The only mammal fossil depository of prehistoric animals in Bulgaria, unique for the paleontologic science, was destroyed in Vreloto Cave !!!

Чл.1: Кратко наименование на закона.
Чл.2: Преамбюл, цели и политика.
Чл.3: Определения.
Чл.4: Управление.
Чл.5: Поверителност на информацията за същината и местонахождението на значимите пещери.
Чл.6: Събиране и изнасяне от федералните пещери.
Чл.7: Нарушения и наказателна отговорност.
Чл.8: Гражданска отговорност.
Чл.9: Допълнителни разпоредби.
Чл.10: Заключителни разпоредби.

Приет от Сената и Събранието на Представителите на Съединените американски щати в Конгреса.

Село Кунино се намира близо до Карлуково и районът му е също така уникален. На 18.01.2003 Боряна, Дилян, Иван и аз чорбаджи Калин отидохме да се убедим лично в това.

На север от селото започва един уникален дол. От двете страни на реката има огромни каменни кули, дупки и какви ли не причудливи карстови форми. Когато се изкачихме по източния скат се откри невероятна гледка към целя дол. “Гранд каньон” заключих аз, като че да бях първия откривател на това място, който трябва да му даде име. Полазихме по склона в търсене на Партизанската пещера. Около нас пробягваха зайци, в снега имаше следи и от по-едри животни, а високо в скалите в една каменна ниша се натъкнахме на гнездото на едра птица. Разделихме се и започнахме да сканираме за дупки. Старото и опитното си е старо и опитно - надуших пещерата на около 15 мин. път от мястото, където започнахме търсенето. До нея се достига след внимателен траверс в основата на отвесната част на дола. На близо има много интересно карстово явление- все едно някой е стрелял с огромно оръдие и снаряда е пробил първия хълм, минал е през втория и се е забил в третия. Самата пещера не представлява особена забележителност за пещерняка. Тя се намира под първото отверстие, в основата на вертикална скала, която тогава беше осеяна с ледени висулки. Общата и дължина е около 50-тина метра. Пещерата представлява 4 зали, които имат връзка в основата си. На края на първата зала има следи от копане. От там духа наистина силно, за съжаление от повърхността. Пещерата е топла с равен глинест под и е изключително удобна за преспиване.

Отново в S20

Стана вече традиция, пещерняци от Екстрем, предвождани от Димитър Цолов (чичо Митко), да проникват във вертикални пещери. Днес екипа се състоеше от Митко, Вени и мен - чорбаджи Калин. Целта - продължаване на пещерата S20 на Kарлуково.

Тръгнахме призори изпълнени с чувство за недовършена работа. (за повече информация вж. статията от 23.03). Към 9 бяхме достигнали целта. Личаха следи от скорошно посещение - боклуци и маркировка с червена боя към входа на пещерата.
Митко екипира пропастта завидно бързо и за десетина минути вече всички бяхме на "обекта". Пътьом мернах, че някой е добавил няколко спита от които определено имаше нужда.
Започнахме работа. Напредвахме бързо, извадихме една купчина глина и няколко павета. Тъкмо се канех да излизам и да отстъпя мястото на следващия, когато чух тътена под мен. След всеки наш удар се чуваше тътен, които определено говореше за голям обем някъде близо под нас. Продължихме трескаво работа. За съжаление трябваше да поработим и над разширяването на дупката, което отне
време.
И този път не успяхме да продължим пропастта, но си тръгнахме още по-надъхани. Необяснимо е чувството, което кара изследователя да достигне места, където не е стъпвал човешки крак...

Ореленцеееее.....

От 1 до 6 май посетихме Губеш и по-специално района на Билин Дол. Първоначално групата беше от Алек, Детмаг и Пешо, който тръгнаха на 1. Ние, Луке, Оги, Мони, Натали, Цецо, аз, Калин, и още не се сещам кой, тръгнахме на 3-ти.

Скоро стигнахме до Губеш и преди селото тръгнахме по черния път нагоре към района. Мога да кажа че пътя не става за коли. Но след 2 часа качихме колите горе до входа на Тизоин ;))). Предния ден Пешо беше псувал пътя преди нас, защото и неговата кола беше тук. Алек и група отидоха да си пускат рапели, а ние организирахме лагера в съседния циркус, в посока запад. Наблизо имаше страшен извор и гледка. В скалите  пред нас често се отбиваше един голям орел с 2м крила. Нямаше жива душа... освен нас ;).