Денят започна малко странно в неделя - 27.07. Никой не знаеше какво му се прави и някак си лениво си седяхме и чакахме да ни домързи още повече. Естествено Меги припкаше и шеташе наоколо, докато ние с Омерзителя (Тони) и заместник градинаря по политическата част Хоууууган  блеехме като не-напасли се овце. И след безбройните, неспокойни въпроси на Тони: "Насо какво ще правим днес, какво ще правим?"

 след 2 часа, той стана и каза че е омерзен и че тръгва към Варна. Събра си багажа и чао. След малко звънна телефона и се оказа че на гостите който очаквахме им се е счупила колата и че ще пристигнат вероятно чак във вторник. Дигнах телефона и след въпроса къде се намира, Тони отговори че е вече в Приморско но трябва да се върне към Царево щото по тамошните банкомати нямало пари... На мен не ми трябваше много да кажа: "Аре да ходим на сифона на Младежко".  Машината се задейства. Тони се обади на Владо Явашев и Мишо - наши добри приятели -  професионални водолази, на които отговора им беше че след час ще са при нас. Владо и Мишо са technical divers, предимно се занимават с гмуркания на големи дълбочини до потънали кораби. Екипировката им е безупречна, практикували са и са се учили главно в Америка, където живее Владо, когато не е на Черно Море. Усещам как в комбинация с Митака (Прилепа) и Чирпанеца(Ставри), Тони, и моя милост като се накани, ще станем страшен отбор в клуба. Плана беше двамата да се гмуркат ние да помагаме и да носим.
Стегнахме екипировката, Владо и Мишо дойдоха, събрахме и англичаните, които пребивават в къщата и ареееее напред. Бяхме Меги, Хоган, Тони, аз, Мишо, Владо, Al, Sas i Julia. Яко международен отбор.
След около час се появихме в района на Младежко,

  Zak

разсипахме екипировката по земята, наместихме туй-онуй и като натоварени катъри поехме по пътечката. За незапознатите Младежко се намира в Странджа и наоколо има пещери... вижте някои от предишните материали по темата...

Всеки носеше по около 30 килограма багаж и бая пот изтече въпреки че пътя е 20 минути. Имахме 2 бутилки по 15 литра ScubaPro, 1 бутилка 12 литра Cressi, жилетки Halcyon, апарати по няколко Apeks TX50, Aqua Lung и т.н., колани с тежести, сухи костюми, камера Sony с бокс Sony и светлини (няква мания пълна), камера Panasonic за отвън, маски, компютри, и т.н. и т.н. Плана беше само да се "погледне" сифона.

Хеле след като добавихме малко пот към дебита на външната река, решихме да добавим малко и вътре ;))).

  е там е!

Тони и Хоган влязоха за да опънат едно малко въженце преди езерото по което да пускаме екипировката.

  пред входа

Меги непрекъснато правеше сандвичи и обясняваше на англичаните откъде извира водата ;). Владо и Мишо облякоха костюмите докато ние пускахме с Тони и Хоган екипировката до езерото.

 Пещерата в която се влиза започва с 25 метра хоризонтална част, следва 5 метра праг - може да се слезе на класика без проблеми, но не пречи да има едно въженце. Долу има наклонен кален под около 3 метра който влиза в езеро на което в дясната страна се виждат поне 10-на метра и около 6-7 дълбочина.

И така групата слезе на калния под (добре че някой предвидлив човек беше оставил една мушама върху която нафърляхме екипировката). Пързаляйки се славно по калта Владо и Мишо почнаха да се екипират. След малко бяха готови и напред. Първи влезе Владо. Провери напред, където преди ми се беше сторило че има нещо. Каза че няма абсолютно нищо. После тръгна натам накъдето се виждаше преди..

 сифона

потопи се .. започна да разпъва контролното въженце.. и светлините му изчезнаха.

След малко се показа и каза че е просто невъможно мътно.

 Основната му лампа беше около 150w, но потопена във водата създаваше видим кръг с диаметър 1 метър и нищо повече.
През това време Мишо също влезе в езерото с все камерата.

Потопи се и изчезна.

Минаха поне няоклко минути през които не се виждаше и чуваше нищо. По едно време в далечния край на езерото видяхме една ръка която се протягаше безпомощно сякаш се опитваше да хване нещо. Изглеждаше така сякаш някой се давеше и се опитваше да докопа нещо. Бая се изкоркахме до момента в който ръката тръгна към нас, а от водата се чуваше едно странно боботене - Мишо се смееше с все сила.

Показа се и просто каза че е невъзможно мътно и че той е Дамата от Езерото (гледали сте за крал Артур)... Владо също опита още няколко пъти, но нямаше никакъв смисъл - беше прекалено опасно. Не се виждаше на 5 см. от мътилката.

Следваше излизането, което се оказа леко драматично заради наклонения глинен под. Владо организира малък Aqualand, като направи нова пързалка, но се пусна неволно само веднъж по нея.

Последва сваляне на екипировката, извличане през няколко метровия праг и пренасяне на багажа до входа.
Излязохме навън леко омърлушени заради неуспеха, но съвсем скоро смеха отново надделя. Владо и Мишо организираха кална баня и бая майтап падна.

Имаше нещо много интересно с извора. В момента който Владо беше влязал, Ал беше излязъл навън заедно с Меги и водата беше станала мигновенно мътна. Така остана няколко часа в който бяхме там. Кое е интересното? Интересното е че подземното езеро се намира на около 30 метра по права линия от най-горния извор. Владо каза, че в момета който се е появила първата мътилка е наблюдавал как тя започва да влиза навътре все едно има течение. Освен това според мен нивото на езерото е по-високо с няколко метра от другите изходища на водата. Интересното е и друго, че очевидно има голямо езеро което се намира по-високо от най-ниската точка на външното дере, района на извора е блокажен главно - и все пак вода излиза само от няколко места, а вътре езерото е доста голямо (вероятно). (Което ме навява на мисълта дали не може с една малко по-голяма помпа цър цър... но трудно - евентуално при яко маловодие).

След като подредихме багажа, хапнахме и надолу клатейки се като катъри стигнахме до колите. Англичаните бяха занесли част от багажа и ни чакаха в кръчмата. Ние се оглеждахме леко, защото кристалната вода която течеше по цялата долина се беше превърнала в невероятно кална...

Натоварихме се по колите и се прибрахме в Алба, където последва приятна вечер с много смях...

Изводите които направихме са следните:

- Трябва да се направи платформа, което ще позволи да се влиза във водата съвсем плавно.
- Първоначално трябва да влезе само един човек в езерото и то леко (нали е леководолаз), не че Владо не влезе леко...
- Почти е сигурно че ще стане невероятна мътилка, а сифона не е от най-широките - още повече че има много клони във водата, хвърлени от тези който са се опитвали да видят колко е дълбоко.
- Трябва да погледнем мястото отвън което открихме при миналото ходене, защото от него духаше не малко.
- Трябва да отидем още доста пъти. ;)))
- Карай.

Аре поздрави и успехи в любовта.

всички снимки може да видите в Галерията