Бат Петьо си замина…
Ние сме кайтисти, сърфисти… просто сме хора отдадени на морето, както и на природата като цяло. Има все още истински хора, които човек си заслужава да познава. Хора отдадени на морето и на живота като цяло, хора които биха раздали всичко свое за другите, хора които биха ви приютили, нахранили, подслонили само за да споделят с вас красотата на живота. Искам да ви разкажа за един истински българин, който е оставил следа в моето съзнание, Човек за който винаги ще се сещам.
Този Човек е Бат Петьо от с. Велика. Ще разкажа тук за нашите съвместни Сватби с него, защото когато ни поканеше на гости – това беше поредната страхотна сватба организирана от него и жена му Кина, на която се веселяхме сякаш за последно …
Волен живот – лежиме на все още дивия плаж Корал – началото на юни, сами сме. Светът не съществува. Времето минава или пък е спряло – не можеш да определиш, когато не бързаш, когато си е твое. Настава онзи вълшебен миг преди здрач, всичко се обагря в един златист и неопределим цвят…
- Хайде да тръгваме, канени сме на гости на Кина и Пере!
Бавно поемаме към вкъщи наслаждавайки се на галещото море и нежния бриз.
Вече е тъмно когато стигаме във Велика. Малките кученца ни лаят от вратата. На прага е Кина – страхотната домакиня, която усмихната ни кани навътре. Камината е запалена, стигаме до масата…Какво няма на масата ли? Няколко вида салати, тенджери пълни с кюфтета и пържоли, приготвени от самия Бат Петьо, мезета и всичко което може да си представите.
Къщата, построена с много любов от Кина и Пере се намира накрая на с. Велика до самата гора и Странджа планина. Тя е страхотна, изградена с много вкус. Не искам да ви разказвам за градината, като нея втора не съм виждал. Кина оставя душата си във всичко което прави.
Отвсякъде лъха любов и силни чувства, които човек веднага осмисля след като се запознае с хората одухотворили това място…
Сядаме и след малко се появява Пере. Усмихнат и жизнерадостен подготвя новата доза пържоли за скарата, специално направена от него… Събираме се, вече сме повече, тук са и Тако и Милена, Фили, Борко, Вили, аз и Меги, Кина… масата постепенно се напълва, всички сядат и в един момент Бат Петьо вдига първата наздравица.
–НАЗДРАВЕ !
Пред него седи една бутилка (неговата си) от 1 литър с перфектната домашна ракия. Днес е на ракия, на предишната сватба беше на Узо. Не пия алкохол, но с Бат Петьо не мога да не пия. Искам да пия с него. Започва смеха, разказите за неуредиците с нашата вода, за морето, за лодката която прави. Кинчето не сяда на масата – непрекъснато носи и носи – салати, пържоли… Не може просто чинията да ти е пълна – трябва да е препълнена – иначе не играеш. Отново светът изчезва – свива се до масата с приятелите. Отново времето е спряло и никой не го е грижа за него.
Бутилката пред Пере постепенно стига до половината. Смехът е нявсякъде. Истории, истории за младоста на Пере и Кина, за лудориите, за “маневрите” и за истинския живот, за дълбоката и неизразима любов между тях.
На масата се слага калкана. Пере го е приготвил по специален начин. Най-вкусната риба която съм ял някога... Майстор.
Настроението е приповдигнато. Новите на масата дори и не могат да си представят че това е само началото на една страхотна нова Сватба, организирана от Кина и Пере.
Говорим си с Пере на “Човече”. Не онова човече, дребното, завряно някъде в задника си заради проблемите който създава на околните и на себе си, а онзи Човек с който знаеш че може да оцелееш на безлюден остров.
Усещаш че пълното щастие е съвсем наблизо – то дори те завладява. Отпускаш се но не заради алкохола, а заради хората около теб. И пак истории и истории, смях и веселие...
В бутилката пред Бат Петьо са останали 2 пръста. Точно в този момент го поглеждам и знам какво следва. Погледът му е пълен и бистър, излъчващ свободата за която всеки мечтае. Поглежда някъде в безкрайността и изказва неговата си крилата фраза:
- ИМА НОТИ !
Скоква, Кинчето като по команда отива да извади уредбата, за секунди всичко е готово и извадено и започва да се чува с всичка сила страхотната музика. Кинчето знае всички групи и нови и стари – няма друг диджей като нея. Пере загрява с няколко такта и ето... в един момент идват любимите му парчета.
Живяли са заедно в Гърция известно време. Няма друг танцъор като Пере – идвали са от околоните градове в Гърция да го гледат как танцува.
Музиката е докрая. Пере започва да танцува вълшебния си танц.
Слага чашата си на главата и започва шеметно да пристъпва – всички са като омагъосани.
Няма умора – танца идва от същината на душата му. Както ми е казвал неведнъж:
– “Аз не играя – душата ми танцува”.
Следва песен след песен – той пее и танцува – дори не се задъхва – около него всичко се завихря – стават и другите – Тако, Борко, Вилито, Меги – дори аз започвам да подскачам.
Пере поглежда Кинчето, усмихва се. Кинчето се скрива някъде в къщата и излиза въоръжена като барета с две огромни пушки. Дава ги на Пере и той заприличва на истински хайдутин.
Танцът не е спрял – напротив – кулминацията наближава и БАМ! БАМ! – уредбата за малко спира от вибрациите, но танца продължава и пак БАМ! БАМ! – във вихъра на танца, с пълна чаша на главата, с 2 пушки в ръцете Пере приветства свободата на духа. Вече всичко танцува – Земята се върти около Пере...
Отново на масата. В бутилката пред Пере остава 1 пръст на дъното. Отново изведнъж идват ноти. Като светкавица Пере отново се вихри в танца. И това продължава с часове.
Докато седим, започва да пее песента която следва и аз разбирам че това не са просто песни,а песни на които се е пяло и танцувало, песни на които светът е изчезвал и е оставала само любовта между него и Кина. Песента прекъсва поне на 5 места и то драстично.....
- Ааааааа тука съм гърмял – гърмял съм! – ми подсказва Пере – и се заливаме от смях.
Целия диск е набразден като от картечница – от нотите на Бат Петьо. Ама какви ноти – не може да си представите. Чисти и Мощни.
Минават часове – музиката не спира – цялото село знае че има пак сватба при Пере и Кина.
- “Значи утре викам музикантите и ги нареждам ей там отпред, да свирят цял ден... Който се умори и тръгне да си ходи – оттук направо с пушката. Цял ден и нощ искам да ми свирят и да танцуваме и да се веселим...” – споделя Пере като се връщаме на масата...
- “Кинче извади....” – Кина скача и след малко носи в една голяма чиния едни определено домашни суджуци. Пере ги нарязва на по дебелина от 5 см и веднага на скарата...
- “Какво е това бе Човек?”
- “Едното е от кошута... другото...” – започва обяснението си Пере.
След малко са на масата – Е няма такова нещо! – по-вкусно е от вкусното.
- “Трябва да се изяде” – подсеща Пере и дори да си преял забравяш.
Пере е добър ловец. Ходи си из планината и си ловува мирно и кротко. Понякога го няма с дни. Любува се на природата. Дори щеше да ни води на едни долмени, за които никой не знае – били на няколко часа път пеша. Огромен камък сякаш висял във въздуха...
Сватбата продължава... Отново смях, танци и песни... Започват лирични песни. Пере кани Кина на танц. Така са се гушнали че няма празно. Около тях витае сила. Когато песента завършва, Пере е със затворени очи и повтаря... –“Много те обичам... много те обичам...”.
Става 3 часа през нощта. Ставаме да си ходим... Домакините ни изпращат, ние клатушкайки се качваме в колите. По едно време Пере отваря вратата на колата.
- Момчета! Допи ми се бира с вас! Слизайте! Слизайте! Пие ми се бира с вас!
Слизаме – естествено.
Отново на Масата.
- “Кинче....” – Кина изтичва до бараката и донася нова порция суджуци от кошутата... Отново на по 5 см дебели резани и отново на скарата. Пред всеки по няколко бири.
- “Кинче... дай лекарствата... “ – Кина донася лекарствата.
Бат Петъо вади едни лекарства, втори, трети, полива ги с една голяма бира и вече е добре. Слага им и малко ракия от домашната за засилване на ефекта на свободата.
- “Ха наздраве момчета!”
- “Наздраве Бат Петьо!”
Изпиваме по няколко бири и вече и ние не можем да гледаме. Нови суджуци. Нови Бири. Нов смях за някакви маневри...
След твърдата уговорка да се видим по обяд на приготвената от Пере чорба от калкан си тръгваме от Сватбата.
Ставаме по обяд. Направо при Пере и Кина. Най-вкусната чорба от риба която съм ял някога. И пак смях и смях...
След 2 дена сме отново на нова Сватба – при Пере и Кина. И така Сватба след Сватба – цяло лято.
Преди есента Бат Петьо започна да стяга лодката. Няма да ви казвам как се казва – излишно е – носи името на голямата му Любов – Кина.
- “Човече ще си направиме тайфа и ще ходим за риба...”. Ден след ден подготвяше лодката, след месец може би я беше направил.
- “Поне 10 години няма да я пипам – както съм я оправил!”
Обади се един следобед да идем да помогнем с мотора. Бяхме се събрали 7-8 човека – доста тежеше. Натоварихме го на колата на Пере и после го разтоварихме на пристанището. Там под вещото му ръководство го поставихме в лодката.
- “Да го бутнем още малко?”
- “Не, не аз ще си го донаместя – няма проблем” – така каза Пере и ние си тръгнахме.
След 2 седмици Кина се обади и от приказка на приказка – Пере бил в болница. Докато вдигал мотора се сецнал и страшно го заболяло. След това болките се усилили и направо го приели в Бургаската болница.
След това преместиха Бат Петьо в София в Александровката болница. Кина неотклонно седеше с него. Седмица след седмица докато го оперират. Диагнозата беше дискова херния. В една стая 6х6 метра лежат 10 човека, тежко болни, някой с мозъчни проблеми – други с проблеми на гръбначния стълб. Цари пълна мизерия. В същата стая пребивават и близките на болните, повечето хора от провинцията. През нощта се опъват походни легла в свободните пътеки, а някой спят направо при болните, който непрекъснато викат от болки. Чакат със седмици в тая мизерия наречена болница защото болните са много а държавата кара мерцедес и е заета. Да и е.а майката на държавата.
Кинчето е неотлъчно до Пере, защото той не може да се движи сам. Пере не иска да му ходим често на свиждане, защото никога не е лежал. Винаги е бил на крака – и винаги е работил. По това време се случи и друго нещастие – почина бащата на Кики...
След седмици идва ред за операция и на Пере, операцията трае 6 часа – според лекарите е успешна. До дни трябва да проходи без никакви болки. Но следващите дни отново са изпълнени от болка. Точно преди да го изпишат – оново адски болки. Оставят го за нова операция, но след няколко дена болките изчезват и Пере е изписан.
Отидохме да го вземем за да го закараме до гарата – лекарите препоръчаха транспорт със спален вагон. Пере беше толкова щастлив че се маха от тая ненормална мизерна болница, ходеше си с едни обърнати наобратно патерици и все говореше как ще сме тайфа и ще ходим за риба... как ще си направим Сватбите – само да се приберат във Велика. Смеехме се в колата – говорим си пак за маневри...
На гарата си казахме чао и се прегърнахме - нямаше как да знам че тогава ще видя Бат Петьо за последен път. Той се отдалечи, ходейки с патериците наобратно, а до него неотклонно беше Кина.
Чувахме се няколко пъти оттогава с Кина. Пере отначало се чувствал добре... после отново го приеха в болницата в Бургас – този път заради херния според лекарите в областа на врата.
Чухме се с Кина наскоро – Пере имал много ниско кръвно налягане и учестен пулс.
Беше вчера. Бяхме с курсистите да се катерим на Боженица. Времето беше чудесно. Имаше доста смях... По едно време Меги дойде при мен, очите и бяха насълзени. Можа само да пророни:
- “Кина се обади. Пере е починал.”
Погледнах и пак погледнах. Нещо чувах което не можех да възприема. Пере го няма. Но как може да го няма? Човека Пере. Човека Бат Петьо. Човека с маневрите и Сватбите. Човека с Лодката. Човека с Кина. Човека със Стамен. Човека от Велика. Човека Приятеля. Човека Танц. Човека Душа... Човека с Нотите...
Поглеждам – времето се връща назад и напредва. Завладяват ме чувства за които думите са излишни... Усещам присъствие, усещам Сватба – въздуха и всичко е наелектризирано. Всичко отново се завихря и в центъра е Пере... и тогава чувам думите:
- ИМА НОТИ.
- Log in to post comments
- 12923 reads
Recent comments