by Andrew Meldrum & Paul Kelso (превод: Skyey (Виша))

Когато през октомври екстремният водолаз Дейв Шоу постави световен рекорд за гмуркане на дълбочина в тъмнината на пещерата Boesmansgat в Южна Африка, неговото въодушевление беше помрачено от зловещо откритие. В тинята, на 270 метра под водата, на дъното на най-дълбоката южноафриканска пещера, той намери останките на Деон Дрейер, единственият човек преди него, който е правил опит да покори дълбочините на Boesmansgat.

Дейв Шоу не успя да върне тялото при първото си гмуркане и обеща на родителите на Деон Дрейер да се върне за останките на техния син. Миналата седмица той удържа на думата си, но обещанието му струваше живота. Той загина на дъното на пещерата, докато родителите на Дрейер -Тео и Мари, чакаха на повърхността. Едва вчера, след откриването на телата на двамата мъже, се изясни цялата драмата на обречената мисия.

Шоу, комерсиален пилот и баща на две деца, умира от пренатоварване при опита си да отреже водолазния костюм на Дрейер, за да прибере тялото му.

Както изглежда, Шоу остава без въздух и прави опит да прекрати гмуркането. На 220 метра под водата, оабче, се оплита във въже, което е прикачил към останките на Дрейер при предишното си гмуркане.

От кадри, заснети от камерата на главата на Шоу, се вижда, че той неколкократно се опитва да се освободи от въжето – просто действие за опитен водолаз в нормални дълбочини. Твърде тежки са условията, обаче, да се правят каквито и да е маневри на такава дълбочина и Дейв Шоу умира.

Екстремното гмуркане е все по-популярно сред малцинство от състезатели и любители водолази, но много професионалисти са против екстремното хоби, поради големите рискове. Професионални водолази не биха се гмурнали на дълбочина под 30 метра без поддържащи екипи, а на дълбочина под 60 метра се изискват и много добри технически умения. Благодарение на новите технологии и смеси от газ, спортните водолази могат да се гмуркат на страхотни дълбочини без подкрепления.

„Не е нужно да премахнете всеки риск от живота, но това е изключително труден, техничен и опасен начин да се гмуркате,” казва Найджъл Ийтън, редактор на Dive magazine.

„Екстремните водолази са малцинство в този спорт и са подтиквани от желанието си да достигнат пределите на дълбочината, да изследват тъмните, студени и безпощадни места. Гмуркането в пещери като тази също добавя и опасност, тъй като тези места са заградени пространства – не можеш просто да се издигнеш нагоре. Това е трагично.”

Търсенето на все по-големи предизвикателства в гмуркането включва както опити на групи водолази да достигнат останките на някои от най-опозорените морски битки, така и гмуркане в отдалечени пещери по целия свят. Мотото на сайта на Дейв Шоу гласи „Има ли желание, има и начин...” Той писа на сайта малко преди смъртта си: „Да бъдеш на място, което никой друг не е изследвал преди теб, е връхната точка. Изглежда, за да постигне тази цел, човек трябва да преследва по-големи дълбочини.”

Склонността към по-рискованото гмуркане е само отражение на тенденцията към екстремни спортове по-принцип. След като достигането на повечето от основните природни предизвикателства е вече вседостъпна практика – Еверест се изкачва повече от 2000 пъти годишно – много хора търсят още по-големи предизвикателства като начин за развлечение или отмора.

Спортове като free climbing (без въже) и free diving (без кислород) са все по-популярни, също както и base-jumping-a, в който хората скачат с парашут от небостъргачи.

Дейв Шоу, 50 годишен, опитен пещерен водолаз, беше добре запознат с рисковете. Ентусиаст, откакто, покрай сина си, откри гмуркането, той казваше, че това, което предизвиква страстта му към този спорт е по-скоро духа на изследователя, отколкото на дълбочината. Той поръча никой да не се опитва да върне тялото му, ако никога не изплува от Boesmansgat.