, както и прекалено опасен.

Спомних си добре, че същото запълване с вода ни се беше случвало вече на Горния извор на с. Боснек, където точехме с денонощия вода, прониквахме и когато се връщахме на следващия ден, едва след няколко часа, цялата вода се беше ненадейно възстановила до старите си нива… Очевидно карстовите масиви в района акумулираха огромни количества вода, за които дори и не предполагахме.

Решението да прекъснем операцията по източването на Попов извор беше ясно. Взехме го мигновено само при гледката на нивото на водата.

Започнахме да прибираме цялата техника и скоро натрупахме всичко на поляната пред извора. Роската дойде с джипа да натоварим всичко.

Въпреки че тази операция беше неуспешна се научихме на много детайли и разбира се е ясно, че не можеше да спим нормално след случилото се. Трябваше да се върнем час по-скоро, защото онова там напред, неизвестното, ни привличаше като магнит и предизвикваше нашето въображение. Не ни даваше мира и разгадаването на скоростта на запълване с вода на  галерията. Изучихме всичко отново за ефекта на Бернули и други детайли от хидродинамиката, направихме схеми, чертежи и модели, но колкото и да премисляхме тази загадка, нямаше как да разберем отговорът й, защото той се криеше вътре в самата пещера.

Разбира се, върнахме се след няколко дни. И да, успяхме да проникнем в пещерата след нова екстремна експедиция, за което ще научите в следващата част.

Картираме с Киро и Пепи в пещерата на Попов извор, 06.11.2019 г.