toltec's picture

Закон за защита на федералните пещери

Чл.1: Кратко наименование на закона.
Чл.2: Преамбюл, цели и политика.
Чл.3: Определения.
Чл.4: Управление.
Чл.5: Поверителност на информацията за същината и местонахождението на значимите пещери.
Чл.6: Събиране и изнасяне от федералните пещери.
Чл.7: Нарушения и наказателна отговорност.
Чл.8: Гражданска отговорност.
Чл.9: Допълнителни разпоредби.
Чл.10: Заключителни разпоредби.

Приет от Сената и Събранието на Представителите на Съединените американски щати в Конгреса.

vishko's picture

100 km. za 24 chasa. Koi shte se vkluchi

Здравейте,


Който иска да учасва в едно екстремно приключение нека да погледне този сайт: www.staratrekking.com/100x24/2003.html


100 км за 24 часа по билото на Стара планина, мисля че изживяването си заслужава!!! :))

Аз ще се включа, ако някой желае да дойде с мен, нека ми се обади за да се уговорим предварително (тел: 087/49-18-23).
toltec's picture

Gubesh - 1-2 iuni


Тръгнахме малко неорганизирано - в събота сутринта още незнаехме къде ще ходим... Част от клуба беше отишла на Крушуна, но на мен нещо не ми се ходеше там... И така звъннах на Калин (с идеята за Губеш и копане) след което се събрахме пред нас и напред. Бяхме с Меги и Калин. Обадиха се и Мони и Вишко, но нямаха транспорт и реших че са се отказали. Естествено не тръгнах с мойта кола (виж предишната история за Губеш ;))) ).

След около час бяхме в началото на черния път който тръгва към Билин Дол (на около 1-2 километра преди с. Губеш). Беше леко разкаляно, но след крилатата фраза: "Незнам, незнам - както ти си прецениш - колата си е твоя ;))) )", Калин тръгна нагоре. Предимство е колата да е малка, защото много скоро разбрах че мога сам да я бутам нагоре по нанагорнището (Меги ми помагаше, ама си трайте).

toltec's picture

Rojden den

Users... утре 29 май всички са канени на рожден ден, кйто ще се проведе на Боснек, след 16 часа... Ще покопаме, поритаме, похапнеме, попееме, понамокриме, поизкаляме, по-караме .. и т.н.


 


да шефа

insulina se zavurna

onzi den v 4etvurtuk 15.05.2003 sled dulgo otsustvane insulina se zavurna i doide v parka malko da poritame. i pri hubavo vreme v nedelia moze bi shte hodim s kursa da katerim.

kalin's picture

Откриването на пещерата 8-ми Март

7.03.2003, обаждам се на Наско да го навивам да поръчкаме на Боснек. Миналата седмица бяха копали там с Митко Цолов и се бяха много надъхали. За тази седмица обаче Наско имаше друг боен план - "Ще ходим на един много як обект, искаш ли да дойдеш", каза той с присъщата му загадъчност с която не веднъж ни беше примамвал да копаем в търсене на нови пещери.

Речено-сторено на другия ден се събра копаческия отбор - Наско, Меги, Страхо, Ставри, Митко, Слава
и моята скромна персона. Тръгнахме към Ябланица. Като пристигнахме на мястото се разтвориха геoложки карти, които всеки интерпретира, както на него му бе угодно. В крайна сметка определихме един баир за жертва и се отправихме към него. Пътят ни трябваше да мине през река Вит. Ако си мислите, че колкото и студена да е една река тя може да се преджапа то не си мислете, че колкото и студена да е една река тя може да се преджапа и това да стане безболезнено. Няма да влизам в  подробности само ще кажа, че докато минавахме през реката на фона на всеобщото недоволство и недотам цензурни коментари се чу и репликата "Режете само да спре да боли!" (Даже и не подозирах, че в този ден щеше да ми се наложи да пресека реката цели 6 (шест) пъти). Като стигнахме до хълма се разделихме и започнахме да търсим пещери. Покопахме на няколко места. Нищо не излезе и продължихме да търсим. "Тука се чува яко, елате!!!", чух да крещи Слава. Като стигнах там видях съклубниците си в някакво странно състояние. Очите им святкаха, държаха се неадекватно, вманиачено пускаха камъни в една дупчица, след което залепяха уши да слушат какво има отдолу. А там, бога ми, имаше нещо. Камъните политаха и с тътен се спускаха с някаква пропаст, която звучеше като да е много дълбока. Откривателят на тази дупчица, Митко установи, че тътена се чува и от под пътеката, което беше причина там само за 10 мин да зейне една 2 метра в диаметър дупка на която краят не се виждаше. Къде бях аз в това време? - тичах като куче през полето да донеса машината и анкери, даже не забелязах реката. Така за по-малко от 30 мин. отвеса беше оборудван
и Мито тръгна надолу. "Какво има?", Какво виждаш?", "Има ли надолу?" се надпреварвахме да питаме от
гърлото на отвеса. Пропастта се оказа 30 метра дълбока и завършваше със зала с тесняк, който трябваше да бъде разбит. С това се заеха Митко и Ставри. Работата продължи и на следващия ден когато успяхме да минем. Следваше една галерия до половината пълна с глина, която завършва в глинена тапа. В тази глина се виждаше канал с калцирани стени и диаметър ок 30 см, който тръгва надолу.
Познайте къде бяхме следващата седмица:)
vishko's picture

Моето първо проникване


Няма да съм толкова многословен колкото Mosquito, но все пак ще се опитам да опиша впечатленията ми от първото проникване в истинска пещера (Леденика и Магурата не се броят за пещери особено след видяното на 23.03).

toltec's picture

Късметът на най-късата клечка

или
Първото проникване в пещера на един полу-курсист в клуб Екстрем


23 март
Руски паметник
    Банда младежи и девойки с подозрително големи и пълни раници прииждат един по един на огряното от мартенското слънце пространство на площада. Време е за Духла. Ей го на и Насо пристигна учудващо навреме, само 10-ина минути закъснение. Бай Чорбаджи паркира непосредствено отзад, зад него пък се нарежда кола пълна с 4-ма курсисти. Една заблудена сърфистка, омаяна в Интернет пространството от Насо (така поне се чу..), с Голф-че и още 2 коли формират авто-кервана имащ за крайна цел люлката на всички пещерняци минали през Екстрем - Боснек.

Големи колебания паднаха, дали да не поканим с нас на Духла две "девици" с къси полички, които чакаха нещо покрай паветата, но предвид името на пещерата и занаята на "девиците" се реши, че може да се стигне до неразбирателство водещо до тежки полови заболявания и идеята бе отхвърлена.След кратко разпределяне, групата немоторизирани търсачи на екстремни преживявани бе разхвърляна по МПС-тата и тръгнахме.
    Мой шофьор този ден имаше честта да бъде Бай Чорбаджи, който беше зарибил някак си две агентки да дойдат на първа пещера. След кратко пътуване се озовахме от южната страна на любимата Витоша. Следи от сняг там нямаше. Явно снежеца, който беше прехвърчал в София през нощта не беше стигнал отатък Черни връх. Когато паркирахме пред Пещерата, вече имаше 3 коли пещерни хора. Едната група от 4-ма пещерняци се беше подготвила за сериозно и бързо проникване и като видяха 5 коли да паркират побързаха да навлекат ботушите, да монтират карбидките и да си бият камшика навътре. Другата сериозна група беше дошла да работи на някой обект и също се състоеше от опитни пещерняци. След 15-ина минути в които послушахме и се посмяхме малко на истории разправяни от Бай Чорбаджи и Страхо пристигна и баш боса - Насо. Паркира колата пред пещерата, огледа какво е положението, проведе няколко разговора с едната група пещерняци и ни свика на техническа конференция. Следваха някои основни приказки за това какво аджеба представлява пещерното проникване, проверка за наличието на каски и фенери и най-пикантната част от преживяването - избора на пазач на колите. Въпросния прецакан човек трябваше да бъде избран измежду моя милост, Ванката, Стефан и Мони. От изброените само последния беше влизал в пещера, така че се досещате че не бяхме много ентусиазирани, че някой трябва да изпусне шоуто. Реших, че няма какво да се туткаме и връчих на Чорбаджията една клечка, която да начупи така че някой да се преебе. Оказа се, че съдийството на тази дилема не е проста работа и първото теглене беше анулирано поради наличието на две топки на те... опа тва беше друго, на една клечка повече отколкото бяха хората. Втория път всичко беше нормално и жребия протече честно. Чудя се има ли някакво значение първи ли теглиш или последен... Погледнато от математическа гледна точка, шанса да изтеглиш най-късата в началото е по малък от този накрая на тегленето. Но понеже ми е писнало от думички имащи "математи-" в съдържанието си, стигнах до извода, че всичко е въпрос на късмет и теглих последен.
      Кофти е да си прецакан.
      Още повече като предния ден си обикалял за фенер почти цяла София, и даже като си си намерил челник. Но, кво да се прави. Все някой трябва да е прецакан. Определено е по добре някой да е прецакан, отколкото боснешките апаши да разбият 6-7 коли и да вдигнат екипировка за сума кинти.
      Примирих се с идеята, че ще кисна отвън. По някакво стечение на обстоятелствата, си носих учебника по Числени Методи с мен и се настройвах за учене по математика, вместо пещерно проникване - тъпо а? :). Тогава Насо даде идеята, да се обадим на Киро да го питаме той какво е решил да прави. Трябва да взема да си купя gsm, щото взе да ми става неудобно вече да карам Насо да се обажда. Както и да е, и това ще стане след като си накупя екипировка, чувал и кво ли още не. И тъй, накрая се оказа, че Киро тръгва в момента от София и като дойде жена му и децата ще останат навън, а той, Хоган и аз ще влезем. Демек дявола се оказа не толкова черен, колкото изглеждаше.
      След последни уточнения, Страхо вкара първата група от 8 човека в пещерата. 15 минути след това основната група оглавявана от Шефа беше готова за entering дето се вика. Като изпълняващ длъжността пазач ми връчиха ключовете от 5 мпс-та - трябва да взема да изкарам книжка... - инструктираха ме коя аларма как се спира и т.н. и т.н. Снимчица before и втората група от 16 човека се напъха в заледения вход. Е, не всички успяха да се набутат от първия път, но важното е че успяха.(Специални поздрави за Мая :))
      Кибича си аз пред Духла и *ХРЯС*...Предполагам много от вас са виждали Струма заледена. Е, пожелавам на всеки да присъства на момента, когато течението разбива изтънения от слънцето лед и бавно напредва по извиващото се корито. Тишината моментално беше заменена от галещия ушите звук на игривата река. Но, да не навлизам много в лирични отклонения.
      30-те минути до идването на Киро не ги и усетих как се изнизаха. Последва една малка лудница докато накрая Дарко и Руми бяха убедени от майка им, че трябва да обуят грейки и че няма да им се карат ако се изцапат. Киро позакърпи един стар челник оттук-оттам, резервния ми фенер изкочи от торбата и се наниза на врата на Руми и айде в пещерата. Тръгнахме група от 4 човека и две самоходещи и самосветещи прониквачки ;). Придвижването ставаше супер бързо поради простата причина, че на местата където беше тясно, децата хвърчаха напред, а Киро, Хоган и Руми бяха влизали многократно. На едно две места се наложи Киро и Хоган да си подават малчуганите, но като цяло нямаше заседяване повече от минута две на тесняк. Опитахме се да намерим групата предвождана от Насо, за да се join-a към тях, но така и не успяхме. Но въпреки това бях супер доволен, даже нацвъкахме няколко снимки в пещерата - дано да са станали. След около 3 часа изкочихме отново на слънчева светлина.
      Невъзможно е да се опише какви чувства и емоции породи в мен това мое първо проникване, но ако мога да обобщя впечатленията които ми останаха, то трябва да кажа - I'll do it again. След това последва преобличане, миене на обувките(доколкото беше възможно) в ледената река и пререждане на багажа. Докато се натуткам, Киро и Хоган бяха запалили огън точно срещу пещерата отатък реката. После курсистите нчело със Страхо започнаха голямото излазване и един по един се появиха. Оттук насетне следваше ядене, греене на огъня, малко уроци по фризби и задължителната накрая ОБЩА СНИМКА. Футболът го отложихме за по добри атмосферни условия, защото както се скри слънцето настана един студ - мамата си джаса. МПС-тата бяха полазени и след прочувствено сбогуване с Шефа, поехме към София.         Mosquito, 24.03.2003

toltec's picture

Speleo News


Спелео информация от Клуб Екстрем за периода 1.01.2003 - 24.03.2003


 


 


Странджа


По Нова година клуба посети отново района на с. Малдежко (Странджа планина). Беше открит преспективен вход откъдето се усеща силно въздушно течение. Не можахме да го разкопаем поради липса на време. Намира се в близост до извора, който по това време на годината беше доста пълноводен. Нивото на подземното езеро в близката пещерата се беше вдигнало с около 1 метър.

toltec's picture

Po Nova godina... Stranja i Rodopite

По нова година специално ние направихме едно много добро пътешествие... Тръгнахме на 29.12 за Лозенец, т.е. морето. Бяхме с Меги, после дойдоха и Радо+Ленка и Тони+Ели... Имахме много добри идеи за Странджа и ги реализирахме ;)

Честно казано бяхме странна гледка... 3-ма пълни идеоти зад 3 лаптопа докато женската част на групата шеташе наоколо... Но кво да се прави - интернет. Особено тежък случай беше Радо който работеше на нов лаптоп или ... по-скоро превъртя няколко игрички...

Syndicate content