Преди няколко години започнахме систематично изследване на Понор планина, като първоначално целта ни бе да обиколим и преценим подробно района…
Тази неделя (15 май) една малка групичка от клуба, а именно Меги, Любо, Мони и аз решихме да направим една малка “разходка” из Понор планина.Времето го даваха да се разваля бързо и за това в плана не влизаше нищо определено.
Първо огледахме един напорен карстов извор в района за който ни беше казал един местен човек, но определено на това място беше трудно да се влезе. Пукнатините откъдето излизаше водата под напор бяха извънредно тесни а наоколо след като огледахме подробно не намерихме нищо интересно.
След това се насочихме към по-високите части на планината. Беше доста топло и наоколо гърмяха гръмотевици, но изкачването си заслужаваше.
След около час погледа ми се плъзна по едни скали и ясно видях една разломна пукнатина как минава през тях. Насочихме се натам и се озовахме пред тясна дупка в основата на скалите. Веднага се наврях и усетих доста студено течение. От тук не можеше да се влезе, но малко по-нагоре имаше вход който хоризонтално влизаше около 2 метра. Метнах камък – падаше около 5-7 метра. Не бях взел нищо специално като инвентар и дрехи освен 2 челника. Навлязох с главата напред по една тениска с къс ръкав. Беше много студено, но надолу имаше малко прагче около метър и половина и после следваше отвесче, което не можах да определя като дълбочина. Определено никой не беше влизал. Понаместих се и се обърнах вътре и слязох на прагчето. Навсякъде имаше висящи камъни. Другите отвън казаха че от дупката е започнало да излиза пара – нормално – нали се изстудявах. След прагчето следваше отвес от около 5 метра по който първоначално не ми се слизаше. Излязох навън за да се стопля и да се опитам да накарам Любо да се набута като по-тънък от мен. Но той нещо не се нави ;))). И аз поех отново навътре. Монката обикаляше околовръст и искаше да слизаме до колата да взимаме дрехи и инвентар. Влязох отново. Избутах доста камъни преди да изчистя отвора на отвесчето и поех надолу. Преди това забелязах че надолу слизаше по дъното на глаерииката чист лед, корав като камък. Не беше навят отвън сняг, защото първите метри бяха хоризонтални… Напомни ми много за ледените тапи по пиринските пещери. Влизането беше малко гадно – минавах точно като размер в една гладка камина. След малко се оказах на дъното и тук навсякъде задънваше, но наляво, след една много тясна пукнатина, след около метър напред, се виждаше по-широко място и оттам духаше извънредно силно. Беше толкова студено че по едно време направо дишането ми спря от студ. Бързо се наврях в комина нагоре и след малко бях навън. Доста трудно за работа е на това място, но е много интересно откъде ли духа така силно. Скоро щяхме да разберем че това място не е единствено, а напротив.
Тръгнахме нагоре, като се опитвах да следвам разломната пукнатина. Едва на около 20 метра по-нагоре и наляво, на скрито в скалите, попаднахме на нова дупка. Тук – надолу си тръгваше отвес – видимите метри бяха около 10, по който на няколко места имаше срутвания и пръст. Никой не беше влизал, а за разчистването ще е нужен около час. Предполагам че е по-добре да се работи тук, защото като посока и разположение тази пещера влиза там където води тесния процеп от предишната.
Решихме да обиколим още за да намерим други обекти преди наближаващата буря да ни е настигнала. След около още 50-на метра попаднахме на едно огромно пропадане в скалите и тук отново бях удивен че никой не се е пробвал да влиза. По моя преценка просто никой не е и предполагал, че на това място може да има нещо от някакъв интерес. Дори скалата не приличаше на варовик. Случайно попаднахме тук след завирането през драки и шубраци.
В пропадането (около 15х15 метра) видях на едно място една дупка около 30х30 см., направена от няколко паднали камъни, през която напред започваше пукантина и чернееше, а пуснатия камък слизаше около 10-на метра и отекваше, сякаш имаше някаква заличка, която не бе малка. Любо също намери една друга дупка която чернееше по този разлом, но пак трябваха десетина минути за да се изкопае. Лошото беше че навсякъде около нас небето беше черно и започна да капе.
Бързо тръгнахме да слизаме по леко обиколен път и докато ходехме минахме и през други чернеещи дупки, които никой никога не беше разкопавал за да провери какво има в тях. Дъжда започна а ние слизахме по някакви стръмни урви надолу и надолу. След като бяхме вече вир-вода стигнахме до колата, натоварихме се и тръгнахме надолу. Черния път едва се беше разкалял…

Като обобщение мога да кажа, че това малко районче в Понор планина ми се струва въобще неизследвано и очаквам да бъдат намерени само в него десетки пещери – по това което мога да преценя. Надморската височина е около 1220-1250 метра което означава че до първите извори има денивелация от около 100-400 метра, а до Искрецките извори – около 650-700 метра. По моя оценка никой не е влизал по тези дупки и не е копал на входовете им, но очевидно има нови кухини със много силно студено въздушно течение и лед на входовете. Обръщайки геоложката карта днес, забелязах че този ‘циркус’ се намира на един от разломите от голямо значение за предполагаемата огромна подземна мрежа водеща към Искрецките извори. Разбира се преди да влезем е рано да се говори каквото и да е. Хехехех но поне за сега – има няколко нови пещери с дължина за момента над 10 метра ахахахахахах.

По пътя навръщане валеше през цялото време.