След 1-ия сифон в Долния извор, 29.12.2013 г. S04E01

Последното ни действие на Долния извор в с. Боснек беше на 19 септември 2011 г. Тогава, заедно с Тони, с помощта на потопяемата ни помпа, успяхме да източим около +100м3 вода и успяхме да проникнем сумарно около 15м. в отводнената пещерна галерия. Единственото продължение беше на 10 м. от входа в тесен сифон, дълбок около 2 м., неизвестно колко дълъг. По-нататъшното изследване тогава беше спряно поради настъпилите дъждове, и в очакване на следващото голямо маловодие изминаха повече от 2 години.

На 29 декември 2013 г. отидохме заедно със Ставри на Боснек с цел да проникнем по-нататък в Долния извор. Решихме да ползваме стандартната ни помпа (50м3/h), която бяхме подготвили и тествали на ... едно друго място ... преди това.
Решихме стратегически да действаме с по-дълъг маркуч, и избрахме да е ф50, полиетилен. Това автоматически намаляваше дебита на изпомпваната вода (фактори за това са както дължината, така и диаметъра на маркуча), но пък стратегията ни беше да изпомпаме водата от първите 15 метра и след това направо да пъхнем маркуча в сифона и да го източим и него. С по-тънкия маркуч щеше да ни е по-лесно боравенето с него в пещерата и така решихме, че това е добър компромисен вариант - все пак знаехме, че след 100м3 източена вода ще стигнем до 2-ия сифон...

По пътя за Боснек се отбихме през любимия магазин Мал Мук в Перник, поръчахме си да ни докарат до Боснек една тръба полиетилен ф 50 с дължина 30 м. и се отправихме към фермата да приготвим помпата и другите неща.

Тръбата пристигна пред извора, където наместихме помпата. В 12.50 часа на обяд започнахме източването на Долния извор. Вървеше много добре и сметнахме че за 2-3 часа ще сме дръпнали вече известната вода... Докато точехме по едно време дойдоха Али и Силвана и ги оставихме дежурни, докато идем да обядваме. Върнахме се след "5" минути. Нивото беше спаднало с около 50 см. Движехме се доста добре.

След още около час цялата галерия се откри и Ставри, като по-аеродинамичен, си облече неопрена, и влезе да види какво е положението. Бяхме източили сполучливо цялата галерия и сифона синееше! Ставри се върна (каза че вътре скачат жаби и има големи бръмбари) и решихме да предпеиемем следващата стъпка... Бяхме само двамата, като група, и щеше да е малко трудно единия да тегли тръбата вътре, а другия да мести пълната помпа с все маркуча пълен с вода, но какво от това...

Ставри влезе отново и започна да тегли маркуча, а аз да му го подавам доколкото мога, но скоро целия свободен маркуч свърши и трябваше да ида да местя помпата.

Точно в този момент като по чудо се появиха двама млади младежи - Божидар и Валю, любопитни да видят точно какво правим, които веднага впрегнах в делото и им дадох наставления как да ми помогнат с помпата. В момента, в който Ставри леко извади маркуча от водата за да преодолее глината преди сифона, цялата вода излезе от помпата и маркуча(за да не става това на смукателя се поставя клапа която не позволява водата да се връща, но при нас това не работи защото точим и кал и вода и камъни и ...) и всикчо олекна многократно. Ставри започна да набутва тръбата в сифона, ... метър, 2, 3 - съобщаваше ми какво прави - на 4-ия метър спря. Излезе веднага след това, защото водата, която бяхме източили си връщаше нивото...

Пуснахме помпата и започнахме да чакаме. При предишното пускане бяхме подкачили водата за 5-10 минути, но сега не ставаше. Знаехме причината - неравномерно разположени вода-въздух по продължние на маркуча - откачихме бързата връзка на смукателя при нас и вдигнахме тръбата високо нагоре - така целия въздух излезе, а цялата вода от тръбата се върна в сифона - сега вече можеше да започнем отначало - на чисто.

Подкачихме вода почти веднага и започнахме да източваме директно 2-ия сифон! Удобството на дългата тръба... Отвътре излизаше доста кална вода, по едно време засмукахме и пясък. Източвахме около час, вече започна да се свечерява - дойдоха няколко лелки да гледат какво става - то си беше чист сеир - вадим вода за селото и се каляме ;). Минаха и Киро и Руми, които се връщаха от преход в планината.

Стояхме със Ставри пред входа и наблюдавахме нивото на водата. По едно време се чу тътен отвътре, след това като далечен гръм - спогледахме се - и започнахме да се хилим. Имаше въздух напред и когато водата спадаше, отваряше места, в който налягането се изравняваше с външното и в зависимост от обемите се чуваха гърмежи и тътени... За последните десетки или стотици хиляди години, за пръв път до тези места достигаше въздух и ясно осъзнавахме опасноста някъде да има складиран газ CO... В Горния извор бяхме източили над 300м3 вода и такава опасност не бяхме наблюдавали. В този момент не разполагахме с газ-анализатори. Винаги изчаквахме подобаващо време за "проветрение"...

Вече беше тъмно навън, Ставри се оборудва отново и влезе вътре. Стигна до сифона и чух радостните му викове, разказваше на глас какво вижда - напред имаше галерия - сифона почти източен - дълъг около 4 метра. Остана малко там - и по едно време просто каза че влиза. Помпата вадеше само кал и пясък и едвам работеше, но отвътре се чуваше как от няколко места изтича вода... Ставри извика че е преминал източения сифон и продължава напред! Викаше какво има напред и така подържахме връзка. Каза че следва галерия, остър завой и почти 7-8 метра галерия в която се движи изправен. Достигна до нов сифон в края на галерията. Каза, че го оглежда,... аз извиках вече да се връща, защото очевидно 2-ия сифон се пълнеше с вода - след по-малко от минута каза че е вече на сифона и че няма проблем. Излезе през него и дойде на входа - яко се хилеше! - Успяхме!

Започна разпалено да разказва - сифона дълъг 4 метра, след него още 3м. и завой надясно на 60 градуса и 8м. галерия, която свършва с нов широк и висок сифон. Бързо му дадох камерата и челниците за да се върне да заснеме, за да имаме информация и да направим стратегически план за следващото проникване. Забавихме се може би около 20-на минути и когато влезе каза че 2-ия сифон е вече пълен. В него се събираше вода от 3 места - от продължението напред, което е основната галерия, отзад приток - идващ от нашата посока, но 3м по-ниско (на следващия ден ни стана ясно че този приток се просмуква от езерцето отпред, където източвахме водата...) и от едно малко приточе идващо от запад, точно преди сифона.

Ставри зачака вътре, но отново помпата беше дръпнала въздух и не работеше. Излезе навън - вече беше станало доста студено - Ставри мокър... Вървеше към приключване, но много ми се щеше да имаме повече информация - започнах трескаво да оправям помпата и си казахме ако до 5 минути не тръгне прибираме всичко и си тръгваме... Броях секундите, Ставри трепереше от студ - но Евала - дума не пророни. След малко помпата засмука кална вода - и започна да точи - знаехме че има поне още 20-на минути преди да има шанс да се мине 2-ия сифон. Почнахме да клякаме и да се бием за да се стоплим... По едно време решихме че е ок и Ставри натоварен с челници и камера влезе вътре. Каза че нивото е още високо и, че ще остане да чака. Минаха още десетина минути и каза че тръгва навътре - помпата от време на време смучеше въздух... Той премина 2-ия сифон, проникна по галерията и на 3-ия сифон малко се забави, но засне под вода какво представлява - една важна информация за следващата експедиция. Изтичах до помпата - вече нищо не вадеше - 2-ия сифон се пълнеше. Бързо се върнах и завиках да се връща. След малко каза, че е на 2-ия сифон и след като го премина ми стана доста по-спокойно. Излезе навън - всикчо беше наред!

Сумарно в момента дължината на Долния извор е вече 30м и продължава. Имаме цялата информация за да направим план за следващото проникване и то предстои!