Всичко на Горния извор беше подготвено от миналата седмица и на 10  ноември, петък отидохме с Киро до Елин Пелин да вземем още една по-мощна водна помпа. Оказа се че е като нашите,  но все пак малко по-мощна и надеждна… На следващият ден решихме от много рано сутринта да започнем действия по източването на езерата в Горния извор и проникване.

Планът беше следният:

Целта на проникването беше да проникнем и проучим какво има зад срутването в галерията тръгваща от началото на 4-то езеро вдясно (приток към колектора в който проникваме). Последният път заедно със Ставри там видяхме зееща чернееща дупка 2х2 м откъдето се усещаше свеж въздух. Колкото и да пресмятах през годините – най-вероятно този приток в колектора идваше от реката в пещерата Академик, защото съвпадаше и като посока и като дебит. Като единствено продължение по „сухо“ за момента – трябваше да го проверим със сигурност. Онова което ни притесняваше беше стабилността на блокажа, който трябваше да разкопаем, за да проникнем и камъка който седеше заклещен във вертикалния тесняк, откъдето трябваше да мине пътят ни… Години наред обмислях това препятствие и все пак разбирах, че колкото и да го мисля – трябва на място…

В 4.15 сутринта на 11 ноември взех Киро и Дарко и тръгнахме към Боснек. С другата кола бяха Пепи и Лъчо (син на Ели и Вальо от клуба). Навън леко валеше дъжд и се молех да не е проливен дъжд на Боснек, защото ако водата започваше да приижда в масива – източването щеше да е невъзможно…

Стигнахме на фермата, натоварихме помпи и генератор, кабели и всичко необходимо и към 5.10 сутринта помпата вече беше пусната и точенето на вода започна. Дарко и Лъчо няколко пъти влязоха през Горния вход, за да проверят как е нивото – спадаше постепенно с бавни темпове. Планът беше – ако успеем за 10-15 часа да свалим нивото на „езерата“ - да проникнем и изследваме дясното разклонение, намиращо се в началото на 4-тото езеро.

Минаха няколко часа, в които оптимизирахме процеса по източването. Съмна се, постепенно селото се събуждаше…

По някое време се появи Алекс, след това Ставри. Към обяд дойде и Явор… Групата събираше сили. Дарко и Лъчо влизаха редовно през няколко часа, за да поставят края на маркуча (за него беше закачена електрическата помпа) напред в 3-тото езеро… Нивото спадаше много бавно. Решихме да увеличим дебита и пуснахме двете помпи да работят заедно… Към обед решихме да сравним дебитите на вътрешната и на външната помпа и също – ако работят едновременно. Установихме, че най-вероятно заради достигнатата дълбочина и съпротивление на флуида в тръбите, електрическата помпа вадеше по-добър дебит от бензиновата… както и че когато работят двете помпи едновременно, дебитът вече е почти колкото само на електрическата… С това наблюдение спряхме бензиновата помпа, Дарко и Лъчо отново влязоха в Горния вход и сложиха помпата на дълбоко, и поръчахме обяда…

Водата се точеше непрекъснато, а нивото на 3-тото езеро все така спадаше бавно – така премина целият следобед.

Вече беше почнало да се стъмва, когато Дарко влезе и каза по радиостанцията, че вече се вижда фурната на края на 3-тото езеро и има 40 см въздух над водата. Това беше знак, че трябваше да влизаме. Разпределихме ролите – отвън на бензиновите помпи – Явор и Лъчо, Киро и Алекс на генератора, ние с Дарко и Пепи влизаме да доточим 3-тото езеро и когато това стане готово – в ударната група идва Ставри. Заедно с него се опитваме да проникнем в галерията в началото на 4-тото езеро – Пепи и Дарко седят и оправят помпата да точи непрекъснато в 3-тото езеро. Всички снабдени с радиостанции – отвън 4, вътре 4… и така започнахме.

Само че 6 години не бях влизал в Горният вход… първо влезе Дарко, който вероятно този ден това му беше за 20-и път… Бях участвал собственоръчно в откриването и изкопаването на този вход и познавах всеки сантиметър от него – след 6 метра отвес от началото се влизаше в един вертикален тесняк за около 4 метра, в който едно време минавах абсолютно точно по тениска… Преди седмица Киро сподели, че му е било много трудно и едвам излезе от това място… а аз бях едни 20 килограма по-тежък… Стигнах до тесняка и веднага разбрах, че няма да мога да го премина – все пак това осъзнаване и то в посоката надолу трябваше веднага да ми каже, че дори и да се набутам – нагоре няма да успея… Напъхах се още малко… тясно. Но пък трябваше да вляза – познавах мястото по-добре от всеки друг вътре – и трябваше да продължа. Така започнах бавно и внимателно – без излишен екшън. Влизане 10 сантиметра – после обратно. За да свикна… за да се слея със стените и да изтека покрай тях… Лека полека се набутах – без никакъв проблем, без издишване – което означаваше, че преминаването беше по-скоро въпрос на техника отколкото на физическо ограничение. Може би се бавих 20-на минути – сега вече отново бях научил всички извивки на това място – много важно – защото по същия път, със същите движения трябваше да изляза…

Пепи влезе за 2 минути и всички слязохме долу на 3-тото езеро. Мислех първо да го погледна докъде е стигнало и после да се преобличам с неопрена за проникване…

Поглеждайки напред в 3-тото езеро разбрах, че ще ни е нужно още време… Помпата почти беше във въздуха и се налагаше да я преместим по-напред. Можех и аз да го направя, но в момента който я преместих тя започна да се мъчи и спря. По радиостанцията Киро каза, че е паднал бушона на генератора… От този момент нататък помпата започна да прави всякакви проблеми. Или нещо беше влязло в нея – или някъде по 50 метра дългия маркуч до повърхността калта и глината правеха съпротивление… По едно време помпата отново тръгна и като чухме по станцията, че харчи едва 1.5 KW от генератора, и  се успокоихме.

Седяхме с Пепи и Дарко в ниския кален коридор и гледахме с нетърпение маркерите за нивото на водата.

Спадаше много бавно – знаех защо – в момента източвахме и цялото 4-то езеро – от което беше останало приблизително около 80 м3 вода…

След час се наложи пак да преместим помпата – отново същите колизии и около 20-на минути време, за да я направим да работи както трябва… Заслугите по мокренето бяха на Дарко…

Така без да разберем минаха 4 часа… Дарко, защото беше с неопрен вече беше сложил помпата на мястото в 3-тото езеро от преди 6 години. Вече можеше да се премине напред и да се стигне до 4-тото езеро. Знаех обаче, че за да имаме резерв от време, ако нещо станеше с помпите, трябваше влезнем до 4-тото езеро и от там да подаваме вода в 3-тото – за изсмукване – още поне час-два…

Усетих умората върху себе си. Все още не бях се облякъл с неопрена и бях напълно мокър. На Пепи и Дарко също им беше студено, въпреки че по нищо не се издаваха. Работехме вече от 18 часа – без прекъсване… Отвън вече беше тъмно и студено.. към 22 часа вечерта.

Трябваше да вземем решение как да продължим. Свързахме се по станциите и попитахме за настроението отвън. Отвън бяха на кантар – и на тях не им беше лесно…Трябваше да направим трезва преценка.

Вече почти 18 часа източвахме вода и бяхме будни, и действахме. Всички бяха уморени. Онова което ни предстоеше напред изискваше още поне 5-6 часа сериозни действия, при които всички трябваше да са на място и да реагират адекватно. Можеше да се насилим, но това щеше да доведе до рискове неминуемо. Все пак и не знаехме какво се беше променило през последните 6 години след 4-тото езеро…

Предложих на обсъждане по станцията няколко варианта, но беше ясно че всичко клони към спиране. Решихме единодушно да спираме и да излизаме. Имахме нужда от почивка и щяхме да продължим на сутринта. Решихме, че по-добре бавно, търпеливо и професионално, отколкото набързо и недогледано…

Наместихме помпата на много хубаво място и тествахме как работи. След което започнахме с Дарко и Пепи да излизаме… Не възлагах големи надежди за продължението сутринта – знаех че преди 6 години за около 8 часа цялата вода се беше върнала в езерата напълно…

Излязохме навън, (на излизане почти гол ми се получи да мина през тесняка) и започна прибирането на цялата екипировка. Беше станало почти 1 часа през нощта, когато си тръгнахме от Боснек – разбира се с нов план за продължение – а именно – на сутринта Киро и Ставри да дойдат рано и просто да пуснат помпата. Ние да се наспим и към обяд, ако източването върви по план, да се явим на обекта.

Събудих се към 10 сутринта и първата работа беше да звънна на Киро. Преди час бяха пуснали със Ставри помпата и добрите новини бяха, че 1-то и 2-то езеро изобщо не се бяха напълнили, това означаваше, че водата много бавно се качваше – идеално обстоятелство за продължение.

Към обяд минах през Дарко и след малко бяхме вече на Боснек. Тук Ставри, Киро и Сашко ни чакаха, и Явор се появи по едно време.

Изпратихме съгледвач към 15 часа следобед – Дарко – да видим как е нивото и след като провери – по станцията каза, че сме стигнали нивото до което бяхме стигнали през нощта. Това бяха чудесни новини – имахме шанс за успех – бяхме отпочинали и имахме сили за часове напред работа… Сметнахме, че за 8 часа през нощта в които не сме точили вода в 3-то и 4-то езеро бяха дошли около 80 кубика вода… (т.е. подхранването с вода при това пълно маловодие в Горния извор възлизаше на около 2.5 – 3 л/с – изключително добро обстоятелство!)

Започнахме бавно и мудно да се стягаме за проникването. По натоварването на помпата на генератора и малкия дебит разбирахме, че помпата вече е почти на сухо.

Към 17.30 часа започнахме да влизаме. Групата за навътре беше Ставри, Дарко и аз. Отвън – Киро, Алекс, Явор и Миро.

След тесняка се преоблякох с неопрен и всичко необходимо и слязох при Ставри и Дарко.

Фурната на 3-тото езеро беше почти отворена. Влязох напред лазейки около 15-на метра и стигнах до началото на 4-тото езеро. Тук с Тони и Ставри преди 6 години бяхме изкопали една траншея дълга около 2 метра в глината, за да пуснем водата от 4-то езеро в 3-тото, за да може да я източим. Траншеята си седеше! Леко позасипана, но работеща. Нивото в 4-тото езеро обаче ми се стори леко високо.

Започнах да разкопавам траншеята и повече вода потече към 3-тото езеро. Дарко и Ставри бяха отзад на помпата, но по звука и аз познавах, че точим добре. Казах им да ми кажат ако нивото започне бързо да се вдига – пред мен все пак се изливаше доста вода в траншеята…

По едно време помпата пак се задръсти и спря. За нула време зад мен 3-тото езеро започна да се пълни, и бързо излязох почти до помпата… Отвън казаха по станцията, че бушона на генератора е паднал и пак помпата започна да прави мизерии. Опитвахме какви ли не начини, но не искаше да завърти. Изкарвахме я на сухо поне 10-на пъти (цялата вода от 50м маркуч се изливаше при нас…), но не и не. Разбрах че с кабелите които влизат в нея има проблем и внимателно постигнах някакво равновесие за работа. Дарко ми подаде една голяма плоча, която поставих в изкопаната дупка под водата, и върху нея сложих помпата – така нямаше да засмуква поне гъста кал и да прави колизии… Така след около час мъки – най-сетне помпата заработи стабилно – само не трябваше да я докосваме…

Дарко дойде с мен да види 4-тото езеро и покопа сериозно в разширяването на траншеята. Сега доста вода се изливаше от 4-тото езеро и помпата зад нас едвам смогваше да я изпомпва.

Така може би изчакахме около 30-на минути – всичко работеше стабилно – помпата не оставаше да смуче въздух и в същото време – нивото в 3-тото и 4-тото езеро седеше постоянно.

Всъщност точно това ни трябваше. Извиках на Ставри да идва, Дарко се върна на помпата и когато Ставри дойде в началото на 4-тото езеро се разбрахме за действията по-натам. Значи – аз влизам и се опитвам да отворя пътя в блокажа – въоръжен с един кози крак за начало. След като пътя е отворен – излизам и Ставри влиза и прониква. Ако има големи зали и продължения – прониква докато имаме слухова връзка или излиза и мислим по-натам…

Екипирах се и тръгнах. Началото на 4-тото езеро е типичен полусифон (при напълно източено състояние) за около 2 метра, след което фурната става с около 20-30 см по-висока и от тук – вдясно започва едно много кално изкачване за около 5 метра и се влиза в притока – тясна галериика в която лазиш и няма къде да се обърнеш – за около 30 м. Излизането става както си влязъл…

Качих се по калния тунел и когато видях какво следва просто погледнах настрани… Мислех директно да се откажа. Това което виждах напред беше пълна екстремия. Не стига, че галерията беше тясна, но този път беше и до половината пълна с вода (преди 6 години на това място след като източихме водата, нямаше никаква вода). Лежах върху една рядка кал – неизвестно колко дълбока и добре че лежах, защото иначе вероятно щях да потъна изцяло…

Наистина си помислих че това е прекалено… но все пак си казах – давай напред още няколко метра – поне да опитам. Накиснах се във водата и пролазих 10-на метра напред – без да мисля… Така стигнах и до тесняка.. бях забравил, че по средата имаше и тесняк…до половина пълен с вода… Пак погледнах настрани, пак желанието просто да се върна пред лицето на невъзможното… И така преминах през тесняка. Изобщо не се и замислих на връщане ако нещо ми се закачи какво правим… Чувах в далечината бученето на помпата и това донякъде ми действаше успокоително. Знаех че ако Ставри извика зад мен, трябва по най-бързия начин да се измъкна, и да мина през началото на 4-тото и 3-тото езеро… някъде на 40-50 метра зад мен…

След тесняка стигнах до края на галерията и блокажа. Отново погледнах настрани. Чисто луди сме били за да стигнем изобщо до това място, камо ли да работим в него… Нямаше място къде да си вдигнеш главата, камо ли да се обърнеш. Отдолу вода и рядка кал, в която лежиш и затъваш прогресивно, а напред завой надясно и нагоре тесняк в блокажа…

Наистина мислех вече, че е крайно време да се връщам. Лежах в калта и се замислих – все пак – стигнахме дотук. Да видим какво има и там?!?!?!

Набутах се в тесняка и погледнах нагоре. Големият камък си седеше в тесняка заклещен и ми се стори, че ще мога да го разклатя… Не виждах колко е голям, но прецених че ако си подложа под него ръцете – ще мога някак си да го поема. Така се набутах още малко навътре в тесняка подхванах камъка с две ръце, разклатих го и той започна леко да се свлича към мен. Ползвах вертикалната стена на един друг огромен камък, за да го приплъзна по нея и всичко това сработи… Камъкът стигна почти до мен, излязох от тесняка и го прибутах към мен. Обаче проблем – къде ще го сложа като нямаше място. Набутах го леко вляво в малкото място и в момента който го поставих … той някъде потъна в калта… напълно изчезна. Поне не зае място…

Реших да се набутам в тесняка и ако успея дори да го премина. Набутах се до гърдите – погледнах нагоре – пътят беше отворен! Отзад имаше галерия! Завъртях се още малко и точно в този момент ударих челника си в скалите и той спря. Останах напълно на тъмно.

Опитах се да си включа резервното осветление, което ми беше на врата, но не стана. Поех си въздух и се успокоих… Излязох от тесняка и започнах да се опитвам да си оправя осветлението… Не стана. Преминах към резервното. То не работеше или поне с калните неопренови ръкавици не можех да натисна бутончетата му. По едно време успях и светлината дойде. Разбрах че съм го сложил на обратно на врата си с бутоните отдолу… Опитах пак бързо да си оправя основното осветление – не стана. Така че при това положение пътят беше само един – на обратно.

Лапнал челника от врата си в устата, започнах бързо да лазя на обратно по тясната галериика и скоро изтекох с тонове кал  в 4-тото езеро. Целият треперех от студ, Ставри ме гледаше … а аз си зададох въпроса дали не треперя и от страх … хахахаха. Без осветление в тоя канал и при тези обстоятелства…

Седнах от другата страна на траншеята и помолих Дарко да ми донесе резервните водолазни фенерчета от торбата. Той след малко ги донесе и светлината дойде.

Сега вече беше ред на Ставри. Пътят напред беше свободен, но само аз знаех що за екстрем трябва да си дори да си помислиш да минеш оттам… За онова което направи Ставри след това – мога да кажа само, че е едно от най-екстремните неща по пещери, които съм виждал…

Ставри се екипира, разбрахме се последно за комуникацията и той тръгна.

След малко ми извика, че тръгва да минава тесняка. Трудно го чувах, въпреки че си крещяхме. За радиостанции при тези кални обстоятелства не можеше и дума да става. То не знаеш дали краката не са ти ръцете…

Чух един вик, че е минал и отзад има зала!!! Прелазих полусифона в началото на 4-то езеро и леко се покачих към началото на галерииката, за да може да чувам Ставри. Чух нещо че вика и аз извиках силно едно „ОК СМЕ“… Настана тишина – разбирах че прониква!

Дарко лежеше във водата до помпата в 3-то езеро някъде назад и всичко работеше!

След малко чух Ставри да вика, че се връща… Чух го как лази на обратно и след малко се изля при мен… Не можеше да си поеме въздух, а аз нямах търпение да чуя какво става напред…

Ставри каза, че е достигнал до „голяма“ зала – най-голямата досега – вероятно 8х6х4 м., разположена над блокажа и посока малко към 4-тото езеро, в която обаче целият път и нагоре и напред и надолу е блокиран от огромен блокаж. В най-ниската част на залата езеро, вероятно притока, но тотално запушено от нападали огромни скални блокове. По неговото мнение – от там много трудно може да има продължение нанякъде…

И както си говорихме се сетих, че бях забравил лоста в калта пред тесняка - Ставри веднага каза че ще иде да го намери. След малко изтече отново при мен - с лоста в ръка...

Това беше. В тази посока на пещерата пътят ни беше блокиран. Това искахме да проверим при това проникване и го бяхме направили с цената на много труд. Сега знаехме малко повече за Горния извор.

Тръгнахме на обратно и скоро бяхме при Дарко, на края на 3-тото езеро. Ставри тръгна да излиза. Ние с Дарко започнахме да оправяме екипировката.

Трябваше да изкараме помпата навън и да оправим маркучите, така че да са готови при следващ опит за проникване след 4-тото езеро…

(Забележка, да не забравя. За края на тръбата ф63 е закачено бяло гофре около 20 метра – бързата връзка между двете в момента се намира точно като се влезе на 3-тото езеро, вляво и отдолу под скалата на дъното.)

Извадихме тръбата и помпата в сухата зала над 3-тото езеро с доста зор, защото всичко се пързаляше, и започнахме да пращаме торби за навън. Отвън бригадата изкарваше багажа и екипировката и скоро дойде време и ние да излизаме.

Родихме се навън и падна бая смях. Отвън цареше оживление – всеки нещо прибираше, оправяше, и всички бяхме истински щастливи – макар и няколко нови десетки метри открития… но в метри ли измерваме всички силни емоции и вълнения, или непознатото???

След 2 часа всичко беше закарано във фермата и някъде сред нощ си пристигнахме по домовете…

Изследването на Горния извор продължава. Пътят напред е след 4-тото езеро, там където след една суха зала достигнахме до по-високото 5-то езеро…

Благодаря на всички участници. Всеки даде всичко от себе си за да успее експедицията! Всеки един беше на мястото си и положи неимоверен труд! Благодаря!

А какво решихме да направим следващият уикенд – ще четете в Изследването на Долния извор, с. Боснек ;)