Следващия уикенд отидохме в събота на Боженица, където се катерихме с курсистите по няколко нови маршарута направени от нас.

Мястото решихме да си го направим наш катерачен обект, защото е далече от тълпите които ходят на Боженица.

На следващият ден – неделя – очертахме нов храстинг и то отново на Понор планина. Плана беше да проследим Ежданско-Брезенския Разлом от юг на север, да разгледаме какви са преспективите и да направим оценка на кое място да съсредоточим усилията си.

Тръгнахме от долината на Брезенска река – бяхме заедно с Меги, Калин, Виша, Ася и приятеля на Ася (Коана – Корна де).

  Долината гледана отгоре...

В началото храстинга започна нормално с изкачването на хълмчето което се оказа с денивелация 450 метра, по пътя по който се качихме не намерихме нищо интересно, въпреки че на много места ровихме и вдигахме камъни.
На платото заобиколихме и навлязохме още около 3 километра навътре за да засечем началото на разлома.

  Началото на разлома

Тръгнахме по него отгоре надолу, разпръснати по хълмовете, но до Еждан нямаше нищо интересно. Еждан гледан от юг и от високо представяше чудесна гледка, която разкриваше какви големи преспективи има тук. От началните няколко въртопа следваше линия пропадане около 100-200 метра която водеше право в най-големия въртоп,

в който копаем ние, след което на около 200 метра започва склона нагоре по който ясно си личи разломната пукнатина,

 Преспективно!

която след около 300 метра води на билото където по нейното протежение има 2 въртопа с диаметър по 150 метра и пропаднали около 50м. (Виж картите и описанието в предишната статия по темата).

Бързо се установихме в нашия въртоп, където хапнахме и леко полегнахме. Часът беше 15.30. Решихме че имаме 1 час за копаене и трескаво започнахме да копаем във въртопа където си ни е обекта.

Настървих се доста, защото имаше лед и духаше много добре. Започнах да копая наляво – Калин изхвърляше пръста с една каска, която му подавах. След 20 минути трескаво копаене наляво установих кухина и започнах още по-бързо да дълбая. След още 10-на минути установих че от тази посока от 2 места е влизала вода във въртопа и оформихме отляво отвсякъде основната скала. Очевидно продължението е право под нас – оттам духаше най-силно. Покопахме още малко и дойде време за тръгване.
След като излязохме на платото отново, следвайки разлома, тръгнахме леко надясно и надолу, и след едно безкрайно спускане се озовахме в долината.
Ходенето и храстинга отново бяха на ниво...
Изводите които направихме са следните:
1. Разломът който мислехме че е Ежданско-Брезенския се оказа че е успореден на него – на около 400 метра на запад от истинския (разбира се ако геоложката карта не е объркана). Определено обаче това което изследваме е голям разлом, който проследихме около 4 километра по протежението му.

Началото на разлома, в далечината-продължението      разлома гледан от юг

2. Най-преспективен за работа отново се оказа въртопа в който копаем, но може да се пробва и в още 2, единия е най-южния, другия е едно пропадане наблизо и на североизток от обекта. Също така особено внимание може да се отдели и на разломната пукнатина която се изкачва нагоре, като предлагам да места дори да се разкопае – иначе отвори по нея няма за момента.
3. Отново стана ясно че за сериозна работа като стратегия е нужно инструментите и хората да се превозват с джип за да се пестят сили и време, като подхода откъм с. Бракъовци е за препочитане. Има още снимки в галерията...