Затворени в пещерата ...

м. февруари 2011 г.

На Горния Извор бяхме успяли да проникнем, след много усилия, около 50 метра в нова водна пещера и бяхме достигнали до 3-то голямо езеро. Проникването беше много опасно защото се оказа че езерата се подхранват непрекъснато с вода и в момента в който помпата с която източвахме водата от тях спреше - всичко се напълваше за броени минути с вода.

При проникването, обаче, точно преди поредното препятствие - 3-тото езеро, с Тони в бързината видяхме малка, висока зала с пукнатина нагоре, над нивото на реката и веднага следващата стъпка в изследването ни стана ясна. Беше невъзможно да се изследва напред след 2-то езеро под непрекъснатата угроза то да се напълни за няколко минути с около 80м3 вода и да се превърне в непреодолим 15м дълъг сифон. На практика за около 2-3 минути най-ниската и тясна част на сифона (точно посредата на езерото с дължина 15м) във второто езеро - имаше и блокаж на това място - се пълнеше догоре с вода и минаването беше невъзможно и много опасно дори и с малка бутилка поради факта че беше тясно.  С Тони и Ставри вече играхме тази доста рискована игра когато проникнахме за да погледнем какво точно има зад 2-то езеро, но сега трябваше сигурно решение. Естествено, такова ни дари пещерата.

Високата заличка, точно преди края, означаваше че вероятно е близо до повърхноста, защото на повърхноста хълма все още не се издигаше прекалено стръмно нагоре - да, вероятно ни трбяваха около 20-на метра и повече от нивото на езерата до повърхноста, но варианта да направим нов вход от повърхноста който да слиза в залата беше фантастичен. Това беше и плана - да локализираме точно къде се намира залата под повърхноста и да се опитаме да изкопаем нов вход, през който да влезем в нея.

За да постигнем това си имахме разработена собствена методика, която измислих преди около 10-на години и която досега беше доста успешна. За пръв път ще я опиша тук и сега, защото може да е полезна и на други спелеолози.

Всички знаят какво представляват т.н. beacons (или на жаргон рамката) - накратко - радио устройства, едното се слага в пещерата - с другото се ходи по повърхноста и там където едното застане над другото се получава сигнал по който се разбира точното място и дълбочината. Заедно със Снагълса преди години се опитахме да си направим такова по схеми, но малко или много не доведохме проекта до край. Тогава обаче се замислих и се сетих че едно време като радиолюбители имаше едно нещо дето се казваше "на лов за лисици". Постепенно в главата ми се оформи една идея и тъй като доста често си водех пред курсистите лекцията за Лавините просто ми просветна едно решение.

Пипсове! От GPR-ите (Ground Penetration Radar) знаех че снега и водата са почти като скалите за радарите... и радио сигналите. С пипсовете можеше да се локализират хора до 35-40 м. дълбочина през сняг - но се оказа че и през скала ;).... Първите проби преди повече от 8 години направихме на Боснек в Пепелянката, Академик и други пещери, с много добри и точни резултати. От тогава усъвършенстваме методиката - защото има разлика в това което се търси. Дори очакваме водещите фирми с които контактувахме да произведат подобно устройство специално за пещери ;).
Тук има подробна информация за пипсовете - http://beaconreviews.com/transceivers/.
През годините ние ползвахме главно такива на Ortovox - Ortovox1, 2, 3, Patroller, 3+ но сме взимали и други за тестове. Спряхме се обаче на Ortovox. Разбира се с големи благодарности на ПСС ;). Ако някой иска подробна информация - да каже - метода работи 100%.

Да се върнем на Горния Извор. Трябваше да направим повторно рисковано проникване с цел да вкараме един пипс вътре в залата на максимална височина. Тук отново ползваме неща от лавино-спасителната дейност - спасителните сонди, телескопични леки и удобни, които съединяваме и ползваме като мачта на която на върха закрепваме пипса - по този начин пипса се поставя на върха на галерията или залата.

И така, след ден почивка, на 15 февруари заедно отново с Тони и Ставри отидохме на Горния Извор като задачата беше да се проникне и да се остави единия пипс масксимално високо в залата, която видяхме когато влязохме. Пуснахме помпата отвън и започнахме традиционното 3-часово източване на вода от 1-то и 2-то езеро. Помпата не ни правеше особени проблеми и наистина след няколко часа започна да смуче въздух и Тони и Ставри бързо се преоблякоха. Схемата беше те да са вътре, а аз отвън да се боря с помпата. Взеха една прониквачка с пипс и лавинни сонди, радиостанцията и тръгнаха навътре. Сифона на 2-то езеро беше отворен и скоро се обадиха по станцията че вече са в залата. Бях намалил помпата на максимално но и така смучеше бая въздух и всеки момент можеше да спре. Отвътре ми се обаждаха по станцията и ме държаха в течение какво става. Аз също им давах информация дали помпата работи или не, защото макар и източено 2-то езеро се пълнеше бързо ако нямаше помпа.

По едно време помпата престана да изхвърля вода и аз им го казах по станцията. Тони тъкмо искаше да излезе да вземе една лепенка за да може по-добре да закрепят пипса на лавинната сонда. Само чух озадачения му глас:
- Ми Насо - то тука е пълно с вода и не може да се мине...
По максимално бърз начин започнах да преглеждам помпата, да проверявам дали смукателя не смуче въздух или каквото и да е като проблем. Водата ги беше затворила вътре - но бяха ок  - залата беше доста висока. Сега всичко зависеше от помпата и когато след 10-на минути видях постепенно от тръбата да излиза вода - направо си отдъхнах  и след още няколко минути помпата заработи на пълни обороти. След 20-на минути източване на входа се появи ухиленото лице на Тони, който взе тиксото и се върна вътре. Казаха ми по станцията че пипса е почти готов и че се опитват да го сложат максимално нагоре - защото за наш късмет на върха на залата имаше тесен кoмин нагоре - бяхме го видели при първото проникване. След малко казаха че са поставили пипса и според тях е почти на около 7-8 метра от залата нагоре.

Другата част от мисията беше да огледат сифона на 3-тото езеро и Тони каза по станцията че отиват там.
Помпата пак престана да смуче вода и им казах по станцията новината. Казаха че при тях водата се вдига и че вече отново са затворени. Тони каза че поне 10-на минути ще оглеждат - така че аз се заех бързо да им осигуря въздух за пътя на връщане.

Обезвъздуших помпата, налях допълнително вода, запалих я и започнах да чакам. Опипвах с нетърпение смукателния маркуч за да видя докъде е стигнала водата - но нямаше никой... Търпеливо зачаках - поне имаше къде да се качат - в залата - но ако помпата откажеше ... хм смукателния маркуч беше доста навътре, нова помпа... щяха да си поседят неизвестно колко вътре... Вероятно можеше и отвън ако засечахме пипса въобще и да може да се направи нещо ... но... такива мисли ми минаваха през акъла - но най-добре беше помпата да заработи отново. Един от главните проблеми в дългите смукателни маркучи беше че се събира по тръбата порции от вода-въздух вода-въздух и това пречи и помпата не може да засмуче...
След около 10-15 минути видях една тънка струйка кална вода да излиза от изходната тръба на помпата и си отдъхнах - след още 5 минути помпата заработи на пълни обороти и съобщих на Тони и Ставри радостната новина. Казаха че са огледали сифона доколкото са могли и че нивото на водата започва да спада.

След 20-на минути казаха че минават наобратно и скоро се появиха ухилени на изхода. Беше си за радост - мисията беше протекла успешно.
Преоблякохме се и веднага с другия пипс започнахме да оглеждаме отвън. Скоро получихме сигнал - 25м... 20... 10..., приближавахме се и с всеки изминат метър знаехме че шансовете за нов вход се увеличват, както и точноста на измерването. Пипса вече показваше 6м и вече наистина се зарадвахме... 5 и това беше достатъчно... Измерихме къде са максимумите и стигнахме до 4.8 на едно място... 5м. копаене! Супер! Не ни беше за пръв път - само трябваше да нацелим точното място - защото... ако е 5м скала - но щеше да си покаже...
Зарадвани прибрахме инвентара и маркучите във фермата и се приготвихме за следващия етап от изследването - разкопаването на новия вход - за което ще прочетете след малко.