Пет дена бяха достатъчни за отлежаване на новия вход открит от нас в района на Нановица и в събота една немалка група от курса и клуба поехме натам, натоварени с всевъзможен инвентар. Силното течение което се усещаше от входа и първите 4-5 метра който се виждаха бяха доста обнадеждаващи миналия път и за това сега подготовката ни беше на ниво. Бяха 10-на курсистчета и няколко човека от клуба. Спряхме колите при кариерата на Нановица и поехме надолу.

Jesus Брехт и Хейди също бяха с нас и след 10-на минути налягахме на земята от смях, защото им разказах вица за перденцата, а Брехт невъзмутено след 1 минута попита....-“ А къкво е това пу...це майна пирденце....” – на неговия развален български и цялата тълпа изрева... Сашо му проведе лекция за вулгарните думи в българския език и ... Брехт изглеждаше доста доволен. По пътя надолу прегледахме всичко интересно. Локализирахме Ясенски Облик (-110м) (в момента за да се влезе трябва да се покопае около 30 минути) и Малкия Ясенски Облик. Интересното е че на 50 метра от тях посока юг, в самия център на въртопа, има наскоро пропаднала дупка, която разкопахме и в момента се вижда около 7 метра надолу, може да се копае, но първите 3 метра са в пръст. Не продължихме защото нашия обект беше по-преспективен. Погледнато отстрани ясно си личат на това място 2 успоредни разлома който се движат север-юг, на единия се намира Облика, но и двата отиват в гореспоменатия въртоп. Определено тук има и друга/и голяма пещера но просто трябва малко да се покопае…

Продължихме напред и скоро стигнахме до нашето място. Бързо се преоблякох и влязох в дупката. Курсистите ме гледаха с леко недоверие, но скоро разбитите скали започнаха да им зариват крачетата и те се преместиха. Пратих ги да направят един преглед в района и за всяко интересно пропадане да докладват. Те установиха че над въртопа в гората има цели поредици от въртопи очевидно очертаващи някакви подземни пукнатини и предполагаеми пещери.

Отвътре се усещаше стабилно хладно течение. Дупката беше тясна и започнах да я разширявам от самия вход.  Скалата беше монолитна но се цепеше по дамарите и копаенето беше сравнително лесно. Вадех кубици с чука и длетото... След час бях 1 метър по-навътре. Киро пристигна по едно време и организира за курсистите една практика на две дървета. Те трябваше да се изкатерят със самохвати около 10-на метра, да се осигурят, прехвърлят и да се спуснат. Гледаха доста интересно но после го и правиха.

  

 _{Jessus Breht и Heidi}

След още час бях още метър навътре. Тук скалата ставаше доста по твърда. Искаше ми се някой да може да слезе директно надолу, но сега като го гледах по-отблизо прецених че е доста тясно. Тогава измислих друга стратегия за влизане. Разширяване на тавана, проникване напред около 3 метра след което назад и надолу. Имаше достатъчно място за да влезе някой по-тънък... само трябваше да направим проход във височина а скалата изведнъж стана много здрава и монолитна. И Калин дойде да помага в копаенето. Другите се качваха по дърветата. Меги, Дарин Румето и Румяна правеха вкусни наденички на огъня. Пълна идилия.

 

Пред нас имаше голямо, здраво парче от основната скала, което по някакъв начин трябваше да свалим. Може би повече от час печелехме обем със всяка откъсната от скалата люспа. По едно време Калин каза – “Чакай да го пробвам.” – стегна се и след 5 минути беше от другата страна.

 _{Калин в тесняка}

Тесняка беше малко гаден за преминаване защото стеснението беше във височина и от двете страни тялото пропада.

 _{След тесняка}

Веднага се залепих за тесняка и започнах да разпитвам Калин, който с охота даваше отчет на Дебелата змия.

Калин се обърна след тесняка и застана прав – имаше достатъчно място. След това се промуши назад и надолу и слезе около 5 метра. Каза че очевидно диаклазата продължава надолу но е запълнена с камъни. Обаче проблема е че не може да се приклекне за да се вадят камъните или нещо подобно, защото пукнатината е широка колкото да мине само тялото. Отдолу духаше вече стабилно и някак си не ми се вярваше че не е отпушено някъде.

След това Калин се върна и погледна какво има напред по галерията. Напред след около 3 метра тавана се стесняваше и надолу следваше миниатурна дупка, откъдето също духаше.

Калин излезе, след което истинската змия Иса влезе и стигна до дъното на отвесчето.

 _{Иса на дъното...}

Тя каза че може доста трудно и на сляпо да се вадят камъни– но само от много тънки хора. Пак погледна напред и пак потвърди същото което и Калин.

 

Очевидно ударихме на камък... Големите ни надежди за нова голяма пещера в този район постепенно се изпаряваха... но какво да ви кажа... Важното за мен е че успяхме все пак да влезем и да проверим. Очевидно тук има голяма пещера която е леко затрупана в момента, защото духа доста силно. Факт е че намерихме нов вход, разкопахме го и влязохме, а дали продължава или не – хм... идете, вижте, покопайте.

Курсистите напредваха с катеренето по дърветата. Отидохме да ядем защото трескавото коапене ни беше доста уморило. Беше станало 4 часа и времето за тръгване наближаваше.

 

По системата направена от Киро се качиха и Румето и Дарко, след което прибрахме багажа и тръгнахме назад.

 

 

След около час бяхме при колите – натоварихме се и се прибрахме в София.

Като извод мога да кажа следното:

Района е много преспективен и според мен е върпос на полагане на усилия за да се открият нови големи пещери в него. Наблизо, на около 500 метра, преминава главния разлом по който се предполага движението на подземния поток от губилищата на р. Вит и който излиза на извора Панега. Ясно си личат перпендикулярни и успоредни разломи които от мястото където се намираме водят към него. Като цяло ми прави впечетление че никой не е копал сериозно тук. Мястото е много удобно за лагер.

Наличието на многобройни, много дълбоки и големи по обем въртопи, наличието на много успоредни разломи в посока главния разлом и Панега, показва че тук има още много неща за изясняване и изследване.