kalin's picture

Razhodka do Kunino

Село Кунино се намира близо до Карлуково и районът му е също така уникален. На 18.01.2003 Боряна, Дилян, Иван и аз чорбаджи Калин отидохме да се убедим лично в това.

На север от селото започва един уникален дол. От двете страни на реката има огромни каменни кули, дупки и какви ли не причудливи карстови форми. Когато се изкачихме по източния скат се откри невероятна гледка към целя дол. “Гранд каньон” заключих аз, като че да бях първия откривател на това място, който трябва да му даде име. Полазихме по склона в търсене на Партизанската пещера. Около нас пробягваха зайци, в снега имаше следи и от по-едри животни, а високо в скалите в една каменна ниша се натъкнахме на гнездото на едра птица. Разделихме се и започнахме да сканираме за дупки. Старото и опитното си е старо и опитно - надуших пещерата на около 15 мин. път от мястото, където започнахме търсенето. До нея се достига след внимателен траверс в основата на отвесната част на дола. На близо има много интересно карстово явление- все едно някой е стрелял с огромно оръдие и снаряда е пробил първия хълм, минал е през втория и се е забил в третия. Самата пещера не представлява особена забележителност за пещерняка. Тя се намира под първото отверстие, в основата на вертикална скала, която тогава беше осеяна с ледени висулки. Общата и дължина е около 50-тина метра. Пещерата представлява 4 зали, които имат връзка в основата си. На края на първата зала има следи от копане. От там духа наистина силно, за съжаление от повърхността. Пещерата е топла с равен глинест под и е изключително удобна за преспиване.

toltec's picture

S radiostancii pod zemiata?

Комуникациите в пещера са много важни - особено когато става дума за спасяване. В момента у нас не се използват подобни средства, въпреки че по света от години насам има разработени сигурни методи за комуникация чрез радиовълни. В интернет може да намерите редица материали, схеми и всичко необходимо за да си направите подобна система. Ние решихме по-прост вариант който ни беше достъпен наготово.

Имаме 2 обикновени портативни радиостанции УКВ които решихме да пробваме просто на шега. Те са с мощност 1 и 5W, водоустоичиви. На Боснек направихме проби в гоелмите пещери - едната станция отвън - другата вътре. Навсякъде се чувахме чудесно. Това което забелязахме е следното:

kalin's picture

S20

Отново в S20


Стана вече традиция, пещерняци от Екстрем, предвождани от Димитър Цолов (чичо Митко), да проникват във вертикални пещери. Днес екипа се състоеше от Митко, Вени и мен - чорбаджи Калин. Целта - продължаване на пещерата S20 на Kарлуково.


Тръгнахме призори изпълнени с чувство за недовършена работа. (за повече информация вж. статията от 23.03). Към 9 бяхме достигнали целта. Личаха следи от скорошно посещение - боклуци и маркировка с червена боя към входа на пещерата.
Митко екипира пропастта завидно бързо и за десетина минути вече всички бяхме на "обекта". Пътьом мернах, че някой е добавил няколко спита от които определено имаше нужда.
Започнахме работа. Напредвахме бързо, извадихме една купчина глина и няколко павета. Тъкмо се канех да излизам и да отстъпя мястото на следващия, когато чух тътена под мен. След всеки наш удар се чуваше тътен, които определено говореше за голям обем някъде близо под нас. Продължихме трескаво работа. За съжаление трябваше да поработим и над разширяването на дупката, което отне
време.
И този път не успяхме да продължим пропастта, но си тръгнахме още по-надъхани. Необяснимо е чувството, което кара изследователя да достигне места, където не е стъпвал човешки крак...

toltec's picture

Noviat Kurs zapochva ot 1 Oktomvri

Здравейте!


Новият курс по алпинизъм, скално катерене и спелеология започва на 1 и 4 Октомври 2002 г., от 19.30 часа в 310 зала на Студентски Дом (Площад "Народно Събрание"), За повече информация вижте тук или се обадете на тел.

toltec's picture

Bosnek, prez poslednite 2 meseca...

Отново на Боснек... Какво се случи там през последните 2 месеца... ;)))

Както обикновенно работата в района продължава, и всеки път се убеждаваме че има още много за откриване. На първо място нашата любима пещера увеличава дължината си ;))). След това отидохме в Екстрем заедно с Тони и Калин. Трябваше да срутим един блокаж за да може някой по-дебели да минем до сегашния край. Защото и дебелото искаше да види блокажите на края... И така, влязохме доста бързо и стигнахме до мястото. Отгоре над него след няколко дневно копане бяхме пробили преди, и Юли змията беше минал пръв, но се оказа че до блокажите след това може да се стигне и от Прозореца. Но ние дебелите (аз и Тони) ;))) не можеше да минем от никъде. И така си намерихме едно място където след "леко" срутване можеше да се мине напред до тези места.

Extreme movie

kalin's picture

Крушунейшън

Поредният Крушунейшън или как за малко да се изкачим до дъното на Бонинската пещера.

toltec's picture

Priateli Moi !!!

Приятели!!! Ники Рашев ни кани на култовия за клуба филм "Приятели мои", по случай рождения си ден.

toltec's picture

23-25 Mai - Mursalica - Мугла - Rodopite

Доста отдавна, преди около 15 години, за пръв път имах щастието да посетя района на село Гела и Ледницата. Тогава само поглеждах към Мурсалица и си представях какво ли може да има в този огромен и див карстов район с голям потенциал за пещери и пропасти... за дивотия. След това почти всяка година посещавахме Родопите на годишното пътешествие на клуба и специално района на Ледницата, Мугла и Чамла, но за кратко - нямахме коли, и всичко пеша..., но все оставаха няколко часа свободни, а това време не стигаше дори отдалече да огледаш всички била и върхове на Мурсалица.

И така си нарочихме дните 23-25 май да идем точно на Мурсалица и да видим какво има там.

toltec's picture

Gubesh 1-6 mai

Ореленцеееее.....


От 1 до 6 май посетихме Губеш и по-специално района на Билин Дол. Първоначално групата беше от Алек, Детмаг и Пешо, който тръгнаха на 1. Ние, Луке, Оги, Мони, Натали, Цецо, аз, Калин, и още не се сещам кой, тръгнахме на 3-ти.

Скоро стигнахме до Губеш и преди селото тръгнахме по черния път нагоре към района. Мога да кажа че пътя не става за коли. Но след 2 часа качихме колите горе до входа на Тизоин ;))). Предния ден Пешо беше псувал пътя преди нас, защото и неговата кола беше тук. Алек и група отидоха да си пускат рапели, а ние организирахме лагера в съседния циркус, в посока запад. Наблизо имаше страшен извор и гледка. В скалите  пред нас често се отбиваше един голям орел с 2м крила. Нямаше жива душа... освен нас ;).

Syndicate content