Понякога ви трябва само една почти невидима малка дупчица и доста късмет за да откриете нова пещера. Така си обикаляхме с Марио по Понор планина и по едно време забелязвам една дупка в която не мога да си вкарам 2-та пръста заедно.

Повиках Марио, който беше на 15-на метра ровейки друга подобна и започна леко копаене. Интересното беше че тук избиваше калцит на повърхноста и след 1 час успяхме да отместим едно голяо парче калцит и под него зейна цяла пещера в която можеше да се влезе. Той влезе и каза че има пещера но е само 10 метра дълга. Напред се виждало невъзможен тесняк. Излезе и ми помогна да разширим входа за да мога и аз да влеза. След малко бяхме вътре и двамата. Напред имаше 3-метрова тясна пукнатина широка едва 10 х 20 см. откъдето не духаше – т.е. не беше преспективно. Но като хвърлихме не един камък докато нацелим процепа, той падана около 10-на метра и леко отекна – т.е. имаше обем.

Излязохме и мълчаливо решихме че просто това е непреспективен обект... Но с времето нещата се променят... по-скоро нищо не се променя, а нещото което чернееше там напред ни повика да се върнем.

Първия път бяхме с Марио, Сегмента, Киро и аз. С джипа след 1 час по черния път стигнахме почти до мястото. Те бяха взели агрегат, кабели и един перфоратор и след цял ден копаене разбрахме че ще е доста трудно. Бяхме успели да прокопаем едва 30 см напред, но вече копаенето след това стваше все по-трудно защото лежахме в тесняк и машината трябваше да се държи с опъната напред ръка. След следващият път решихме да сменим подхода...
Бяхме с Жалов, Тоцата и Киро, Жалов каза една много добра идея и стратегия и според нея започнахме да действаме. Благодарности изказваме на Дикански. Понякога беше истинска акробатика да вкараме машината и да пробиеме дупки с нея, особено за мен и за Жалов, защото ние бяхме най-дебелите.
Копахме сериозно по новия начин няколко дена и на 23 септември след цял ден копаене заедно с Жалов и Вишан успяхме да направим достатъчно широка дупка според нас за да се мине. Вишан пробва, каза че може да мине трудно но решихме да се върнем през уикенда със змий. (Змийте са хора като нас, но са в диапазона 45 – 55 килограма или по-малко... те се изпращат като разузнавачи напред и ако има смисъл – тогава се разширява повече и ... “дебелата змия”(аз) минава. Те трябва да притежават психика и да имат добра техника по тесняците – неща който се овладяват с времето.)

Върнахме се след няколко дена – на 26 септември. Бяхме заедно с Виша, Веско, Нина и Мони. Естествено Виша щеше единствено да влиза. Подготви се и заедно с нея влязохме вътре. Тя пробва и постепенно започна да минава през тесняка. Обяснявах и подробно техниката по тесняците и давах кураж, защото .. какво да ви казвам – може и да е много широко, но това да влизаш пръв някъде е едно доста страшно нещо. А то не беше широко, а и не се виждаше къде отива... а и тя беше с краката напред – тесняка го изискваше. Чувах ясно биенето на сърцето й как отеква в тесния коридор и давах наставления. Идеята беше да го направи с резерви, а не на границата да се заклещи.
По този начин за 30 минути тя опозна тесняка и влезе и излезе няколко пъти без никакви проблеми. Следваше да продължи напред.
Първо влезе в една малка галериийка която продължаваше напред но след 5 метра задънваше. След това влезе в една низходяща галерия точно под тесняка. Долу беше по-широко и се разклоняваше. Разказваше ми подробно какво има и започна да влиза по отделните разклонения. Понякога много трудно я чувах, но я бях инструктирал да не се отдалечава – така че винаги да може да се чуваме. Често възкликваше и обясняваше разпалено какви красоти вижда. Лежах в тесняка заклещен и се кефех че има красива пещера и че все пак някой може да я види... След около 2 часа Виша излезе и започна да разказва... Имаше няколко разклонения и 4 много красиви залички, две от тях кръстихме на името на Виша ;). Пещерата беше около 60 метра дълга и много красива. Имаше едно продължение, където Виша не беше влязла, защото било много кално и после щяла да изцапа образуванията. Беше много впечетлена колко е красиво...

На следващата седмица – 2-3 октомври, празнувахме рождения ден на Меги там и организирахме ново посещение. Ставри, Виша и Емо трябваше да огледат за възможни продължения и да продължат по калната галерия. Влязоха и излязоха след 3 часа. Калната галерия наистина продължаваше и бяха влезли в нова много красива заличка. Сумарно пещерата беше вече около 150 метра. На много места се бяха събували боси за да не цапат образуванията. Няма преспективни продължения. В пещерата има много красиви образувания.
Обядвахме и същата група заедно с Руми влязоха отново да направят снимки. Киро не можа да мине през тесняка – аз пък си спечелих една бира от Веско – защото се хванахме на бас ;). Групата излезе след 2 часа и сме благодарни на Ставри и другите че направиха над 200 снимки вътре. Това беше начина и ние дебелите (а и вие дето четете) да се докоснем до това което се намира вътре.
Все пак пред преспективата и тази нова пещера да се омърля тотално, няма да разширяваме тесняка така че и ние дебелите копачи да можем да влезем. Нормално. В момента входа е затворен за да не изветряват образуванията вътре, а и с цел да се запази пещерата.
Благодаря на целия клуб за подкрепата, на копачите за копането, на змийте за лазенето и на другите за яденето.

Everest Dreams Turn Deadly
Six Climbers Confirmed Dead, Niece Of Noted Figure Missing

May 29, 2004
By MICHAEL KODAS, Courant Staff Writer

KATMANDU, NepalEverest Dreams Turn Deadly
Six Climbers Confirmed Dead, Niece Of Noted Figure Missing

May 29, 2004
By MICHAEL KODAS, Courant Staff Writer

KATMANDU, Nepal -- By the time she reached the shade provided by the final headwall of Mount Everest's North Col, climber Anne Parmenter was desperate for water and a nibble on one of her power snacks. But the young Bulgarian mountaineer she sat next to, Hristo Hristov, wouldn't hear of it.

Това е продължение на разказа на Киро.

Следващия път отидохме заедно с Меги, Крис и Павката и първата задача беше да направим привходния тесняк по-широк за да мога и аз да влеза. Направихме го за 5 минути и успях да мина. Отвътре духаше много силно.

Надясно и наляво имаше продължения от по 3-4 метра но задънваха. Ако имаше нещо то беше надолу. След кратко оглеждане почнахме да копаем на единственото възможно място. Трябва да призная че бях много песимистично настроен. Това което беше видял Киро въобще не беше така. Надолу имаше пукнатина запълнена с чакъл и камъни и въздуха в нея беше едва 5-10 сантиметра. Дотук добре но ако е хоризонтална. В нашия случай беше под наклон 45 градуса. С главата надолу беше невъзможно поради мястото.

След откритията, които направихме със Насето, Павката и Жалов настроението на целя клуб беше приповдигнато (Най-вече заради Насо J). Имаше шанс да открием голяма пещера в един неизследван район, какъвто се оказа карста около Топля.

След бурни обсъждания взехме решение да отидем следващата събота и неделя (6-7.03.2004), като намерим място където да преспим без да се връщаме в София. Времето беше доста студено и не ставаше за палатки. В петък аз се поразрових в нета и открих една доста хубава къща, намираща се в село Голяма Желязна на брега на Язовир Сопот с прекрасен изглед към самия язовир. Веднага я запазих и разпространих новината сред хората.

kratuk razkaz za malko extremijjka v anglija, kudeto sum (za da se prosveshtavam) v momenta i kudeto kato e izvestno planinite ne izobilstvat....

(miastoto na deistvieto e Yorkshire, , kudeto ima niakvi hulmcheta po koito se katerihme, prez weekenda 29-30 nov 2003)

Prezhiviavanija i nabludenija v kratce:

1. katerushkite tuka sa sushto tolkova tupi kato katerushkite
nevsiakude po sveta! ne pushat, ne pijat, po zheni ne hodiat (osven po
sebepodobni takiva) i si liagat rano; e poslednoto mozhe da e shtoto
spahme u roditelite ne edna macka ot kluba, no nishto ne ni precheshe
da otidem na cruchma naikude v grada (Leeds), koeot sigurno shteshe da
stane ako biah otishul niakude s PESHETRNIACI!. taka stava i s katerushkite v bg, a tezi tuk dori i fizicheski im prilichat, bez maitap!
2. purvija den razbira se valia mnogo duzhd! tukmo otidohme do skalite i se pochna; samo che tuka katereneto si e dostatuchno razvito (kato vprochem vsichko
ostanalo) taka che vednaga otidohme na blizkata izkustvena stena i se
katerihme tam cial den.
3. katereneto e ama naistina mnogo razvito tuk - zalata beshe kolkoto
basketbolna zala, vutre sus 1000+ steni s razlichna trudnost, nakloni
tavani, bowlderi i pr. sviat da ti se zavie. osven tova imashe sigurno
kum 200 choveka , siakvi vuzrasti - nai malkite deca 4-5 godishni gi
vodeha na grupi, s instruktori etc. imashe i niakvi suvsem tipichni
debeli rozovobuzesti chichkovci i lelki, koito sushto se kateriha - koi
kudeto i kolkoto mozhe. abe tova tuk si e masov sport, kato futbola i
tenisa naprimer
4. Az se katerih po stenata za deca :-) tam obache ako ne si dete,
nomera e da se katerish bez ruce - samo kraka i kolena; az suvesem bez
race ne uspiah , podpirah se samo na lakti, vuobshte bez da izpolzvam
prusti, koeto ne e malka rabota; katerih se razbira se i po drugi
turove, s promenliv uspeh; no tova e suvsem razlichno prezhiviavane ot
outdoors climing; niama trupa, niama adrenalin, edinstveno sportna
zloba. pri mene obache poslednoto ne e tvurde mnogo i edva li niakoga
shte e dostatuchno za da otida niakoga pak na stena  (osven ako ne
zavali pak razbira se, puk tova e dosta veroiatno :-)
5. na drugija den beshe prekrasno slunchevo vreme i otidohme na skali!
turovete sa suvsem prilichni, samo deto nikoi ne e po dulug ot polovin
vuzhe, taka che tukmo se entusiaziram i to svurshi. po taia prichina
katereneto tuk e mnogo maistorsko zanimanie - samo za maniaci kato kiro
naprimer, deto nomera e ne da se pokaterish niakude, koeto men me
vleche, a da minesh tochno prez niakia mnogo gladka plocha, koeto puk
ne me vleche - puk i da me vleche ne go moga :-) az si minavam po
sushtija tur na tri metra vstrani ot maistorskoto miasto i niama
problemi. tova vprochem e mnogo udobno shtoto vseki mozhe da kateri sus
vseki - i az katerih s nai golemite maistori v kluba, bez tova da im e
dosadno B-) e, dobre de, imashe i niakoi turove, deto niamashe
stranichen i lesen shortcut, deto naistina samo golemi maistori mogat
da gi minat...
6. pak po sushtata prichna tuk e mnogo razvito boulder cartereneto.
sigurno shtoto niamat mnogo planini, puk niakoi goliam kamuk vse shte
se nameri; i kato go kateriat vse sushtija kamuk godini nared stavat
mnogo pecheni :-)
razbira se kamuni si ima dostatuchno mnogo, no horata sa mnogo
pecheni:-) zatiova dosta ot tija deto vidiah na skalite (a to tam
imashe 5-6 puti poveche hora otkolkoto na kominite
pri nai natovarenite dni) si biaha doshli samo s niakvi djusheci, bez
vuzheta i dr. podobni otzhivelici, i ne praveha turove ami cial den si
visiaha po na 2 metra
ot zemiata da se kikerchat. neznam kakvo tochno mu e udovolstvieto na
tova neshto, triabva da pitam kiro rusev i segmenta - na tiah sigiurno
mnogo
shte im haresa.
7. v gidovnicite e opisan vseki tur koito mozhe da si predstavish.
vseki boulder e narisuvan ot vsichki strani, s oznacheni categorii i
pr.
imashe edin znamenit tur narechen The Tree Pebbles, za nego pisheshe
che veche ne sushtestvuva, shtoto edinija Pebble padnal prez 1997g i
veche e nevuzmozhno da se izkateri!
samija gidovnik e kum 500 stranici i purvoto mu izdanie e ot predi 100
godini. strahotija! za niakoi turove pishe che sa razraboteni prez 1870
i neznam si koia godina (t.e. dobre doshli v anglia - tuk vsichko e
taka); horata sa gi katerili togava razbira se samo na klasika i
sigurno sa se iztrepali, ama tova vehe ne go pishe v gidovnika :-)
8. tuk ponezhe vinagi e dosta vlazhno (dori i da ne vali, pak skalata e
pochti mokra) da se katerish e diavolski trudno!
9. abe , ot peshterite po dobro nema!