Пещерата на Курсистите

Датата е 10.12.2006 г. Имахме занятие с курсистите отново на Понор планина. За целите на занятието се разделихме на 2 групи. Задачата беше да се огледа един голям район. Групата на курсистите този ден трябваше да е напълно самостоятелна. Беше съставена от 5 човека, а именно Иван, Иван, Деси, Таня и  Пешо.

Иван	Иван	Деси
Пешо	Таня  веднага да прати снимка!

Ние бяхме Меги, Калин, Серго и аз. Разделихме се след като пристигнахме и след 6 часа се видяхме на уреченото място. Те донесоха страхотна новина. Иван и Иван бяха успели да преодолеят един блокаж и бяха попаднали в голяма нова пещера с уникални образувания. Бяха заснели и показаха на снимките чисто бели образувания и обеми, които апарата не беше успял да освети.

Деси, Таня и Пешо ги бяха чакали търпеливо и професионално на студа 2 часа през които Ивановците бяха изследвали набързо. Бяха достигнали по думите им до 2 по-големи зали от които водели много разклонения навсякъде

Бяхме много ентусиазирани, а аз особено горд че курсистите бяха направили нещо невероятно и то абсолютно сами.

Не знам как премина следващата седмица – всеки ден подготвяхме експедицията, и за малко да идем, но бяхме само 3-ма, а някак си ми се искаше повече от курсистите да участват. И така избрахме съботата – 16 Декември.

Групата беше в състав: Иван, Иван, Иван(Добера), Васко, Калин и аз. След час и малко стигнахме до мястото.  Наложи да разширим един тесняк, който Иван и Калин бяха преминали и разбиха от другата страна. Успях да премина. Блокажа изглеждаше стабилен. През него попаднахме наистина в основна галерия и почти веднага в първата по-голяма зала.

Докато чакахме другите да преминат блокажа,  Иван и Калин слязоха около 10-на метра и след стеснение надолу казаха че чернеело, а аз в другата част на залата и пак надолу в блокажа видях началото на основна галерия около 6 метра широка и с образувания, но се върнах горе за да продължим по основното ниво. След залата следваше една тясна фурна около 7 метра, която Калин отново разкопа и аз като най-дебел отново точно можах да мина. Излязохме пак на широко и след около 20 метра излязохме почти на тавана на следващата зала.  Слязохме в нея и тук си направихме нещо като лагер в който разтоварихме багажа. Калин веднага тръгна напред по това ниво в една първоначално ниска галерия и се върна след 20 минути като каза че продължава около 60 метра след което следва глинена тапа. По думите му задължително напред продължава. Иван се покатери по едната стена на залата около 15 метра и напред каза че се виждат чернеещи обеми но преминаването е твърде рисковано, а местата за осигуровка липсваха поради това че всичко се ронеше. Решихме да търсим друг път към тези обеми. Хапнахме набързо и направихме план. Аз с Васко и Добера трябваше да картираме частите дотук, а двамата Ивановци и Калин се върнаха в началото на залата и тръгнаха по едно разклонение основно и скоро престанахме да ги чуваме. След около час ние стигнахме с картата до последната тясна фурна и се върнахме към лагера. При него скоро дойдоха и групата на Калин и бяха много ентусиазирани. Бяха се изкатерили около 35 метра  в една голяма основна галерия по синтрови водопади и бяха опънали 2 въжета от 15 метра като парапети.

 По водопада...

Бяха стигнали до място където много силно духало и над тях на около 10 метра се виждала голяма напречна основна галерия.

Решихме да идем всички да погледнем – те да продължат катеренето като с бормашината забият анкери и преодолеят 10 метра, а ние с другите да картираме това основно разклонение. През цялото време Добера снимаше с апарата си и това беше неговата задача.

фотографа на Експедицията... заснет ;)

Наистина тук имаше нещо много интересно, Калин и Иван почнаха с катеренето накрая, а ние тръгнахме надолу да картираме

 преди Водопада...

– дадохме им време и когато стигнахме до лагера с другия Иван погледнахме наблизо една галерия под нас широка около 10-на метра която продължаваше и в двете посоки. Трябваше да забием спитове за да слезем но техниката беше при другите, за това си го оставихме за следващия път и тръгнахме назад за да докартираме. След няколко часа Калин и Иван ни настигнаха и заедно тръгнахме да излизаме. Бяха успели да напреднат няколко метра.

Отвън отдавна се беше стъмнило – това проникване продължи малко повече от 9 часа. Като цяло бяха картирани около 200 метра, 55м денивелация. Характера на пещерата е много обещаващ – намираме се на средното ниво на една пукнатина която е с ширина около 10-20 метра и висока около 60-70 м. или повече. Незнайно колко дълбока... В нея има перпендикулярни разклонения и галерии, някой с големи размери (5х5 м). Не сме стигнали край на много места, защото предпочетохме да направим карта на преминатото досега по оста. Картата 3D на това което успяхме да нанесем е готова и наистина си личи на нея наличието на голямата разломна пукнатина в която се намираме. Почти навсякъде има страхотни образувания.

Благодаря на всички които участват и още веднъж ЕВАЛА на курсистите Иван, Иван, Деси, Таня и Пешо за това невероятно откритие.

Знам, и съм невероятно радостен че още няколко човека ще се присъединят към копачите и откривателите на непознатите подземни красоти.

Следващите експедиции предстоят.

Всички снимки може да видите тук благодарение на Добера.