В неделя отидохме отново на Клокотиш за да обходим отново района и да потърсим нови входове на пещери. Клокотиш е името на едно плато което се намира на юг-югоизток от с. Губеш. Бяхме Меги, Тони, Ставри, Веско и аз. Очаквахме да има доста сняг, но за наша изненада само тук-там имаше малки преспи.Първият вход (Е1) който намерихме се намира в по-долния скален венец северозападно от паметника. Координатите са му N 43 03’40.2’’ E 23 03’16.4’’. Представлява тясна хоризонтална дупка в основна скала, в която се виждат около 4-5 метра напред. Може да се копае от малко по-тънки хора ;). Има влага и кондензация по стените на малката галерия.
Следващият обект (Е2) се намира на около 10-на метра западно от Е1. Координатите са му N 43 03’40.2’’ E 23 03’16.2’’. Отново представлява хоризонтална галерия която влиза около 4-5 метра навътре след което може би завива надясно и наляво. Доста по-широка е от Е1, но можахме само да погледнем в нея поради липсата на лост. Входът може да се изкопае за 20-на минути при наличието на лост, чук и длета.
Тези два входа се намират в скали който са варовик-пясъчник и поради това не мога да преценя колко голяма е тяхната преспективност. Но определено около тях има поне още 4-5 по-малки дупки които влизат навътре и при повечето има слабо течение и влага по стените.
След това се насочихме към обекта “Върбите”, който ни направи силно впечетление при предишното ни посещение. Намира се в западния край на Клокотиш в ниската част на платото. Има характерни големи върби, които са пораснали в старо губилище на близката река. Тя се губи в два въртопа които са на около 15-на метра западно от върбите. При предишното ни идване единия въртоп (Е3) направо се беше отворил и след леко разкопаване можах да пъхна фотоапарата и да снимам какво следва. Имаше около 3 метра напред и след това се виждаше началото на някакво спускане където се вливаше и ново поточе. Тогава не направихме опит за влизане поради големия риск от срутване – над входа висяха около 5 метра пръст. При другия въртоп (Е4) водата влизаше в срутване от пръст и изчезваше.
Сега картината беше малко по-различна. При Е4 влизаше голям поток, който отново се губеше в пръст, но вече отдолу имаше основна скала и дупката беше малко по-голяма. Покопахме малко напред в нея, но си остана малка. Може да се работи когато няма вода. По шума на водата предполагаме, че след около метър напред следва малко водопадче. Интересното беше че на около 4 метра по-високо наблюдавахме как се губи вода през една малка странична дупчица. Малко я разкопахме за да погледнем по-добре – но беше много тясна. Все пак разсъждавайки че е на по-горно ниво и тръгва настрани направихме един лек бент на реката от чимове и пренасочихме голяма част от водата да влиза в тази дупчица. Водата както знаете е най-добрия копач. След това се преместихме на входа Е3.
Тук влизаше съвсем малко поточе както и предишния път. Дупката малко се беше поотворила и решихме да я разкопаем и Ставри да се опита да влезе. След около 30 минути вече зеееше приличен отвор. Отгоре отново висяха 5 метра пръст. Навътре следваха 3 метра и след това спускане, но надолу не се виждаше нищо. Беше доста опасно заради висящата пръст. Ставри се преоблече и легна във водата. После влезе в низходящата галерия около 3 метра. Висяха малки корени и пръст отвсякъде. Каза че има отвес! След което започна да разглежда по-обстойно и да разказва. Ние седяхме в пълна готовност с лопати и въже. Ставри говореше отвътре. Имаше отвес в който влизаха няколко поточета. След около метър се стесняваше доста, но след това следваха около 4-5 метра, който според Ставри бяха по-широки. Според него трябваше някой по-слаб или двама да погледнат с главата надолу какво следва след стеснението за да се прецени дали да се разбива.
Дадохме му апарата за да снима надолу. След което излезе. Отдъхнахме си всички. Ставри беше доста мокър и кален. На този вход може да се работи след като се укрепят по някакъв начин първите няколко метра които са директно в пръст. Това обаче не е тривиално, защото пръстта е дебела около 5-6 метра. Разбира се най-добрия вариант е голяма стоманена тръба дълга около 2 метра, която незнам откъде и как ще се разходи до там за момента. Най-важното е да се погледне и прецени след това какво има след стеснението в отвеса.
Координатите на Е3 са N 43 03’26.2’’ E 23 02’32.1’’. На Е4 са N 43 03’26.1’’ E 23 02’31.6’’.
На тръгване от там огледахме и старото губилище при върбите и тук също имаше дупка (Е5) в която може да се копае, но сега имаше много сняг. Може да се окаже че точно тук е най-преспективното място за копаене, защото е старо губилище и няма в момента течаща вода.
Мястото при върбите е подходящо за лагер и планираме като малко се постопли времето да организираме копачески лагер, като инвентара за копаене ще превозим с джип.
В момента във входа Е4 влиза поток с дебит около 50 л/с. В Е3 дебита е много по-малък.
След това тръгнахме обратно към Разкръсте, но минахме по обиколен път така че да огледаме и района който при предишното ни посещения не бяхме видели. На едно доста странно място попаднахме на един вход който е маркиран с боя може би преди 20 години, но в който няма начин някой някога да е влизал. Виждат се 5-6 метра напред и вероятно всичко задънва. Има и една дупчица надолу в камъните 10 см широка. Координатите са N 43 03’59.8’’ E 23 03’56.4’’.
Стигнахме до колата и се прибрахме.
Според нас района е доста преспективен и организирането на лагер си заслужава.
Снимките са във Фотогалерията.