Тръгнете нагоре все пак… Белязани с оранжева точка иглолистни дървета покрай пътя навсякъде, оставени да растат…изсечените такива – захвърлени, ненужни.. навътре в гората.

Буковите грижливо изсечени, прибрани и отнесени. От високата страна на пътя почистено до нула на 10-20 м. нагоре (където е имало буки) – все едно е трябвало чудовище да минава от там. И то минава всеки ден и нощ от там – човека и неговата алчност.

На километър нагоре стигаме до нова отбивка вляво. Преди на това място имаше девствена природа и гора – сега само една табелка на парка виси нещастно на едно борче. Срещу нея пън на скоро отсечена до корен 100 годишна бука…

Тръгваме нагоре по новата ужасна рана, изровен черен път с по метър дълбоки коловози, с изсечени и изнесени отстрани буки… тук там забравени.

След няколко стотин метра дочуваме резачките. Стигаме до тях – група цигани и кон се греят на огън, докато колегата им сече поредната бука на някакви си 30 метра отстрани на пътя. Проверяваме на онлайн картата (gis.wwf.bg). Тук се сече в 80 годишна букова гора, картирана и нанесена по Натура 2000. Няма нито една табела, кой, как и защо, няма нито едно обозначение, нищо. Просто група цигани изсичат каквото им падне. И подреждат, защото след малко идва камиона отдолу.

Продължаваме нагоре по изровения път. Просеката е поне 20 м. широка, нищо не е пощадено, камо ли някоя стара бука. Отляво на пътя на 10-на метра навътре се търкалят трупите от няколко 100 годишни буки. Явно забравени в суматохата.

Навсякъде следи от камиони, където е било удобно – нови просеки, но не и където дърветата са иглолистни. Пълна кочина. Нямаме нерви повече да продължаваме нагоре. Страх ме е какво може да видим, защото после не знам кой ще ги спаси тези, които подминахме по-надолу.

Тръгваме по друг обиколен маршрут. Хоп, срещу нас идва джип на парковата дирекция или на горското стопанство, бял с пернишка регистрация. Все едно – удобно слепи са – и те са в схемата. Само им махам, замислям се, и не мога да определя дали е поздрав или псувня. Какъв поздрав? Чиста псувня си е.

Надявам се просто да не видя същата сеч от преди малко и по този път. Започва добре, диво и без следи от хора… все пак сме близо до туристическия маршрут между Чуйпетлово и Ярлово. Няма толкова лесно да се издадат и да ги видят хората. Те дебнат, където не се посещава и където вековните буки нищо не подозират… Още 100 метра.. още 100 метра.. чувствам се все по-спокоен. Направо си отдъхвам, когато минаваме напред и от лявата ми страна виждам ГОРАТА! Красива гора, букова гора… тук там забелязвам над стогодишни дървета. Продължаваме още 20-на метра и спирам. Няколко отсечени дебели буки до самия път. Поглеждам по-внимателно и чак сега разбирам. Почти на всяко дърво виждам нанесена оранжева точка. Навътре на 50 м. от нас, съзирам един огромен бук – маркиран с оранжева точка за изсичане! Изроди! Изроди! Изроди!!!

Вероятно докато четете тези редове тази гора ще бъде изсечена и превърната в гробище – мавзолей на човешката простотия и алчност…

Продължаваме нататък. Започвам да разбирам. Пътят отново е прочистен – 20 м. нагоре по склона – навсякъде – дърветата направо си падат и те ги прибират. Тези на склона под пътя не са пипнати – по-трудно е да ги изнесат. Явно буковата гора, която подминахме е следваща цел. Вървим и вървим напред, километър и повече – изсечено навсякъде отстрани на този див път. Дори не са се и замислили, че при следващите дъждове този път ще бъде завинаги заличен от свлачища.

Излизаме на централния път. Стигаме до обръщалото и табелката на парка забита на самотното борче.

Тръгваме надолу по пътя, по който дойдохме. След малко чувам циганските псувни и резачките. Мислех, че сме ги оставили доста по-нагоре. Наближаваме. Пътят вече не същият, отдясно на самия път отгоре слиза кален улей, по който хитреците пускат дърветата по склона. Всичко, което е пречело – под ножа.

Още 50 м. напред … пътят е заприличал на гробница. Повалени буки, от който някой за огрев, а измежду тях отбрани по-дълги и дебели – очевидно за материал. Цигани с коне влачат и режат.

Подминаваме като със затворени очи. Чак не ми се вярва. Още малко надолу – срещу нас идва един огромен камион – да товари. След него циганин на кон отива на работа. След 20 минути сме в с. Чуйпетлово. На площадчето чакат няколко камиона за да продължат по асфалта…

Тръгваме надолу по пътя.

След около километър надолу, вляво виждаме нещо ново, ненормално и отвратително. Навлизаме да проверим. 2 огромни пъна, около 1.5 м. в диаметър… Маркирани със синьо. Изсечени вековни буки. Едната е почти 200 годишна, другата вероятно над 100.

Пред тях разхвърляни огромни парчета от тези дървета… едното със ЗЕЛЕН ПЕЧАТ. Навели погледи дори не разбираме. Вдигаме глави. Не са само тези дървета, качваме се по-нагоре. Още поне 30-на подобни вековни дървета, изсечени до корен. Липсват. Това, което си мислехме преди за сипей и рядка ниска гора всъщност се оказа изсечена вековна букова гора.

ИЗСЕЧЕНА със съдействието на лесовъдите, горските, секачите, горското стопанство, управлението на ПРИРОДЕН ПАРК витоша, изпълнителната агенция по горите, министерството на земеделието и храните, онези 240 (без характеристика), кабинета, премиера, президента и ВСЕКИ, който не си е мръднал пръста да прекрати тази гавра с българската природа.

Днес режат там отново вековните буки. Въпросът е… какво самия ти, дето си прочел всичко това, ще направиш, за да спреш тази гавра. От премиер, през президент, през министерства до циганин-дървосекач. Всички май само си траете?

Ааааа, сетих се – гласувате в момента за 2-ри лифт на банско. За отсичането на 50 000 дка вековни гори, заради болните прищевки на един дядка, дето ви захранва партийните касички…

 Атанас Русев, © 2015 (ползването на която и да е част от този материал е възможно единствено след съгласието на автора)