Автор: Александър Стрезов

1972 г. По набелязания план изследванията продължават, като се работи предимно в Тронните зали и Малката Духла. Чрез флуоресцин се уточни, че Малката река се влива в Голямата в зала Носорог и багрилото, пуснато от Слънчев бряг, стига до мястото на вливането за 30 минути. 

Ал. Попов, Павел Веселинов, Алексей Бендерев, Светлин Димитров, Георги Марков, Румяна Панайотова. с.Боснек  1972 г.

 Александър Попов и Георги Марков прекарват четири дни на подземен лагер в пясъчните галерии на Слънчев бряг, картирайки уточняват дължината и посоката на над 400 м галерии и зали. През м.август при строежа на пътя Боснек - Чупетлово се отвори втори вход, което значително улесни работата на картировъчните групи. Други чести посетители и изследователи на пещерата през това време са Ал.Стрезов, Ал.Бендерев, П.Веселинов, Р.Панайотова, Св.Димитров.

1973 г не е особено забележителна с интересни открития. През май беше републиканската експедиция Духлата - 73, на план са изнесени 630 м нови галерии в Трона, Прашните зали, Малката река. Ръководството и водачите на проявата са предимно от СПК Академик.

Следващата 1974 г е много благосклонна към екипа на академишките духлари. През април в местността Джераново усое е открита и изследвана пещерата Чучулян, а през септември и октомври следват серия открития в разкопаните с много труд от Лидия Попова и Георги Марков галерии по пътя от Кончето към залата на Спирача.  

Отначало бяха проходени над 1 км ходове, удобни за проникване на места с големи уширения и красиви зали.

Откри се Дълбоката река, която завършва със  сифон по течението. Срещу пътя на водата Л.Попова и Р.Панайотова  разкопаха два пясъчни сифона в галерийка, отстояща на няколко метра над реката. След малко продължение по водата и изкачване на 12-метров комин се попада в етаж, който представлява хаос от галерии, зали и пропасти. Отделни пасажи са толкова красиви, че се предложи там да се свалят обувките и да не се върви безразборно. 

Лидия Попова – Лидка 1974г.

Следващите посещения ощастливиха пещерняците с откриването на етаж десетина метра по-високо, с образувания, които биха могли да съперничат с прочути със своята хубост пещери. Прекрасно декорираната лабиринтна плетеница изведе в огромни за духленския машаб зали - Бисерната, Арагонитовата, Чайното езеро. Отново разчукване и разкопаване на стеснение , пропълзяване на 50 метра и академици се спират на кръстопът от широки галерии, обсипани с бели кристали и тънки цевички. Изгладени дупки по пода отвеждат отново до дълбоката река. Водопадчетата по нея подсказват близостта на руслото на река Струма, откъдето тя се формира. Наблизо до кръстопътя е зала Лисица - една от най-големите кухини в пещерата с долен етаж - широка пропаст по средата и стени с великолепни драперии и кристални иглици. На единия край на залата, на дъното на отдавна изтекло синтерово езеро, варовитите води са запечатали предсмъртната агония на една лисица, попаднала незнайно как в този каменен мавзолей.

Продълженията на галерията изкачват стръмно нагоре. Някъде много наблизо е повърхността, но връщането трае пет часа. Въпреки трудностите при проникването и излизането, до средата на май 1975 г в Новите части са картирани над 3 000 м нови галерии.

На 7,8,9,10 септември бе проведена клубна експедиция "Духлата-80", където, благодарение на упорития труд на участниците, пещерата порасна с още 600 м и общата и дължина достигна 14 200м.

Няколко нощи на Г, Марков, П. Съйнов и Ал. Стрезов в чертожни сражения с метри инженерно платно и резултатът е представителна обща карта на Духлата, която заслужено привлече вниманието на Европейската регионална конференция по спелеология (ЕРКС) и недвусмислено говори за многогодишните усилия на влюбените в своята пещера спелеолози, които, впрочем са на мнение, че са още в началото на своите открития.

 

Петко Съйнов и Александър Стрезов 1984г