Сега е мястото да дефинираме една нова дисциплина която реших еднолично да нарека “ХРАСТИНГ”. Това е изкуството да се промъкваш през всякакъв вид храсти в търсене на нови пещери. И така първия храстинг беше на Понор планина – действието се разви по юрските варовици.

Бяхме се разделили на 2 групи като и в двете имаше и курсисти. С мен бяха Меги, Диди, Момчил и Снежка, нашия план беше да се качим от Топилата на платото, да завъртим отгоре и пак да се приберем на същото място.

  Платото

Другата група предвождана от Калин тръгна от Зимевица, премина покрай Елата, оттам на платото и навръщане по един масив срещу Елата.
Нашето изкачване беше с елементи на катерене – една 2-ра катергория около 150 метра, ползвахме въжета и курсистите се забавляваха. На платото огледахме няколко въртопа и пропадания но общото впечетление е че проникването оттам ще е доста трудно.

  Хапване на билото

Групата на Калин докладваха после че на масива срещу Елата имало интересни неща, дори и няколко входа от които духало...? (дайте повече инфо или описание).
Но от друга страна ходенето, катеренето, промъкването, на някои места дори и лазенето – си струваха.

  Готови за копаене...

Храстинга беше на ниво. Около 6 часа.
Не намерихме нищо което да заслужава особено внимание. Разбира се нишите или малките къси дупки не ги считаме... Благодаря на Снежка за снимките.