Отворено писмо

до Алпийските спортни клубове в РБългария и техните индивидуални членове

От Кирил Русев, Председател на ФБАК

Обръщам се към всички алпийски клубове в страната с молба за навременен, адекватен отклик и съдействие по отношение на поставените по- долу проблеми.

1.Нашата Федерация на българските алпийски клубове, развиваща алпийските спортове и дейности във всичките им разновидности, има дългогодишна традиция и в историята си винаги е защитавала и подкрепяла своите членове- алпийските клубове – във техните проекти и начинания. Аз няма да се спирам подробно на многобройните постижения и успехи, които имаме през изминалите години.

 Повод за това обръщение е защитата на бюджета на ФБАК за 2006 година, в частта му – подпомагане от държавата -пред Държавната Агенция на Младежта и Спорта – ДАМС. Бюджетът беше оформен и защитен възможно най- адекватно от представителите на ФБАК. Специалистите от ДАМС проявиха разбиране и желание за подкрепа по доста наши искания. Надявам се договора, който ще подпишем да остане в рамката, за която се договорихме.

Главният проблем, който и на тази защита остана нерешен е подпомагането на алпинизма като спорт- конкретно, от държавата. Специалистите от Дирекция –спорт при ДАМС предложиха федерацията да кандидатства по изложените проекти в областта на алпинизма чрез други механизми – целево и извънбюджетно финансиране от държавата. Това всъщност са били и механизмите през последните 15 години, чрез които главно е бил подпомаган алпинизма като дейност на федерацията. Дирекция –спорт при ДАМС отказа финансиране на алпинизма като спорт под предлог, че няма реално класиране на спортистите в тази област, и спортните резултати и постижения, както и техния принос не биха могли адекватно да бъдат оценени на базата на подобни постижения на европейко и световно ниво. Дирекцията изложи и основния си аргумент, че подпомага изключително и единствено състезателните форми на другите спортове, които развива федерацията, и то на ниво – държавни първенства, европейски и световни първенства и подкрепа на националните ни отбори. Това изглежда разбираемо и обяснимо, особено като отчетем бързите промени и преструкториране, настъпили през последните години в нашата държава и в самата Държавна Агенция- бившо Министерство на Младежта и Спорта.  Това от друга страна, води до някои изводи и последствия, с които нашата федерация и цялата алпийска и катерачна общност, която тя представлява, не може да подмине и да се съгласи на пореден компромис.

Незачитането на алпинизма като спорт и отказа за директно финансиране от ДАМС, поставя генерален въпрос въобще за легитимното съществуване на такава спортна дейност, и компроментира всички опити за развитието му, създаване на инструкторски и треньорски кадри, дългосрочни програми за развитие и обезпечаване, както и цялостна стратегия и визия за мястото му като ценност, носеща принос изобщо в цялото ни общество. Главният проблем е в това, че именно алпинизмът е дейността, която практикуват и организират болшинството от членовете на алпийските клубове, това е дейността, която традиционно е обединила тези клубове и те са създали спортна федерация. Това е една от дейностите, които са основата и са залегнали в смисъла за създаване и развитие на катедра ТАО към НСА. Въз основа на постиженията и опита в сферата на алпинизма, който имаме през годините, във висшия институт по спорта – НСА- са защитени немалко дисертации, научни работи и проекти на държавно академично ниво, създадени са учебни планове, специалисти и треньори. Развитието на алпинизма като спорт и достигане до световно значими постижения е и основната мотивация на всички алпийски клубове в страната и техните индивидуални членове, която ги е накарала да се обединят във спортна федерация. При настоящото положение се поставя под въпрос смисълът от такова обединение. Повечето от алпийските клубове в страната провеждат курсове по катерене и алпинизъм и участват в организирани прояви по катерене в нашите планини, и не развиват спортно катерене или ски-алпинизъм в тяхната чисто състезателна форма. Всички тези клубове очакват и разчитат на обединението, в което участват – федерацията- да защитава правата им и да подпомага дейността им, разчитат на това, че федерацията е легитимния орган в нашата страна, лицензиран и подпомаган от по-горе стояща структора – в момента ДАМС. Ако едно сътрудничество остава дълго време еднопосочно- а именно единствено в посока от клубовете чрез федерацията към Агенцията, то след време губи смисъла си и престава да съществува.

2.Последствия

През последните десетина години- и повече- повдигнатият по-горе проблем е решаван като всяка година УС на ФБАК е преразпределял полученият бюджет за състезателна дейност и се е стремял да обезпечи основните прояви в държавния спортен календар в сферата на алпинизма, да обезпечи минималните изисквания за сигурност на проявите и да проведе основни курсове за обучение и преквалификация на кадри. Също така от време- навреме ръководството на федерацията е успявало да привлече извънбюджетни средства за провеждането на по- мащабни и престижни проекти на национално и световно ниво. Не е било пропуснато и заделянето на средства за обезопасяване и екипиране на естествените райони за практикуване на този вид спорт – скалните масиви в нашите планини. До какво е доведе приемането на този компромис през всички тези години?

1. До множество конфликти, както вътре в ръководството на федерацията – Управителните Съвети, така също и между отделните клубове относно защитаване на техните интереси. Възникването на тези конфликти причини множество рукади в ръководството на федерацията,  дестабилизирането и през последните години и почти до спиране на функциониране в края на 2004г. и началото на 2005г.
2. До липса на всякаква статегия за развитие на алпинизма като спорт, до буквално заличаване на инструкторско- треньорската структора и нормативната база за обучение на кадри, невъзможност за поставяне на дългосрочни програми и проекти и в крайна сметка до загуба на възможността членовете на спортните клубове да достигат до високо спортно майсторство и престижни световни и европейски достижения в областта на алпинизма.
3. До постепенна загуба на диалог и връзка между Федерацията и нейните членове- клубовете- от една страна, и от друга, между отделните клубове; демотивиране и отпадане на някои клубове от федерацията; разпадане на клубове.
4. До уронване на престижа и стойността на няколкото истински достижения от световно ниво през последните години.
5. До неглежиране и липса на цялостна единна стратегия по отношение на оборудването и обезопасяването на маршрутите – основна среда за практикуването на спорта; Липса на ясна визия за разработването и опазването на естествената природна среда, пропускане шанса за участие в мащабни екологични и туристически проекти за развитие на  модерна инфраструктора. Всичко това от своя страна отново доведе до допълнително напрежение между клубовете и техните индивидуални членове.
6. До окъсване и намаляване на бюджета на чисто състезателните дисциплини и възпрепятстване на участието на водещи наши състезатели в редица стартове от европейски и световни първенства.
7. До- не на последно място- уронване авторитета, престижа и името на българския алпинизъм сред световната и европейска алпийска общественост.

3. Становище, Решения.

Пред вид всичко казано по- горе и при създалата се ситуация, аз лично, изложих моите доводи и предложения за най- адекватен отклик пред управителния съвет на неговото последно заседание, провело се на 23.01.2006г. и управителния съвет на ФБАК стигна до следното предложение:

1. Годишния бюджет, отпуснат от ДАМС за спорт 2006 да не бъде преразпределян, а да бъде изпълнен според договора, който ще се  сключи с Агенцията.
2. От този бюджет няма да бъдат заделяни и отпускани средства за проявите, влезли във вътрешния и международния спортен календар на Федерацията в областта на алпинизма. –Моля! -в този пункт да бъда разбран правилно. Аз, както и Управителният съвет, нямаме намерение да спираме нашите опити за търсене на начини и механизми (спонсори, извънбюджетни средства, участие в проекти и др.)за финансиране и обезпечаване на всички тези прояви. Но! Мисля, че вече е станало ясно, че при липса на директно, реграментирано и редовно, ежегодно финансово подпомагане в областта на алпинизма от страна на държавата, чрез нейния орган – Държавната Агенция за Младежта и Спорта, федерацията, алпийските спортни клубове, техните членове и въобще българския алпинизъм ще са изправени пред всички онези проблеми и резултати, изредени в т.2 и отново развитието му  ще зависи единствено от спорадични, ненадеждни, временни, частични и непредвидими начини за финансиране и обезпечаване, и в крайна сметка до отмирането на идеята за единен спорт, развиван на национално, европейско и световно ниво.
3. Бе взето решение за официален разговор- дискусия със ръководството и специалистите от катедра ТАО и Ски към НСА, за излизане със крайно официално становище пред ДАМС, по отношение на мястото на алпинизма като спорт и основна дейноста на федерацията и неговото регламентирано финансиране от държавата.
4. Бе взето решение за открит и навременен диалог със всички алпийски клубове и техните индивидуални членове, и молба за тяхно ясно становище относно поставените проблеми. УС на ФБАК очаква предложения и становища в писмен вид по изложените проблеми -изпратени до офиса на Федерацията. Взе се решение –мястото на алпинизма като спорт сред основните дейности на федерацията и неговото финансиране- да бъдат обсъдени и на предстоящото общо събрание на Федерацията през м. април тази година.
5. Ръководството на федерацията проучи вече възможността за финансиране на тази дейност от друга дирекция на ДАМС – “Главна дирекция спорт за учащи и спорт в свободното време”, но ни увериха, че една федерация, одобрена и получила лиценз от друга дирекция – в случая – “Дирекция спорт за високи постижения” – не може да бъде финансирана от втора такава.
6. Ръководството на федерацията организира и проведе вече една среща със досегашните и заинтересовани, бъдещи спонсори на нашите дейности и проекти, което надяваме се да доведе до постоянно и взаимно и полезно сътрудничество със всички тях.
7. Ръководството на Федерацията е решено адекватно да защити пред ДАМС, положението на алпинизма като спорт и основна дейност на федерацията, и неговото регламентирано финансиране от държавата.

 Като член на това движение, като част от алпийската и катерачна общност в нашата страна, като председател на Федерацията, избран от Вас, и като един от Вас, апелирам и моля всеки поотделно и всички заедно да обмислим още веднъж мотивите си за членство в алпийските клубове, нашите стремежи, желания и цели, какво ни е дало до момента и какво може да ни даде алпийското движение и този спорт! Да обмислим най- адекватните пътища за развитие на този спорт и дейност, да си спомним и да бъдем признателни за всички онези, които останаха някъде при мечтите си, опитвайки се да направят поредното достижение, и да изведат спорта и дейността на едно световно признато ниво! Нека не раздробяваме проблема и да го свеждаме до дребни и незначителни спорове относно конкретно, финансово обезпечаване на една или няколко различни прояви или проекти, на един или друг клуб, на един или наколко различни наши членове. Проблемът не е в частичното лобиране пред УС на ФБАК или различните структори на ДАМС, или даже в лобиране за някой отделен наш проект пред Председателя на Агенцията – Г-жа Весела Лечева. Проблемът не е в осигуряването на единична и случайна подкрепа на една или друга национална или международна проява или проект... Проблемът е във вникването в нашите истински нужди, целите и ценностите, които преследваме и защитаваме, в осъзнаването на необходимостта от дългосрочна, трайна и постоянна стратегия за развитието на алпинизма и съпътстващите го дейности и спортове. Проблемът е във преосмислянето на  ролята на алпийските клубове в това развитие и изразяването на тяхното открито, ясно становище и позиция; В преосмислянето на Федерацията като нищо по- различно от обединението алпийските спортни клубове клубове, и превръщането и в реален и мощен техен представител пред държавата.

Прилагам документ – дискусионна рамка по поставените проблеми.

Очаквам Вашето своевременно и ясно отношение по поставените проблеми!

С Уважение!

Кирил Русев, Председател на Федерацията на Българските Алпийски Клубове

София

27.01.2006г.