Знаехме добре, че от 5 ноември 2019 г. напред за 3 дни се очакваше страхотно време, без валежи и с температури около 20 градуса. Нямаше накъде да отлагаме и решихме да действаме. Повечето хора от групата бяха на работа или заети и за това планирахме заедно с Киро да идем в началото и да пуснем целия сетъп по източването и да седим там, докато не източим извора, а който беше свободен щеше да идва, когато му е възможно.

Заедно с Киро и Пепи картираме в пещерата зад Попов извор!

Излезе ми работа обаче за сутринта и отидох в офиса да бачкам до обяд, а през това време се обадих на Сашо Дунчев с инструкцията да иде да купи още една потопяема помпа и 50м. отводнителен маркуч за нея. Към обяд Сашо се обади, че е взел всичко, мина през офиса да ме вземе, отидохме да си взема багажа и газ към Боснек. Обадихме се на Киро да тръгва и скоро всички се събрахме във фермата.

Роската отново ни съдейства, натоварихме на джипа всичко – от генератора, през помпите и маркучите, та до няколкото полиетиленови тръби ф63 и ф90, които щяха да ни трябват.

Към 15:30 разтоварихме всичко пред Попов извор и започнахме да инсталираме сетъпа, състоящ се от 3 потопяеми помпи, 2 с дебит по 25м3/час и една 35м3/час, отводнителните маркучи, генератор, кабели и удължители (генератора поставихме на около 40 метра от извора, за да сме сигурни, че от него няма да навлизат отровни газове към вътрешността на пещерата, след като се появи въздух в нея).

Сашо ни помогна много, но трябваше да тръгва и така в 16:30 часа следобед пуснахме цялата инсталация и източването започна. Знаехме добре какво следва и за да се презастраховаме отидохме до Диканите и заредихме в тубите общо около 40 литра бензин. Върнахме се след час и нивото на извора вече беше спаднало с около 10-на сантиметра. Заредихме генератора с бензин, набутахме помпите навътре на около 50 см. дълбочина, проверихме дали всичко работи както трябва и оставихме инсталацията да си точи, а ние отидохме до фермата малко да си починем. Следващата проверка решихме да е към 9 вечерта – дотогава смятахме че нивото трябва да е източено.

Поредната интересна лекция на Роската започна по това време, с нормалното мезе от пържени филийки, сланина и люти чушки с една приятна домашна ракийка, докато Силвана и Али приготвяха основната вечеря. Към 19:30 седнахме да вечеряме, няма да издавам какво и колко.

Стана време да проверим какво се случва и с Батко (Киро) отидохме на Попов извор. Беше към 21:15 часа. Нивото което предполагахме беше източено, генераторът си работеше безотказно и Киро се преоблече, навлезе леко във водата и набута помпите метър по-напред. Сега отново имахме прозорец за около 3-4 часа.

Решихме в 1 през нощта да се върнем и отново към фермата. Тук всички вече си бяха легнали, с Киро погледахме телевизия и скоро той захърка леко на единия диван.

Беше 1:10 през нощта когато го събудих. Навън беше топло и приятно време. Стигнахме на Попов извор. Тук всичко си работеше и помпите почти вече бяха останали на сухо. Киро трябваше да се намокри по-обилно този път и ги сложи на още 50 см дълбочина напред. Заредихме генератора догоре с бензин и се върнахме на фермата. Беше около 2:30 когато заспахме.

Към 7 сутринта се разбудихме, стегнахме се и отидохме до извора. Инсталацията си работеше безотказно – желаните 50 см бяха източени през нощта. Киро набута помпите по-навътре, заредихме с бензин генератора и се върнахме в селото да закусим.

Пепи беше обещал да дойде този ден и му заръчахме да донесе малко бензин. Към 10:30 се върнахме на Попов извор, източването си продължаваше, бяхме напреднали значително – Киро влезе и каза, че навътре зее въздух и вижда поне едни 10 метра, в които може веднага да влезем.

Бензинът беше на свършване, а Пепи го нямаше все още, за това с Киро отидохме отново до Диканите и взехме поредните 40 литра бензин.

Върнахме се, Пепи вече беше пристигнал и донесъл, 10 литра бензин. Изсипахме ги веднага в генератора. Източването се беше ускорило и скоро Киро каза, че вижда пилотното въженце на „самияАз“ и стрелката му във въздуха, прилежно надписана IVO 2017, сочеща към изхода. Вътре наистина зееше голяма кухина…

Киро излезе и каза, че според него след малко сме готови и че може да направим първия push.

Бяхме тримата. Киро, Пепи и аз. Твърде малко хора за подобно трудно проникване. Трябваше да сме поне 10 души. Обадихме се на Роската и Али с добрите новини, че можеше да се влезе някъде и те казаха, че след 30 минути се включват за отвън в операцията.

Планът беше прост. Пепи седи на входа с радиостанцията и гледа дали всичко се отводнява както трябва, ние с Киро проникваме максимално напред, докъдето може да се стигне и ако има прозорец от време, на връщане картираме, Киро диктува на Пепи данните по радиостанцията.

Бавно започнахме да се стягаме, неопрени, всеки с по 2 челника и 2 водолазни фенера, камера, компас, радиостанции – всичко необходимо. Бяхме готови и влязох първи с идеята да понаместя помпите по-навътре и да гарантираме прозорец от време, в който да проникнем. Знаехме добре, че дори само едната помпа да откажеше, всичко вътре се напълваше доста бързо с вода. Някъде пред нас напред се чуваше силен водопад от който шуртеше вода. Вероятно той пълнеше толкова бързо всичко.

Влязох през входа и се озовах в една не малка заличка голяма около 3х4х2 м., в единия й край бяха помпите, но трябваше да ги преместя в центъра където беше малко по-дълбоко измежду едни нападали блокове от тавана.

Преместването на помпите, особено подаването на маркучите и кабелите не беше работа за сам човек, а най-малко за трима. Един наместваше помпите, един подаваше аванс на маркучите, някъде 30 метра по-назад и един който да дава този аванс и кабели. Помпите се гасяха една по една за да не губим дебит и всичко го бяхме вече отигравали десетки пъти в тези условия.

Успях да преместя всички помпи на около 40 см по-дълбоко и казах на другите, че са готови и да влизат, и да започваме.

Погледнах напред. Пилотното въженце на „самияАз“ висеше на метър над земята, а напред зееше голяма пещерна галерия в която можеше човек да ходи прав. Тръгнах напред и какво да видя, след първия лек завой след 5 метра, напред зейна възходящ коридор,  в който виждах поне 15 метра напред, по дъното на който се изливаше силна подземна река, като водопад, към нас. Очевидно смогвахме да изпреварваме този дебит с помпите, но ми стана ясно веднага, че ако нещо спре – този поток щеше да напълни всичко за минути.

Киро скоро се появи след мен и направо не можеше да сдържи вълнението си като видя коридора с реката.

Изчакахме и Пепи да влезе на изходна позиция, Киро провери дали се чуват по радиостанциите и тръгнахме напред да проникваме!

Това си беше определено голяма основна пещерна галерия, в която ходехме изправени. Стените и тавана бяха като изляти в основната скала без рискове от срутвания (голяма опасност при лабилни пластове, които са били наводнени и след това отводнени). Въздухът си беше супер за дишане – приятен, много свеж пещерен въздух!

След около 25 метра с Киро стигнахме до едно езеро на малко по-голяма височина, от което водата се изливаше и влизаше в низходящия поток към изхода. Влязох в езерото и след 5 метра вече бях до шията във вода. Галерията тук беше около 3 метра широка и над водата имаше около метър-2. Тук пещерата правеше 90 градусов завой надясно и имаше полусифон около 2 метра, след което се виждаше, че пещерата продължава. Изчаках и Киро да го види.

Той провери дали всичко е наред по радиостанцията. Пепи потвърди. След което аз леко се набутах в полусифона. Усетих на 2 пъти как устата ми е във водата… и преминах оттатък. Тук зееше нова галерия наводнена почти до тавана и напред се виждаха около 10 метра, в които можеше да се проникне.

Реших че от тук назад трябва да картираме и се заехме с тази дейност. Киро диктуваше на Пепи данните по радиостанцията и след около 20-на минути стигнахме до Пепи.

Предложихме на Пепи сега и той да влезе и да види, въпреки, че беше без неопрен. В пещерата вече можеше да се влезе и без неопрен!

Киро остана на входа, а ние с Пепи отново влязохме навътре. Пепи остана пред езерото, аз отново преминах полусифона, но този път тръгнах по галерията след него и стигнах още 10-на метра напред. Тук водата вече беше ниско и напред беше невъзможно за минаване. Върнах се бързо при Пепи и излязох от езерото.

Пепи провери по радиостанцията дали всичко е ок. Киро потвърди.

Започнах да мисля следващия ни ход за проникване напред. А Батко Киро направо го изказа на глас! Трябваше да свалим нивото на водата. Имахме огромно езеро на по-високо ниво, което се отичаше под добър наклон към изхода. Предложих на Киро, заедно с Пепи да наблюдават нивото на водата в привходната заличка, където бяха помпите, а аз леко да пускам вода от езерото като разкопавам глинения му бряг… Техника, която бяхме вече използвали десетки пъти при проникването в Горния и Долния извор на с. Боснек. Но техника, която беше изключително опасна, защото няма нищо по-хубаво за водата да тече под силата на гравитацията и да нахлува. Това е като отпушването на язовирна стена, но по малко. Седите на язовирната стена на неизвестно колко голям язовир, на който леко му махате стената отгоре и той почва да се излива. Но при нашата постановка, трябва тичайки, прониквайки да стигнете до изхода, преди водата да е напълнила всичко.

Всичко засега работеше по план, помпите смогваха и вече бяха останали почти на сухо, а Киро и Пепи бяха на около 20-на метра от мен и се чувахме. Решихме да почваме.

Пуснах малко вода от езерото като разкопах 2 камъка и водопада под мен се усили 2 пъти. Извиках на Киро и Пепи как е нивото? Отговориха – всичко е ОК.

Езерото се отичаше на 2 места – имаше 2 прегради отдалечени на около 2 метра една от друга. Първо разчистих по-ниската – водата чувствително се увеличи. Киро и Пепи отново отговориха, че точим ок.

След малко реших да пусна водата по-сериозно от първата основна преграда на езерото и извадих 2 камъка с глина – там стана праг около 20 сантиметра дълбок и 40 широк в който видях как водата от езерото нахлува с бясна скорост. Нямаше какво да питам Киро и Пепи – така го бях и преценил. Кой е по-бърз? Затичах по галерията необратно, под мен водата нахлуваше с грохот.

Стигнах до заличката – помпите работеха, нивото на водата все пак се покачваше умерено бързо. Вече ми беше до коляно, но аз на практика седях изправен в заличката с помпите и само метри ме деляха от повърхността. Излязох на сухо и пролазих през входа на пещерата навън. Отвън седяха Роската и Али, Киро и Пепи. Беше такава радост!

Поздравихме се. Бяхме успели да проникнем в една почти невъзможна пещера за проникване. И тримата, с Киро и Пепи бяхме успели да влезем. Сега знаехме много повече за характера на пещерата, за структурата, за наклона на пластовете, за образуването й, за развитието, бяхме направили карта, заснели филмче, вече мислехме и за следващия план за проникване.

По шума на генератора разбрах, че нещо не е наред. Едната помпа явно не работеше. Роската потвърди. Знаехме, че ако и трите помпи не работеха всичко щеше да се напълни с вода и най-малкото да не може да ги извадим от там където бяха. Спешно трябваше да разберем какво става. Тази помпа правеше проблем и преди на няколко пъти – явно нещо беше засмукала (намерихме в привходната заличка части от кабелите с които бяха взривявали – вероятно това е причината, но ще разберем след като я разглобим).

Киро влезе и се опита да я поправи (с леки удари в стената), но не успя и я изкара навън. Намесих се аз с малко по-силни удари и след малко тръгна – веднага беше положена от Киро да точи. Нивото вътре в пещерата се беше вдигнало значително, вероятно от прокопаната стена на езерото. Чуваше се лек грохот от водопада ;). Но все пак забелязахме че помпите успяват да смогнат и по едно време нивото започна бавно да спада.

Излязохме на поляната и решихме да се преоблечем, след което да идем да хапнем като оставим системата да си работи. След това на пълни стомаси и според това дали успееха помпите да смогнат да източат отново водата, да решим какво да правим. Киро беше на мнение, че трябва да направим още един push ако имаме възможност. И наистина – подобен шанс не се отваряше толкова често и изобщо не толкова лесно!

Простряхме всичко по храстите и вече в сухите дрехи се запътихме към фермата. Пепи беше донесъл, едни страхотни кюфтета, (Силвана благодаря за хартията и тавата, в която влязоха да се пекат в печката) и след има няма 30 минути на масата във фермата обяда беше сервиран. Обядвахме като гладни, обладани от емоцията от проникването. Беше към 15:30. Имаше време.

Приготвихме се отново и се върнахме на Попов извор. Отново проблемната помпа не работеше и отново трябваше да й поговорим преди да тръгне. Трите помпи вече доста добре сваляха нивото на водата и решихме да направим втори опит за проникване. Целта да стигнем по-напред, ако успеем и ако е безопасно.

Този път дадох втория си неопрен на Пепи и с Киро решихме аз и Пепи да влизаме навътре а той да е на помпите в привходната заличка. Пепи взе радиостанцията с него и аз влязох вътре. В първата заличка имаше все още доста вода и докато чаках казах на Пепи, че искам да картираме още веднъж, за сигурност.

Казах му да влезе при мен и бавно тръгнах навътре като  му диктувах данните. Така докато времето минаваше помпите намаляваха нивото, а ние си проверявахме отново картата. По едно време проблемната помпа пак спря, но Киро я оправи. Вече се беше източило достатъчно количество за да имаме резерв от време за проникването.

С Пепи влязохме до езерото с полусифона, проверихме по станцията дали всичко е наред при Киро, той каза ОК.

Казах на Пепи, че влизаме навътре и да ме следва. Преминах през полу-сифона, и от другата страна изчаках и Пепи. Нивото на водата в полу-сифона беше видимо намаляло, защото вече не пиехме вода докато преминавахме…

Тръгнахме напред по галерията в която имаше вече повече въздух и скоро подминах мястото до което бях достигнал предишния път. Напред галерията запазваше същи си характер и посока. Забелязах малко по напред, че в дясно нямаше стена на галерията а по-скоро нещо като подмол в който се виждаха 4-5 метра ниски пространства с глина. След още 10-на метра стигнахме до нещо като полусифон, но тук не беше дълбоко и пролазихме над него, почти не се пиеше вода, натам продължихме още около 10 метра и спрях, защото напред се виждаше как галерията продължава, но с едва 10-на см въздух отгоре. Ние бяхме до шията във вода, полуизправени…

Обърнах се към Пепи и казах: - Сега назад по най-бързия начин. Той тръгна напред с бързо темпо и скоро бяхме на полу-сифона. Нивото не се беше вдигнало (то нямаше и как). Пепи премина, след това и аз, и се озовахме от другата страна в езерото. Пепи беше оставил там радиостанцията. Чухме се с Киро, който каза, че всичко е наред.

Ефектът от разкопаването на стената на езерото беше изиграл много положителна роля. Казах на Пепи да тръгва към Киро, а аз разчистих още няколко камъка от стената на езерото за да увелича дебита на източване. След което тръгнах на обратно. Събрахме с в привходната заличка, Пепи излезе навън да оправя маркучите, а ние с Киро да вадим помпите една по една.

Проникването за днес беше приключило. Бяхме направили невъзможното и ресурсите, с които разполагахме в този момент бяха дотук. Взехме трезвото решение да спрем. Една по една изкарахме помпите, маркучите и кабелите и излязохме навън. Вече беше тъмно.

Започнахме с дългото прибиране на всичко. Навивахме маркучите, кабелите и подреждахме всичко на поляната пред извора. Сигурно мина поне час… За това време водата в пещерата напълни почти всичко, което повече от 30 часа бяхме точили…

След това отидохме до фермата да вземем големия джип – с него се върнахме, натоварихме всичко и обратно към Боснек. Тук в офиса, разтоварихме всичко и се събрахме на топло във фермата.

Бяхме успели да направим нещо почти невъзможно за толкова малък екип от хора. Беше въпрос и на доста голям късмет, че нищо от техниката макар и за малко не отказа – бяха изминали повече от 30 часа непрекъснат екшън преди началото на цялата операция. Миналият път, в който повече от 70 часа непрекъснато бяхме източвали извора, само един час без работа на помпите беше довело до почти цялото му повторно напълване с вода до горе (поне на външен вид изглеждаше така). Парадокс нали? Източвате 3500 м3 вода и спирате. След което само за час виждате, че вътре отнякъде са дошли 3000 м3 вода… което като дебит е близо 830 л/с… И си задавате резонния въпрос – ако това е вътрешния дебит – как сме могли изобщо да го източваме??? Помислете над този парадокс-задачка, защото ние сме го измислили защо. Елементарно.

Сумарно бяхме проникнали около 70 метра по оста навътре в извора, направената карта сочи, че се движим по наклона на пластовете  и че вероятно скоро ще излезем от зоната на насищане. „СамиятАз“ е успял с гмуркане да достигне още 30 метра напред до сравнително „тясна-невъзможна за гмуркане пукнатина“ като вече на това място над нея се вижда въздух. Защо обаче напълно е излъгал, че сифона е „много тесен по цялото си протежение“? Вероятно заради типичната черта на онези, които изследват не в името на делото, а в името на собственото си и „неповторимо“ его.

Сега знаем, че пред нас има огромен обем с вода и че се намираме на прага на огромна неизследвана пещерна система с огромен потенциал. Знаем вече и как може да проникнем в нея и да я изследваме, и следващия план за действия е направен. Новите открития предстоят!

Благодаря на всички, с които споделяме това неповторимо усещане!

Атанас Русев,

Боснешки карстов район

10.11.2019 г.

P.S. Днес, 10 февруари 2020 г., 3 месеца по-късно отново прочетох този материал ;) и се сетих за всички тези приключения... А колко още се случиха, ще научите скоро, защото в момента вече сме проникнали в огромната нова пещерна система на Попов извор, за която тук само мечтаем... Пещерата е вече повече от километър дълга, с две големи подзмени реки, и ... уникално красива. Не сме стигнали край. Слагам тук няколко снимки, а вие очаквайте разказа за продължението на изследването.