Понеже винаги съм смятал, че подобни случки не бива да се замитат под чергата, а да се обсъждат, та белки си вземем някаква поука от тях, то намирам за необходимо да разкажа какво се случи в Духлата. Всякакви ваши коментари са добре дошли.
Прочее, навряхме се тримата в неделя в Духлата. Исках да си примомня новите части. Навремето Тодор (Латев) ме е водил много пъти натам, но той е вече втора година в чужбина, а като не се посещават редовно нещата се забравят. Навън ръмеше слаб противен дъждец. По организационни причини влязохме по-късно. Лошото време само по себе си не ме притесняваше, понеже при многобройните си посещения в Духлата съм забелязъл, че няма пряка и еднозначна зависимост между времето вън и състоянието на пещерата вътре. Придвижвахме се с нормално темпо. На Рибка отбелязах, че водата е обилна и мътна, но нивото не беше обезпокоително.Пак с нормално темпо продължихме нагоре към нови части Нататък нищо особено, даже малко по-сухо от обикновено. При тесняка на Лидка реката беше също мътна и малко повече от обикновено, но пак не беше нещо обезпокоително. Ако имах някакво съмнение, бихме се върнали веднага. Продължихме нататък. Направи ми впечатление, че локвите преди и след тройния тесняк бяха сухи (обикновено са пълни). Зала Паламуд също беше сравнително суха.
В "Зала Стрезов" почувствахме лека умора (скоро не съм влизал в Духлата и съм загубил форма), затова, вземайки предвид, че влязохме късно, решихме да не продължаваме нататък.
Хапнахме, поснимахме и тръгнахме обратно. На "Камината на Лидка", като изпружих крака нпред да се запъна в скалата, вместо черен отвор под себе си видях боза. Камината беще пълна с мътна вода. За 3-4 часа водата се беше вдигнала около 1,5–2 метра. Чекнах се, оглеждах се - имаше 60-70см до тавана. Водата не беше студена, явно бе дъждовна. Прежалих се и тръгнах напред. В крайна сметка 5-6 метра ни деляха от изхода, ако може да се мине? На бегом на излизане щяхме да се стоплим. За жалост беше напразно - след плавен десен завой тавана се спускаше до нивото на водата. Върнах се посрамен. Междувременно и Ясен беше успял да скочи след мен. Отбелязах нивото на водата и се оттеглихме нагоре. Устроихме си бивак в галерията, дето почва лабиринта на нови части. Не е идеално място, но е сравнително равно и близко до "Камината на Лидка", така че лесно можехме да проверяваме нивото. Успокоявахме се с мисълта, че което се лесно пълни, то се и лесно празни (ако дъжда спре). Съблякохме се с Ясен, изстискахме дрехите и поради липса на други пак ги облякохме. Ясен предлагаше да останем голи, а не с мокри дрехи, но аз прецених, че е е по-добре дрехите да изсъхнат на нас, отколкото след 5 часа да тракаме зъби голи и пак да имаме мокри дрехи – при 100% влажност няма как да изсъхнат. Впрочем, не усещах да ми е много студено. И наистина, след 4-5 часа бях със сухи дрехи. Бях с външен гащеризон от Братока и вътрешен поларен гащеризон, на краката с бабешки вълнени чорапи. Вълната топли и мокра.
Имахме останала малко храна и кафе, но решихме да не бързаме с яденето. Нагласих часовника да звъни на всеки кръгъл час. И така, на всеки час правехме гимнастика. Наблягахме на движения с по-голяма амплитуда и неголямо мускулно усилие, така че да раздвижим ставите и подобрим кръвообръщението, но без да се изтощаваме. Ясен изнамери упражнения, дето не искат много пространство за да се практикуват. След гимнастиката ходехме да проверяваме нивото на водата. Вързахме и един прусек, за да избегнем нежелани къпания. Трима души, тридесет пъти в двете посоки по тесняка – излъскахме го, та светна като нов. После отбелязвахме в бележника нивото и лягахме редом един до друг на една страна, като циклично си сменахме местата. Отдолу постлахме прониквачките , торбички и всичко, което можеше донякъде да изолира топлината и влагата. Герасим реши, че не може без възглавница и измайстори една купчина от глина и камъчета. Като си сменяхме местата местеше със себе си и купчината. На следващия кръгъл час пак гимнастика, пак проверка и запис на нивото и пак гушкане. Като се понаспахме, почнахме с вицове, майтапи и бъзици. Сутринта нивото спадна значително и към 10ч 50мин дочухме шум. Изтичахме към камината и чухме ангелския глас на Цецо (Остромски - имаше още някой с него, но не разбрах кой точно). Двайки си сметка, че много хора се притесняват за нас, побързах да го успокоя, че сме живи и здрави, сухи и в добро разположение на духа. (После бях критикуван, задето не съм изпросил храна.) Осветление имахме достатъчно, двойно осигурено, храна също, макар и не много. Разбрах, че още снощи са стигнали до "Лидка", но е било сифон, като е до тавана водата и не можем да се чуем. Сега имаше известен въздушен процеп, но нито Цецо дойде при нас, нито нас насърчи да ходим при него. Осланям се на неговия опит – значи така трябва. Знаехме, че ще направят най-разумното, за да ни изкарат от там. Разбрахме и за големия порой, който се е излял. Прочее, разделихме се ободрени и даже си устроихме пир с по един сникерс (оказа се, че има неизвестни досега хранителни запаси). Интересно е, че вода почти не пихме, беше ми суха устата, но не изпитвах жажда. На два пъти само си изплакнах устата с по една глътка вода. Бъзикахме Ясен, че това му е първата спасителна акция, макар и не в тази роля, в която е предполагал (лекар към АСО). След обяд, обаче нивото пак започна да се покачва. Това определено ни обезпокои – може да се кротне една седмица дъжд. Ние сме наистина добре, но температурата е 13С, губим енергия за да се топлим, а горивото – храната- е оскъдно. Придържахме се към установената процедура на гимнастика и почивка. За жалост нивото продължаваше да се качва. Сетих се и за циментирания вход, който е наблизо. Навярно ще го разбият, за да дойдат към нас? Решихме да не правим излишни усилия и да си стоим на мястото. В такова състояние лесно се правят грешки. Играем на сигурно – или водата да спадне до колене и да излезем на собствен ход, или да дойдат спасителите. Все пак, не беше никак приятно, гадната боза в камината леко се покачваше, ние усещахме как силите ни постоянно намаляват. Взех да се съмнявам – абе аз наистина ли говорих с Цецо, или така ми се е сторило? Другарите ми се кълнат – истина било. Е, към 1ч 20мин тази сутрин чухме шум и наистина отгоре дойде спасителния отряд. Свариха ни кафенце, хапнахме по една вафла и бегом навън. Оказа се, че имаме още сили. Направи ми впечатление, че всички локви и езерца, дето вчера бяха сухи, сега бяха пълни. На "Лисица"-та течеше отвсякъде. Навънка голям калабалък, роднини, спасители, вестникари...
Та това е! Може би не всичко сме направили баш както трябва, но всичко, което правихме беше плод на обмисляне, а не на емоции.
Накрая искам най-сърдечно да благодаря на всички, повечето от които не познавам лично, които оставиха сън и почивка и минаха през толкова трудности за да ни спасят. Наистина е много трогателно да видиш как на толкова хора им пука за теб. Трябва да благодаря и на моите другари Герасим и Ясен с които влязохме приятели и излязохме приятели.
Още веднъж на всички, които не спаха заради нас – благодаря!
Димитър Димитров - Митко