Отново всичко започна малко неочаквано. Беше около 2 следобед. Времето беше облачно на Лозенец и бяхме решили да отидем някъде в Странджа. Въпросът беше къде. Без да си даваме някакъв отговор на този този донякъде безсмислен въпрос, тръгнахме и скоро спряхме пред къщата на Чарли в с. Изгрев. Бяхме с Меги и Антония. Малко раздухме и там изникна идеята да отидем на Заберново. Уредничката на музея в Малко Търново беше споменала на Чарли за някакви много интересни археологически паметници около селото, но Чарли и компания не ги бяха намерили.

И така след около 40 километра се оказахме в селото. Леко пообиколихме докато видиме човек, и накрая спряхме пред един вседеход (явно от първата световна война). В градинката мирно си седеше един дядо. И се започнаха едни обяснения за гробници и некрополи, но дядото каза че такива неща там нямало. Последва ключовата дума: КАЛЕ? На което той каза: Аааа да да има има, Калето... и пътя до Калето беше обяснен. Имало и пещери там...
През това време Меги и Антония си говореха с една жена която страшно се израдва като и подариха книгата "Специалиста от Сицилия".
Дадох 2 големи смокини на дядото, за които тои ми благодари и напред.

Денят започна малко странно в неделя - 27.07. Никой не знаеше какво му се прави и някак си лениво си седяхме и чакахме да ни домързи още повече. Естествено Меги припкаше и шеташе наоколо, докато ние с Омерзителя (Тони) и заместник градинаря по политическата част Хоууууган  блеехме като не-напасли се овце. И след безбройните, неспокойни въпроси на Тони: "Насо какво ще правим днес, какво ще правим?"

 след 2 часа, той стана и каза че е омерзен и че тръгва към Варна. Събра си багажа и чао. След малко звънна телефона и се оказа че на гостите който очаквахме им се е счупила колата и че ще пристигнат вероятно чак във вторник. Дигнах телефона и след въпроса къде се намира, Тони отговори че е вече в Приморско но трябва да се върне към Царево щото по тамошните банкомати нямало пари... На мен не ми трябваше много да кажа: "Аре да ходим на сифона на Младежко".  Машината се задейства. Тони се обади на Владо Явашев и Мишо - наши добри приятели -  професионални водолази, на които отговора им беше че след час ще са при нас. Владо и Мишо са technical divers, предимно се занимават с гмуркания на големи дълбочини до потънали кораби. Екипировката им е безупречна, практикували са и са се учили главно в Америка, където живее Владо, когато не е на Черно Море. Усещам как в комбинация с Митака (Прилепа) и Чирпанеца(Ставри), Тони, и моя милост като се накани, ще станем страшен отбор в клуба. Плана беше двамата да се гмуркат ние да помагаме и да носим.
Стегнахме екипировката, Владо и Мишо дойдоха, събрахме и англичаните, които пребивават в къщата и ареееее напред. Бяхме Меги, Хоган, Тони, аз, Мишо, Владо, Al, Sas i Julia. Яко международен отбор.
След около час се появихме в района на Младежко,

Здравейте,

Който иска да учасва в едно екстремно приключение нека да погледне този сайт: www.staratrekking.com/100x24/2003.html

100 км за 24 часа по билото на Стара планина, мисля че изживяването си заслужава!!! :))

Аз ще се включа, ако някой желае да дойде с мен, нека ми се обади за да се уговорим предварително (тел: 087/49-18-23).

Users... утре 29 май всички са канени на рожден ден, кйто ще се проведе на Боснек, след 16 часа... Ще покопаме, поритаме, похапнеме, попееме, понамокриме, поизкаляме, по-караме .. и т.н.

 

да шефа

7.03.2003, обаждам се на Наско да го навивам да поръчкаме на Боснек. Миналата седмица бяха копали там с Митко Цолов и се бяха много надъхали. За тази седмица обаче Наско имаше друг боен план - "Ще ходим на един много як обект, искаш ли да дойдеш", каза той с присъщата му загадъчност с която не веднъж ни беше примамвал да копаем в търсене на нови пещери.

Речено-сторено на другия ден се събра копаческия отбор - Наско, Меги, Страхо, Ставри, Митко, Слава
и моята скромна персона. Тръгнахме към Ябланица. Като пристигнахме на мястото се разтвориха геoложки карти, които всеки интерпретира, както на него му бе угодно. В крайна сметка определихме един баир за жертва и се отправихме към него. Пътят ни трябваше да мине през река Вит. Ако си мислите, че колкото и студена да е една река тя може да се преджапа то не си мислете, че колкото и студена да е една река тя може да се преджапа и това да стане безболезнено. Няма да влизам в  подробности само ще кажа, че докато минавахме през реката на фона на всеобщото недоволство и недотам цензурни коментари се чу и репликата "Режете само да спре да боли!" (Даже и не подозирах, че в този ден щеше да ми се наложи да пресека реката цели 6 (шест) пъти). Като стигнахме до хълма се разделихме и започнахме да търсим пещери. Покопахме на няколко места. Нищо не излезе и продължихме да търсим. "Тука се чува яко, елате!!!", чух да крещи Слава. Като стигнах там видях съклубниците си в някакво странно състояние. Очите им святкаха, държаха се неадекватно, вманиачено пускаха камъни в една дупчица, след което залепяха уши да слушат какво има отдолу. А там, бога ми, имаше нещо. Камъните политаха и с тътен се спускаха с някаква пропаст, която звучеше като да е много дълбока. Откривателят на тази дупчица, Митко установи, че тътена се чува и от под пътеката, което беше причина там само за 10 мин да зейне една 2 метра в диаметър дупка на която краят не се виждаше. Къде бях аз в това време? - тичах като куче през полето да донеса машината и анкери, даже не забелязах реката. Така за по-малко от 30 мин. отвеса беше оборудван
и Мито тръгна надолу. "Какво има?", Какво виждаш?", "Има ли надолу?" се надпреварвахме да питаме от
гърлото на отвеса. Пропастта се оказа 30 метра дълбока и завършваше със зала с тесняк, който трябваше да бъде разбит. С това се заеха Митко и Ставри. Работата продължи и на следващия ден когато успяхме да минем. Следваше една галерия до половината пълна с глина, която завършва в глинена тапа. В тази глина се виждаше канал с калцирани стени и диаметър ок 30 см, който тръгва надолу.
Познайте къде бяхме следващата седмица:)